БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Хубаво ли е да си различен?

Мила Боянова Петкова (wicked)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Хубаво ли е да си различен? Мила Боянова В природата на всеки индивид е заложен един уникален набор от личностни черти, които го характеризират като една естествена уникалност. Различието на определен човек може да се тълкува двустранно- от една страна като един вид проклятие, което го разделя перманентно от външния свят, а от друга страна като най-важния критерий според който той може да се определи като личност. Самото вътрешно чувство за различие, в екзистенциално отношение, може да се определи като императив предполагащ наличието на живот и разум. Оставяйки на страна чисто биологичната нужда на света от разнообразие, в човешкото общество различията водят до градивни промени. От изявата на собствената свобода до категоричното отричане на конформизма, излизането извън стереотипите или просто екзотиката като естетическа категория - всичко това е израз на ценността на различието на индивида. В природата различието води до еволюция на видовете. Именно различието може да се окачестви като вечния двигател, който движи природата. Различието поражда взаимодействие, а взаимодействието- енергия,защото първоизточникът на енергията във вселената не може да бъде физически обект. Той е абстрактно явление, каквото е и различието. То е дълбоко вкоренено в структурите, съединени от природата притежава закономерност, която на различните нива на организиране на материята се усложнява, прибавяйки все повече нови и нови кодове. Материята, такава каквато я възприемаме чрез сетивата си не съществува. Тя е само илюзия- набор от кодове, организирани в безкраен брой варианти. Това е доказано от научната практика, която по пътя на своето развитие се натъква на все по-дребни структури, съставящи материята и организирани по все по-елементарни формули. По този начин в практиката е останала, като паметник на несъществуващите в природата рамки, понятието “атом” (от гр. “неделим”), който сам по себе си се дели на своите съставни части. От кода на ДНК до разположението на планетите, различието в природата не е самоцел, а основа на съществуващото. В личностен план нещата не стоят по по-различен начин. Човешката психика, чувства, реакции и възприятия също оформят една уникална вселена, набор от проекции на осъществени и неосъществени варианти, граничеща или покриваща се с други вселени, но никога препокрити изцяло. Тук различието има своето екзистенциално значение за индивида. Съществуването на човека като мислещо същество и обуславянето му като такова е свързано, преди всичко, с неговата възможност да прави избор. Тази аксиома във философията може да се перифразира по следния начин: екзистенцията е наборът от реакции, от направеният във всеки отделен момент избор. Всичко това представлява един неограничен брой хаотично или последователно направени ходове, които определят различието на човека. Дори биологически и социално идентични индивиди, които могат да бъдат само еднояйчните близнаци, са категорично различни. Тук, именно, се крие екзистенциалната ценност на човека, като такъв - в неговата уникална същност. Без значение в кои социални, етнически, културни, расови или идеологически рамки се вписва, човекът въпреки всичко остава неповторим. Съществуват, естествено, и крайни точки на различие, такива могат да бъдат хората, притежаващи несравним с другите набор от качества, които не са изолирани като скрит потенциал, а са външно изявени. Такива хора често следват определена хармонична закономерност в упражняването на своята свобода, водеща в определена посока. Такива хора изключват конформизма, като вариант за реагиране в определена ситуация, тъй като тяхната ценностна система е подчинена на морални правила, изградени чрез собствени наблюдения на живота и собствени разумни заключения. Така формираните ценности, естествено са многократно по-стабилни от внушените отвън морални закони. Такова хора често “трошат” стереотипите, загнездени в чуждото съзнание, и провокират промени, мисъл, адекватна реакция. С други думи, тези, които не се вместват в познатите ни стереотипи, могат да бъдат наречени гении. И ако от казаното до тук доказах, че всеки отделен човек има своето екзистенциално значение и ценност, има хора, които са несравнимо по-ценни от другите. “Различие” е понятие противоположно на “приравняване” а равенството просто не съществува. В природата винаги някой или нещо доминира. А геният доминира, при това не само пред своите съвременници. Той самия се превръща в стереотип, представа, емблема, еталон, както и да го наречем, сигурно е едно – съществуват хора-върхове и хора-песъчинки. Критерият е един – различието, като същностна черта. Така, подобно на космоса, човешкото общество също се задвижва от сблъсъка на определени авторитети. Различието може да бъде тълкувано също като изявен набор от интереси, съчетани със силата и способността те да бъдат защитени. Историята е изпълнена с примери за изявяване на претенции и отстояване на позиции; изпълнена е дори слабо казано, тъй като човешката история е изградена именно от това. В крайна сметка обратният вариант е алогичен, дори в еднопосочното движение на природните или обществени организации е заложено действието на различни сили, действащи в различни посоки, уравновесявайки протичащите процеси. Във всеки случай пълното единодушие е практически невъзможно, защото дори масовата манипулация не може да трае вечно. Истина е само, че светът се развива, не е ясно към какво, но процесът лесно може да бъде регистриран дори и от най-елементарното мислене. Всичко това е плод на неизбежния допир между различията. Всичко тези процеси се проектират върху човешкия бит и култура. От Ренесанса до наш дни индивидуалните различия са издигнати в култ. Антропоцентризмът – една колкото нова толкова и стара идея, битува в човешката култура подтиквайки личността към изява. Днес културните течения и ценности са изнесени на масовия пазар посредством масовото потребление. И колкото и парадоксално да звучи масовото всячески е пропагандирано като нещо различно, нещо което ще направо хиляда души, които ползват един и същ модерен артикул “различни”. Този прост рекламен трик е отправен именно към дълбоко вкорененото в човешкото подсъзнание естествено желание да бъде лидер, да доминира, да бъде различен. Друга изява на същата закономерност е модата на екзотичното, инспирирано или буквално пренесено от тази точка на света, която е най-далечна за потребителя. Ето как дори в масовото потребление е приобщена идеята за различното, уникалното, истински ценното. Разбира се тук тази идея си остава илюзия, рекламна уловка, но това само доказва стремежа на индивида в обществото към самоусъвършенстване или добиване на собствена идентичност извън рамките на наложените, спрямо тях, стереотипи. Един свят в който гения диктува вкусовете и нормите е структуриран също като природата в своите закономерности, определящи общото движение на енергията и материята. Всичко това е предизвикано и генерирано единствено от срещнатите по пътя на общото развитие различия. Ето защо тези различия в човешкото общество могат да бъдат определени единствено и само като положителни качества, чието екзистенциално значение е несравнимо с нито една друга сила във вселената.
2004-06-21