БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Крадец ли?

(sinner)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Крадец ли? 

 

 

Ей, кой си ти?

Крадецо....

Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят...

Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш , че има там, което да ти послужи???

Ей, кой си ти?

Крадецо......

Любопитен  -  не се ли страхуваш, че като нахълташ ще се огледаш в празнотата на един смачкан и скучен живот

Ей крадецо........

Кой си ти? 

Нима нещо те накара да почукаш на вратата съвсем не като крадец?

 

И аз съвсем не като жертва да ти отворя и да те приема в моя смачкан, дори скучен живот и сега да го подреждам наново....

Сега цветовете са други, и ароматите, и думите, и музиката ....... всичко е различно от всичко, защото ти си различен крадец... от онези добрите или по-скоро от онези, които знаят как да отмъкнат всичко без някой да разбере... и когато си тръгнат света се изпразва без тяхното присъствие и без това, което отмъкват със себе си ....

Крадец на души... не кради от мен... ти имаш всичко мое...

Затова не е необходимо...

Да,  така се губи тръпката от нахлуването, от кражбата, от старанието, от плана, така се губи и желанието да крадеш.... така аз ти давам без да е необходимо да лежиш в затвора на собствените си угризения след това....

Вземи телевизора – той е малко стар, малко прашен, черно бял, по него предават филми с различна тематика, но общо човешки, телевизор в който съм изхвърляла неведнъж гадостите от живота си...

Вземи и пералнята – тя . ... абе какво да ти кажа за нея – Перла 04 – тече й помпата – но върши работа. В нея пускам на центрофуга изпостелялата си душа в момента в който отново почне да се тъпче неуморно и ненаситно с чувства. Така я изцежда, че нищо не остава и после празна и замаяна се намества в живота ми, в ъгъла на стаята....

Вземи и хладилника – с него е забавно – той е с характер и трябва да внимаваш как се държиш с него... Работи, но отвреме навреме – когато му се работи – “насила хладилник не се става”, а и когато има нещо в него, щото “гладна мечка, не ще да замръзява” – нещо такова... той е като мозъка ми, никога не работи напълно. Или лявата, или дясната половина замръзява... горната част е що годе добре, но надолу може да го ползваш за затопляне... и точно като мозъка ми нищо не се задържа много дълго в него по две причини: или се разваля; или се изяжда; и също като в мозъка ми почти винаги има бира в него...

Абе взимай всичко само не си давам простора...... той ми е от много скъп човек и там като ми е тъпо си простирам случките от деня . ... от месеца...... от годината . Можеше да е по-голям, за да си простря цялото си съществуване на него, ама няма да се оплаквам ....  Там всичко се освежава и проветрява, всичко се избистря и идва на мястото си като го издуха малко вятъра....

И когато отново си прибера случките и случайчетата в малкия ми дом в ъгъла на стаята съм спокойна и си ги подреждам в един албум за случай и случайчета...

Та взимай всичко друго.... само има още нещо

Завивките ми.... моля те и тях да ми оставиш... те са много скъпи щото в тях съм втрила аромата на страстта на един мъж....... ама сега какво да ти разправям за мъже....

Остави ги да ме топлят, остави ми ръцете в тях, които като октоподени пипала опознават всяка гънка на тялото ми... остави ми устните в тях, които упойващо ме изсмукват от света в ъгъла на моята стая и ме пренасят в оргазмения океан на лепкава сладост.... остави ми ги, моля те.... остави ми и стенанията, на теб за какво са ти? А на мен този шепот ми дава живот и като инжектирам всеки ден по-малко от него в ушните си канали се чувствам много добре и той заглушава всички негативни звуци... Остави ми и блясъка върху превиващите се в тласъци тела , с него храня погледа си и съм сита... той достига до стомашните ми мускули и ги присвива толкова, че да не усещам нито глад, нито жажда .......... нищо...... само безумно желание....

 

Ей крадецо...

Защо не взимаш нищо?

Какво?

Ама как така се настани? Ей.......

Добре дошъл !

В моя малък живот в ъгъла на този свят е мойта стая...

Аха.....

Нямаш нужда от покана

Седна на масата ...

Порови се в хладилника .......

Даже се пусна и ти на центрофуга.....

Ей..

Неможе така , простора си е само мой!

Ох, добре де, може да вземеш едно въже от него.

Заповядай,  забрави ли че си крадец или сега ще откраднеш душата ми...

Лека нощ!


2004-07-22