БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Воинът

Николай Георгиев Ганев (windrider)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Стихове на смъртта

Черна свещ догаря в мрака, 
за тиха скръб говори тя
Страннико, ела послушай
за съдбата на една жена

Имаше във град един
воин смел, същински исполин
Но ето че в града война настана
и воина отиде свойта чест да брани

А имаше си той жена красива
която с мъжка рожба го дари
Но на воина сърцето не изтрая
той искаше света да покори

И тръгна воина на смъртна битка
забравил дом, жена, дете
във мислите му само туй ехтеше
във боя той врага да помете

И ето го пристъпва гордо
под знамето на своя крал
За чужда чест във таз държава беше
но още туй не беше осъзнал

Започна битка, люта битка
със меча си той сееше смъртта
Не мислеше че тез войници, що посече
си имат дом, деца, жена

Но както в смъртна схватка беше вкопчен
почуства болка във гърба
И падна воина като от гръм ударен
падна той от вражеска стрела

В миг земята се разтвори
от скалата птица излетя
И воина очи затвори
дошла за него бе Смъртта

На болката през булото погледна
съзря той родния си дом
Където детски смях оглася двора
на слънцето под топлите лъчи

И някак стана му по леко
и болката стопи се в светлина
Далеч назад остана спомен
за детски смях и слънчеви лъчи

Воинът в родината се върна
със бляскав меч, окичен във цветя
Под шлема му живота тихо спеше
приспан от вражеска стрела

Жена облечена във черно
до него бавно приближи
Наведе се, целуна го и каза
върви съпруже, сбогом и прости

На гроба черна свещ догаря
дочу се женски плач в нощта
Вдовицата до гроба цвете сложи
и тихо си отиде у дома.

2004-07-30