БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

(... )

Ангел Светославов Славчев (йоли)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

   Какви неща вършат хората! Или вършеха?... Кой знае!... Може би някога и аз съм вършил големи дела! Да... мисля, че беше така. Но не мога да съм сигурен сега, когато вече цяла вечност вятърът ме продухва с чужди, малко избледнели, осиротели спомени.
   Малко ми убива.
   Усещам леко напрежение в гърба си. Е, може би не мога да кажа "гърба ми" точно сега, но вие ме разбирате... И ме сърби лявата плешка (пак същия проблем с изразяването). Не мога да се почеша. Нито да освободя гърба си от притеснението. Преди... Преди имах навик да хващам дланите си (боже, откога не са се докосвали...), да сплитам пръсти, да обръщам ръце с длани навън и да се извивам назад, докато откъм гърба ми долетят 5-6 силни изпуквания. Олекваше. Мисля, че правех така, да... Но никога не мога да съм сигурен с този вятър...
   Мъничко ми убива.
   Красиво е тук. Облаците са... Не знам. Изглеждат ми строги. Познати са ми, но вятъра... И преди ли бяха такива? А земята е... странна. Да. Красива е. И тези... Може би са кости. Малко са посивели, сякаш. Но не е от прах. Аз нямам прах по себе си. А вятърът духа и тях, костите.
   Хубаво е тук.
   Убива ми, но не много. Може би се свиква.
   Хебаво е тук. Хубаво е, когато вятърът ме люлее със скърцане и ми говори. О, да! Той ми говори! Когато иска да ми каже нещо той свири в празните ми очни кухини.
   Хм, откога нямам очи?... Не помня. А преди имах ли? Загубил съм ги, някога... Дали им е тъжно без мен? Не искам да са самотни! Дано вятърът им прави компания...
   А той ми говори! Понякога ми говори и в дупката на гърдите ми. Но само когато съм тъжен или много ми убива, защото той не обича да влиза там. Казва, че било много топло. Там е празно. Не мопня кога, но душата ми изпадна през дупката. Сега е някъде долу, в краката ми. Дали скимти и ме гледа. Може би и е самотно и тъжно... Не мога да се наведа и да я взема. Не мога да си помръдна ръцете. Нищо, ще помоля вятъра да я погали следващия път, когато дойде да си говорим.
   На мен не ми е тъжно. Освен понякога. Не ми е тъжно. Не знам. Не.
   Кръстът малко ми убива. Сигурно ще свикна.


[23.01.1999]


2004-06-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)