БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

(върховно изтощение; препис)

Ангел Светославов Славчев (йоли)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

     Върховно изтощение. Не помня да съм бил толкова изтощен. Едва ли някога отново повече от няколко пъти ще видя дъното* на възможностите си. Просто не мога да направя почти нищо. Пиша с по-малка скорост, отколкото бих могъл някога умишлено да развия. Просто се скапах. Днес просто... не съм в състояние да се опиша.
     Не знам. Не издържам. Ще полудея. Толкова близо до лудостта не съм се чувствал**. Ако сега четях това щях да го чета с бавен и без интонация глас и...
     Направо не издържам. Дори не мога да сложа удивителна. Само точки. А обемът на написаното лъже. Думите са твърде точни, чувствам изтощението почти догранично. Легнал съм на дъното на изтощението си и не мога да помръдна и мускул от психичното си тяло.
     Не съжалявам, че купих хляб***. Не съжалявам, че купих лимон, че дадох на другите от него. Че изядох останалото с кората. Че си купих книга, че се събудих тази сутрин, че легнах и почти заспах снощи, че отидох да си търся работа, въпреки сесията, че там се влюбих, че, ходейки из града, наслаждавайки се на (макар и слабия) ръмеж, спомените така ме жегнаха, че още дълго ще ме боли, че за една седмица изпуших със съвсем малка помощ седем кутии с цигари, че никога не съм отказвал цигара, а последната винаги съм делил, че сега не ми се спи, но копнея за още няколко по-пълно изживени години назад, че познавам всички, които познавам, че обичам всички, които съм обичал, че съм преживял всичко, което съм преживял, че съм причинил всичко, което съм причинил, че съжалявам за всичко, за което съжалявам, че съм се чувствал така, както съм се чувствал, всеки път - по-изтощен отколкото съм си представял, че са ме наранявали толкова много хора, че държа на всички хора, на които съм държал, че познавам тези хора, които познавам, че понякога съм успявал да направя някого щастлив или спокоен, че никога не съм бил спокоен, че съм копнял за толкова неща, че още копнея, че съм имал и пропилял толкова шансове, че чета и пиша писма, че се гордея и може би се срамувам, че се самообвинявам, че съм бил и съм виновен, че ям изгорял хляб и лимони, че понякога отстъпвам място в автобуса, но рядко, освен ако не е много възрастен, сакат или бременна жена, че хората не ми казват “благодаря”, а аз винаги казвам “извинявай” и “ако обичаш” и, че разбирам, че не ми е смешно в дълбокото, че не мога да плача, че обичам страшно много и много неща, че ми се плаче, истински и сега, че искам да вали истински летен топъл проливен дъжд по широка улица и аз да вървя спокоен и защо не щастлив по фанелка и хората да ме гледат, да лежа за пръв път на плажа и после болезненото докосване по рамото ми да ме радва, че ме радва, че ме радва нежното женско докосване, че обичам, без истинска неподправена, в точното време взаимност, че наранявам хората без да го желая, че ме нараняват без да го желаят и без да го разбират, че се шегувам за чежда сметка, че оставям всичко да ми се трупа, че не мога иначе, че понякога не издържам, че просто за миг полудявам, за миг наистина полудявам, истински, че винаги се връщам, че сега съм луд, че ще се върна отвъд и отново тук и пак, че ме боли за всичко, че вече сме нов ден, че не ми се спи, че скоро няма да ми се спи, че съм от малкото, които… че се наслаждавам на облаците и на луната, че пиша всичко това, че ми писва от всичко, че никога няма да ми писне напълно и наистина да поправя всичко, да търся всичките си стари шансове, че още дълго ще ги проигравам, че се примирих с това и, че никога няма да ми стане безразлично
     И че съм това, което съм. Всичко това!

* моята система е обърната, по-скоро обратна
** все повече се изтощавам
***


[23.06.99]


2004-07-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)