БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

LORD OF THE INTEGRAL

(jokekiller vs dreamcatcher)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл:

JOKEKILLER

vs.

DREAMCATCHER

PRESENTS

LORD OF THE INTEGRAL

Книга I от поредицата

“Записки на младия физик”

(всички прилики с действителни и недействителни лица са случайни)

ПРОЛОГ

“В началото бе Анализа… И Бабето каза: ”Нека бъде интеграл”. И за шест дни измисли диференцирането. На седмият ден седна пред камината и се зачуди какво да прави. Но тя знаеше: има ли проблеми -интегрирайте по части. И от тук насетне светът бе под сянката на Интеграла и под робството на математиците…

В днешният свят съществуват 5 елемента, чийто притежател става всемогъщ-записките на сър Мартин (главен лектор по ал-физика във Школата по Висше Магьосничество), сухият парцал на граф Цакула, взет зачот при Осичката Мая, бастуна на Казанедев и … “Необятният Интеграл на Лайбниц”.”

Из “Древните предсказания на Коши-Буняковски”

I ГЛАВА

Феята на детерминантите

Денят беше прекрасен! Птичките чуруликаха весело. Аромат на цветя се носеше из въздуха. Слънцето клонеше към близкия хребет по експоненциален закон. Откъм хоризонта се задаваше невероятно красива…

-Коуега, не спете по вуеме на пуактикум!

Младият Исак се събуди стреснато, усещайки гадния вкус на развалено кисело мляко в устата си. Всичко беше само сън. Долавяше тихото цъкане на Гайгеровият брояч. За нещастие се намираше в Центъра за ядрени опити към ШВМ.

-Изчислуете абсоутната гуешка на масата на водоуодния атом!

-Случайно да не искате да изчисля грешката на масата на водородния атом? - ехидно повтори Исак.

-Вие подигуавате ли ми се?

-Не, не! Станала е някаква грешка!

-А, вие, знаете уи, че гуешките се туупат?

-Oui, oui1!

1 Oui (фр.) - Да

* * *

Исак крачеше с наведена глава към метродрума, за да хване от новите метра с пулсиращ двигател №94 за Студената земя. Но както обикновено нямаше място. Той бръкна в джоба си и извади пакетче пудра захар. Сложи си слушалките на уокмена, заслуша новия хит на DJ Кондинг “Ябълките падат” и се качи на рампата. Направи няколко крачки и поръси себе си с пудрата захар.

-Бягайте, Антракс!!! - някой се изкряска.

И ватманите луди друг път не видели,

наведнъж да излизат тънки и дебели.

След като се опразни, Исак зае едно от многото празни места. В следващия момент мотрисата набираше скорост към Студената земя.

Дрямката затваряше клепачите му… Слънцето клонеше към близкия хребет по експоненциален закон. От към хоризонта се задаваше невероятно красива…

-Билети и карти за проверка!

Исак бавно отвори очите си и не повярва на това, което видя. Пред него стоеше сивобрад старец с автомат”Калашников” на гърба и странни парцали около главата му.

-Билети и карти за проверка! - повтори възрастният мъж.

-Ми, аз…такова…нямам!

-Глобата за нередовен пътник е карта на Олд Йорк, иначе…!

Но тъй като нямаше нито билет, нито карта на въпросните земи отвъд Голямата вода, Исак реши да приложи изпитания вече метод. Бръкна в джоба си, все едно, че вади карта и докопа пудрата захар. Извади пакетчето и го насочи заплашително към контрольора.

-Още една крачка и си мъртъв! Това е антракс!

Вместо да се уплаши, мъжът се засмя силно.

-Абе, комсомолец, ти куче със салам ли ще плашиш! - kаза той, докато се смееше.

Метрото внезапно спря и контрольорът към кабинката за управление под действието на инерчните сили. От там излезе Батман, оправи си наметалото и каза:

-Жената-котка ми съобщи по радиото, че току-що неиндентифициран самолет се е разбил в метрото точно пред нас и се налага да продължим пеша.

Сивобрадият старец се изправи, изтупа си якето с надпис “TALIBAN FORSE” и каза:

-Колко пъти съм казвал, да не ги пускат при самолетите преди да изкарат курса за ориентиране с компас и карта!

След десет минути тримата вървяха по релсите на метрото към следващата спирка. Тъкмо Батман разказваше за славното си минало, когато видяха светлина в края на тунела. Затичаха се към нея и видяха, че Бат’Рамбо им проправя път, за да излязат. Пръв излезе Батман, за да огледа обстановката, поздрави се с Бат’Рамбо и излетя към хоризонта. След това излезе Исак и попита:

-Ти не си ли Рамбо от “Рамбо”?

-Не бе, пич, аз съм Бат’ Рамбо от “Водоснабдяване и Канализация”!

Последен, но не и по важност, излезе контрольорът. Видя, че Бат’ Рамбо е на входа и нервно докосна дръжката на “Калашника”. Бат’ Рамбо се усмихна приветливо на своя стар познат.

-Осама aleiküm1. Няма страшно, вече не съм в бизнеса. Войната не е за мен.

-Maşallah2, Рамбо, aşkolsun3. Радвам се, да се видим.

Исак ги остави, да си приказват за спомените си на чашка кайве и рахат-локум. С противоречиви мисли в главата си, той пое към Студената земя.

1 aleiküm (тур.) - алейкум

2 maşallah (тур.) - машала

3 aşkolsun (тур.) - ашколсун

* * *

Късно вечерта той се намираше в топлото си легло и мислеше за бъдещето. Оставяйки настрана поредния скучен ден, той се зави през глава и заспа… Слънцето клонеше към близкия хребет по експоненциален закон. Откъм хоризонта се задаваше невероятно красива… Високочестотна комбинация от шамари го изкара за пореден път от съня. На стола до него седеше ухилена възрастна жена с конусовидна шапка и пръчка в ръката си.

-Имам важна задача за теб.

Исак разтърка невярващо очи и възкликна:

-В името на неопределеният интетрал, какво правиш в стаята ми?

-Като стана дума за интеграли-започна непознатата жена-това, за което идвам е точно интеграл. И то не който и да е, а “Необятният Интеграл на Лайбниц” .Но преди да продължа, нека ти се представя. Аз съм Феята на детерминантите. Съдбата на целия свят е в твои ръце. Виждаш ли нещо странно около себе си?

-С изключение на теб-нищо друго! - каза Исак.

-Това е вярно, но не напълно вярно.В действителност света ще бъде поробен от Силите на анализа. Техният владетел се нарича Великата Баба. Ти трябва да откраднеш машината на времето от Алберт Франк енд Щайн. С нея ще се върнеш в миналото и ще трябва да откриеш четири елемента, с които ще владееш “Необятният Интеграл на Лайбниц”.

-Чакай малко, к’ва машина-к’ви пет евро. За к’ъв чемер ми е да се връщам в миналото?

-Ах, тази днешна младеж, колко сте нетърпеливи!Трябва да се върнеш в миналото, защото в момента четирите елемента са във владение на Тъмните сили на анализа и в най-скоро време ще попаднат в Бабата. И тя ще контролира Необятния Интеграл, и тогава и само тогава ще контролира целият свят.

-От чисто любопитство, мога ли да попитам кои са елементите?

-Те са:записките на сър Мартин, сухият парцал на граф Цакула, взет зачот при Осичката Мая и бастуна на Казанедев. Някои от хората, които населяват настоящето, ще ги срещнеш и в миналото, тъй като са пили от извора на вечността, наречен “Перпетуум Мобиле”. Освен теб и други ще искат да вземат тези елементи. Това са сегашните им притежатели, помощниците на Бабето - Веселият Пудел(баш жрец на Сектата на Интегралистите) и Дарк Елзър (водачка на воините на Мрака). Пожелавам ти успех в тежката мисия! В момента сънуваш и за да повярваш на чутото дотук, като се събудиш, ще намериш пачи крак до леглото си. До свидания1!

В следващия момент Феята на детерминантите изчезна от погледа му.”Що за кошмар!” - помисли си Исак.

1 До свидания (рус.) – Довиждане

II ГЛАВА

И сам воинът е воин!

Будилникът иззвъня. Исак отвори очи и го изключи. Веднага си спомни за среднощните си преживявания и за старата жена с украински акцент, наричаща себе си Фея на детерминантите. Припомни си за глупостите, които тя му наговори и за знака, който щяла да му остави. Огледа се, за да потърси прословутия “пачи крак”, но за щастие от гъбата нямаше следа. С огромно облекчение се запъти към тоалетната. Не щеш ли, нещо странно по стената над леглото му, до часовника с бухал, над снимката на майка му Мария Кюри (мир на радиоактивните и останки), отляво на третия плакат на Лопитал, му привлече вниманието. За негово учудване стената бе надраскана. Разтърка сънено очите си и след като успя да фокусира драсканиците, сякаш мокра тухла го удари по главата - това беше детерминанта, която за негов ужас бе пачи крак!

След минутите на първоначален шок, Исак реши, че съня му може да е истина. Но за да бъде по-сигурен, трябваше да провери нещо:

“Съществува или не?

Туй е въпросът!”

Не след дълго той крачеше по прашната улица, отправяйки се към най-близката спирка на метродрума. Тъкмо зави зад ъгъла и що да види:белокос човек, гол до кръстта, с червен гащиризон, с червени маратонки “ADIDAS”, с бяла брадичка - тип “катинарче” и с татуировка на рамото “Снежанка Forever”, който правеше графити.

-Кой си ти? - попита Исак - Изглеждаш ми познат!

Веселият старец се обърна към него.

-Не ми ли позна, майна? Аз, майна, съм Дядо Коледа, майна!

-А какво правиш тука? Не трябва ли да правиш подаръци?

-На почивка съм, майна! Сега, майна, вместо мен, майна, се бъхтят джуджетата, майна!

-Добре де, а какво стана с Дядо Мраз?

-Хо-хо-хо!!! - засмя се Дядо Коледа - Уволниха го от партията, майна, ‘щото беше комуняга, майна. Дойде новото време, майна. Вервай ми! А теб к’во ти води, майна, насам, майна?

-Абе имам малък проблем - започна Исак -Трябва да намеря някой си Алберт Франк енд Щайн! Случайно да знаеш къде мога да го открия?

Дядо Коледа бръкна в джоба си и извади органайзер. Включи го и започна да търси нещо.

-Мисля, че имам адреса му, майна! - каза той - Миналата година поиска Уилсънова камера, майна. Ако искаш, майна, мога да те откарам, майна, и без това вече свърших тук, майна.

От другия джоб той извади дистанционно, натисна го и отзад ъгъла дойде страхотно “Порше Бокстер”, на чийто преден капак бяха нарисувани елени. Исак почудено повдигна вежди, поглеждайки колата.

-Да живее, майна, технологичната революция, майна - каза Дядо Коледа в отговор на изражението му. И добави влизайки в колата - Традициите не са това, което бяха, майна! Скачай вътре, майна!

* * *

Исак слезе от колата и вместо “довиждане” си размениха nick-овете в чата.Със свистене на гуми, колата отпраши. Исак въздъхна и се обърна към малката спретната къщурка с два реактора отпред.

“И сам воинът е воин!” - помисли си той и се запъти към зелената светлина, прозираща през вратата (и други части на къщата).

III ГЛАВА

Яйцето

Дебелата две педи оловна врата се отвори със скърцане и една рошава кратуна се подаде изотзад.

-Добър ден! - каза Исак.

Дребните очи зад дебелите 10N D очила изгледаха младежа от глава до пети.

-Чиба, пак ли ще ми пробутвате жироскопи с изтекъл срок на годност!

-Ама…

-Ама, няма ама!?! Да ми се махаш от главата!

-Чакайте, професоре, аз съм от ШВМ.

Алберт Франк енд Щайн повдигна въпросително лявата си вежда.

-Ал-физик или ал-инженер? - попита той.

-Ал-физик, естествено! - отговори гордо Исак.

-О-о-о, от наш’те! Но за всеки случай ще те препитам. Ще ти задам една гатанка! Ако диутерият се пише с D, как се пише тритият?

-С 3, разбира се! - без да се замисля отговори Исак.

* * *

След минути те вече седяха на масата и обсъждаха най-новите проблеми в съвременната ал-физика.

-Значи, граф Цакула те прати на стаж при мен?

-Да! - каза утвърдително Исак.

-И каква ти е задачата?

-Аз… такова… ами… всъщност… в интерес на истината…така де… обаче… нали разбираш… в действителност… честно казано… с други думи… иначе казано… трябва да… да… да определя експериментално температурата на кипене на Урана!

-И за толкова лесна задача са те пратили при мен? Има нещо съмнително в цялата история или ако трябва да цитирам моя приятел Хамлет: ”Има нещо гнило в Дания!!!”

-В интерес на истината, Хамлет се взриви миналата седмица с водородна бомба, отнасяйки със себе си и цялото кралско семейство, включително Дания.

-Така ли?Аз май му пратих една със самолет като хуманитарна помощ, но мисля, че парашута е в килера. Но поне предсмъртното му желание, прахта му да бъде разпиляна над цяла Дания, е изпълнено!

-Като оставим дреболиите настрана, къде мога да си проведа упражнението?

-Ела да ти покажа лабораторията ми!

Двамата тръгнаха из тесните коридори към подземията на къщата.

Не след дълго пристигнаха в лабораторията. Докато Алберт Франк енд Щайн обясняваше кое за какво служи, Исак забеляза някаква странна конструкция с формата на яйце. ”Това ще да е!” - помисли си той.

-А какво е онова странно изглеждащо нещо? - попита Исак, посочвайки “яйцето”.

-Ами… това е един мой проект, отнасящ се за време-пространството, но още не е завършен. Но това не е толкова важно! - опита се да отклони темата стария професор. - Твоят уред е в ъгъла на кръглата стая. Аз ще те оставям, защото имам да върша важна работа - редактор съм на вестник “Трета възраст”. Обогатеният уран се намира отляво, а сиромашкият - отдясно.

След като вратата се затвори и Исак чу отдалечаващи се стъпки, той потри доволно ръце и на лицето му се изписа ехидна усмивка. Бавно - бавно се запъти към “Машината на времето”. Разгледа я от всички страни и видя нещо като ръчка. Плахо я дръпна (ръчката) и се отвори нещо като люк. Влезе вътре и го затвори. Имаше много копчета и една книжка, чието заглавие беше “Кратка инструкция за управление на машини на времето”. Запрелиства я отначало като спаэваше инструкциите - да провери светлините (левият мигач отказваше да работи), да закопчае колана си, да сложи шлема на главата си, да си събуе лявата обувка (това не знаеше защо, но все пак го направи). Изведнъж се сети, че не знаеше колко време да се върне. Не щеш ли, пред него се появи лист, на който пишеше “500” и някакви букви, които не разбра. Помисли ги за хиляди и въведе числото на дисплея. Натисна “голямото червено копче” (както беше в инструкциите) и изведнъж всичко притъмня. Когато отново се просветли, през илюминатора той забеляза, че се намира на широка поляна, по която бягаханякакви маймуноподобни същества, гонени от голяма червена котка. Погледна зачудено дисплея, дали правилно е въвел цифрите и тогава пред него се появи втори лист:

”Просто години, а не хиляди, идиот такъв!!!

С най-добри чувства:

Феята на детерминантите”.

Исак изтри последните три нули от дисплея и отново натисна “голямото червено копче” (Дания и без това я нямаше). Пред него отново стана тъмно.

IV ГЛАВА

Детерминаторът

Мълнии пронизваха мрачното небе над Замъка на Интегралистите. На един тъмен, тъмен етаж, по един тъмен, тъмен коридор, в една тъмна, тъмна зала, на един тъмен, тъмен трон седеше Великата Баба.Тъкмо разлистваше едно скучно, за нея, списание (“Развлекателен Анализ”), когато големите врати, върху които бяха гравирани диференциални и интегрални уравнения, бавно се отвориха. За миг тя чу звуци, галещи ушите и-отчаяните викове на хора, които трябваше да доказват теоремата на Болцано - Вайерщрас в подземията на замъка. Преди вратите да се затворят с трясък, в залата влезе фигура, облечена в черен шлейф, като под качулката на тъмен фон се отличаваха само два червени точкови източника.

-Изпълни ли задачата си! - леденият глас на Бабето прониза въздуха.

-Имаше някои затруднения - започна съществото, -които ме затрудниха…

-Не ми се оправдавай, куче! Да или не.

Секунди на гробна тишина.

-Не, ваше диференциално величество.

-Тогава знаеш какво следва.

-Но аз тъкмо бях поставил бомба на пътя му, когато Дядо Коледа, интегралите го взели, го качи в колата си и докато анализирам ситуацията…

-Анализирай това! - каза Великата Баба и без да чуе края на тази, явно скучна, историйка изрече няколко заклинателни думи. Над главата на тъмната фигура се появи бързовъртящ се синкав тороид и го засмука, докато издаваше отчаяни писъци. Всичко бе ясно. Създанието беше изпратено в n-мерно векторно пространство, където ще проектира сили до края на жалкото си съществуване, а тя взимаше душата му. На мраморния под се търкаляха очите на съществото.

Две светещи очи,

светлина лъчи.

Две светещи очи,

в душата на Бабе.

* * *

Белокосата жена крачеше из подземията. Някъде между тези студени стени се сьэдаваше ново поколение войник от ордите на мрака. Непобедим и по-силен от който и да е. Това бе Детерминаторът. Той беше направен по най-новите технологии, бе изграденот титанокарбидна стомана (специален внос от Мерник) в специалните лаборатории на Меджикъл Мотърс. За умствените възможности се бяха погрижили от Макрософт (за без пари толкова).

Отвори портите на Центъра за съживителни изследвания и се запъти към средата на помещението, където някакви джуджета обикаляха около голяма каменна маса. Те не эабелязаха нейното присъствие, тъй като тя предварително бе извадила очите им, эащото бяха идеална декорация към следобедния и коктейл. Но когато чуха стъпките и, малките човечета спряха своята дейност и най-високото (по скоро най-нениското) от тях каза:

-Радвам се да ви помириша, ваше злобейшество!

-Не ми се подмазвай, лилипут такъв! - сряза го с мъртвешкия си глас Бабето. - Искам да знам дали новия ми воин е вече готов.

-Детерминаторът е изцяло на ваше разположение.

-Тогава напуснете това помещение веднага!

-Къде ще желаете да отидем?

-Където ви видят очите! - каза белокосата и започна гръмогласно да се смее.

Джуджетата, знаейки, че това не е на добре, се затърчаха навън (кой на където му подуши носа).

Великата Баба се приближи до масата и се вгледа в създанието върху нея. То приличаше на човек (по-скоро на кръстоска между човек и трикрилен гардероб) и за това допринасяха изисканите му дрехи на известния моделиер Бучи. Смешните джуджета го бяха обучили. Детерминаторът бе готов за мисията, която щеше да му бъде възложена.

-Стани! - рече Бабето. И той стана. - Ти си обучен в правата вяра и знаеш, че трябва да ми се подчиняваш. В теб ли е Библията?

-Да - каза високият метър и сто мъж и извади книгата от левия си джоб.

-Сложи лявата си ръка върху нея и повтаряй след мен. - Детерминаторът постави лапата си върху свещенната книга с надпис “Математически анализ” и Великата Баба продължи. - Да е мрачно името на интеграла… да бъде неговата воля… както в тримерния… така и в n-мерния свят… Да служа на Интеграла… и да му се подчинявам!

След като човекоподобната торба метал и мускули повтори всичко, Тя каза:

-Сега си член на Ордена на Интегралистите и можеш да изпълниш мисията си. А тя е: Първо - да откриеш Дарк Елзър и Веселият Пудел и да ги предупредиш за пристигането на Исак Нютон. И второ - да намериш и унищожиш малкото нищожество, дръзнало да застане на пътя на аналитичните завоеватели.

Бабата направи няколко странни движения с ръката в стил “епилептик на технопарад”. Тогава пред тях се появиха отнени врати. Детерминаторът пристъпи към тях и се обърна.

-Hasta la vista1, Бабе! - каза той и премина назад в миналото.

1 Hasta la vista (исп.) – Довиждане

V ГЛАВА

Задругата на интеграла

Исак седеше до “яйцето” и си връзваше лявата обувка. Изправи се и се огледа. Имаше твърде малък радиус на полезрение, тъй като го заобикаляше гъста растителност. ”Ами сега!” - помисли си той.

В туй време се появи и тя.

-Сигурно си мислиш какво да правиш сега? - каза Феята на детерминантите.

-Добре ще е, като за начало!

-Имам една добра и една лоша новина. Коя искаш да чуеш първо?

-Дай да чуем първо лошата! - каза плахо Исак.

-Лошата е, че Великата Баба изпрати по дирите ти Детерминатора с цел да попречи на мисиятя ти.

-А каква е добрата?

-Спечелих първо място в конкурса “Приложна магия”! - каза ухилена до уши Феята.

-Това к’во ме грее?

-Ами… май нищо! Но все пак има надежда! Ще ти изпратя четирима супер - воини, които да ти помогнат в начинанието. Да започнем:

1.Пич Дюкяна: спасител от военноморската академия “Дългият Джон Силвър”, от спец-група М.О.Р.Ж.. Ерген, с две деца, три висящи развода;

2.Каската: рус негър от еврейски произход. Завършил Техникум със специалност “Готварски печки и ел.инсталации”. Откакто открадва каската на германски кръстоносец, тръгнал на поход срещу вечното зло, яде само бял шоколад;

3.д-р Кокаин Мъчителката: скъсват я 21 пъти на изпита по Човешка анатомия и Обща медицина, но за сметка на това издава книга с рецепти “Индиански методи за самолечение”, които от вожда Къкрещият Чайник (приятел на бившето и гадже Къли). “Бивша” наркоманка;

4.Дядо Мраз: комуняга и таксиметров шофьор на свободна практика, според психопортрета: ”параноик и профайлър”.

-Тези отрепки ли са ти “супервоините”? - възмути се Исак.

-Това е всичко, с което разполагаме. Другите са по задачи. Все пак сега е гроздобер. Пък и общият сбор от коефициентите им на интелигентност клони отляво към 13.

-А що е туй Детерминатор и има ли почва у нас? - попита Исак.

-О, това е един нищо и никакъв непобидим воин. - махна с ръка Феята.

-А къде мога да намеря моите хора?

-Върви точно срещу слънцето и не след дълго ще стигнеш странноприемницата “Трите пъпеша”. Там ще се срещнеш с твоя отряд. Заедно ще бъдете… Задругата на интеграла!

И той тръгна към слънцето.

* * *

“Варна, морето, сините вълни…” звучеше в ушите на Дюкяна, лежейки на плажа. Във водата някаква полякиня му махаше с ръка. Той също и махна весело и вдиша от морския въздух, обогатен с йодни пари. ”Тази какво ми маха, като че ли се дави?” - помисли си Пич Дюкяна. - “Може пък наистина да се дави! Дави се…!” Стана и се развика:

-Спасител, спасител!!!

После се сети, че той е спасителя. Взе буя и се затича към морето. Навлезе равнозакъснително във водата и хвърли буя по посока пищящата полякиня. Той описа балистична крива и удари горката жена право в “десетката”. Тя изпадна в несвяст и започна да потъва. С две мощни брустови ножици, Пич замалко да я подмине като “малка гара”. Гмурна се като корморан и я извади на повърхността. Чудеше се как да я измъкне до сушата. Уви въжето на буя около шията и и запчна да я дърпа към брега. Довлачи я до там и след известно време полякинята спря да се гърчи. Опита се да и проложи изкуствено дишане, но се сети, че въжето още е увито около врата и. Махна го и и би два шамара.

-Ставай ма, кифло!

След известно време борба с живота, той най-накрая успя да го пребори. Махна възглавницата от главата й, извади черна книжка и прочете молитва.

Тъкмо й сваляше скъпоценните накити и изневиделица откъм морето долетя морски бухал. Започна да кръжи заедно с лешоядите над камарата трупове зад пост №9 и се спусна към Дякяна. Прелетя ниско над пясъка, пусна свитък, който носеше в бъчвичката на врата си и отлетя навътре в морето. Пич разтвори свитъка и го прочете. Отчаяната съпротива имаше нужда от скъпоценната му помощ. Беше част от Задругата на интеграла. Имаше и обяснение къде трябва да отиде и каква беше бъдещата му задача.

* * *

Афро-американски ритми се носеха над демилитаризираната зона в Йерусалим. Каската вървеше по улицата и се чудеше какво добро да свърши. Тъкмо минаваше покрай виетнамския ресторант “Ко Ши Ям” и реши да влезе, за да хапне нещо. Но за негово учудване в ресторанта нямаше хора.

-What’s up, my yellow brother1? - попита Каската.

Из-под-зад бара едвам си показа дребен човечец.

-О, к’во цтава, Кацка, как цме днец?

-Както обикновено. Но защо няма хора по това време?

-Пецката ми ицгоря, а техника го убиха палецтинците.

-О, това е по моята специалност. Искаш ли да ти помогна?

-Много цте цъм ти благодарен!

Каската запретна ръкави и отвори печката. Имаше много кабели, които не знаеше за какво са, но това не беше толкова важно. Видя две стърчащи жици и ги ръгна в първите два свободни отвора, които видя. На тях имаше някакви надписи, които той не успя да разбере.

-Всичко е оки-доки!

-Много мерци! - отблагодари му се малкият виетнамец. - Това е дза теб! Дзаповядай един хот-дог.

Каската взе хот-дога, огледа го и каза:

-Нямаш ли с друга част на кучето?

Той излезе от ресторанта и хвърли хот-дога в първото видяно кошче. Зад него се чу пискливият глас на жълтия човечец: ”Куце, дай бутце!”, който си играеше с един уличен бункериер. Две крачки по-късно се чу мощен взрив и сградата започна да трепти с период от -π/2 до π/2. Какво ли значеха надписите: ”Пропан-бутан!!! Не слагай двете стърчащи жици в двете дупки!”

Над осцилиращата сграда прелетя един бухал с опърлени криле, който падна до Каската, изпускайки пергамента, който държеше в човката си. Стъпка два пъти горящия бухал, за да не се мъчи, вдигна пергамента и се зачете…

1 What’s up, my yellow brother! (афр.-ам.) - К’во става, жълти братко!

* * *

Лето аналитическое: 500 години преди Новото време.

Някъде из прерията…

В началото на индианското селище висеше табела с надпис “Болница в третия вигвам”, откъм която се чуваха измъчени стонове. Дежурната докторка Кокаин Мъчителката влезе в E.V.R.1 и огледа пациентите. Индианският шап, който беше натръшкал всичко живо (и всичко мъртво), вилнееше като Пич на плажа. Тя се запъти към първия показващ признаци на живот индианец (те бяха само двама (от общо 22)), седна до него и го попита:

-Миришеща Мокасино, искаш ли да ти кажа една добра новина?

-Ще умра бързо! - зарадва се индианецът.

-Не, ще може да живееш до Пълната Луна.Не се ли радваш?

-Какъв живот е това!?! Може ли да ми дадеш поне една доза морфин?

-Не може! А за мен какво ще остане?

Индианецът започна да се моли на д-р Кокаин да му даде една доза. Тогава тя чу пляскането от крилете на някаква птица и излезе да провери какво става. Пред вигвама беше кацнал бухал, на земята пред който имаше свитък.

-Пристигаш по-рано, отколкото те очаквах!-каза Мъчителката.

-Имаше намаления в бюджета и тръбва да съкратим сценария.-отвърна с човешки глас бухала.

-Ама аз още никой не съм убила.

-Първо работата, после удоволствието! Чети свитъка и да си ходя.

1 E.V.R. - Emergency Vigvam Room

* * *

Жълтата шейна с надпис TAXI препускаше със 60 еленски мили в час по горската автострада.

-Защо бързаш да стигнеш до баба си? - попита Дядо Мраз, направлявайки умело еленчетата си по пътя.

-Бързам, защото стария МакУулф ще ме изпревари! - отвърна Червената на бели точки Шапчица.

-Не бързай чак толкова! Един мой приятел метеоролог ми каза, че в събота ще има земетресение и гората от къщичката на Мечо Кух до въжения мост над реката, ще пропадне. Баба ти на коя улица живее?


-“Медена питка № √ 2 !

-Наистина по-добре да изчакаш!

Изневиделица пред тях се появи горският убиец и каза:

-Умри, брадат козел, такъв! - и натисна спусъка на ловната си карабина М-16 “Colt”.

Един куршум полетя към челото на Дядо Мраз. Той направи няколко параноично бързи движения и избяга от траекторията на бързолетящия с висока начална скорост Vo куршум. За нещастие той удари абсолютно пластично Червената на бели точки Шапчица в сърцето. Дядо Мраз видя какво е станало и трябваше да измисли нещо бързо, за да не го обвинят в умишлено убийство I степен. Той не знаеше, че сърцето на Червената на бели точки Шапчица е отдясно и щеше да оживее, и й придаде начална скорост в областта на бъбреците, посредством червените си ботушки. Малкото детско трупче се изръси от шейната, движеща се с висока скорост, потъркаля се до канавката и там спря. Сега вече нямаше значение от коя страна и е сърцето. Дядо Мраз седна на шофьорското място и продъл- жи да води шейната, все едно нищо не се бе случило. До него кацна един бухал, остави нъкакъв свитък и отлетя. “Бухалите не са това, което бяха!” - каза си ДОБРИЯТ белобрад старец.

VI ГЛАВА

Срещата

Там в близката далечина, нещо бяло се чернееше. В една малка къщурка, от чийто комин е ясно какво излиза, седяха баш жреца на сектата на интегралистите - Веселият Пудел, и водачката на воините на мрака - Дарк Елзър, вечеряйки на свещи. Обстановката беше много идилична: изгарящите пламъци от камината нежно галеха лицата им, щурците бавно свиреха погребалния марш, мълнии прорязваха небето на хоризонта (синоптиците за пореден път не бяха познали времето), труповете на мъжа и жената (в чиято къща се намираха) се клатеха синфазно, тъй като имаха почти еднаква маса и еднакъв център на тежестта, а малкото детско трупче весело се люлееше противофазно (поради различния център на тежестта).

-Ако си бяха решили интеграла, можеше да ги застреляме, а не да ги бесим! - каза Пудела и си резна малко мръвка от импровизираните физични махала, окачени на гредата.

-Да - потвърди Дарк Елзър - Пък можем да им извадим очите и да ги подарим на Бабето, нейно диференциално величество.

В този романтично-идиличен, с наченки на садизъм, момент, се почука на вратата.

-Кажи паролата! - попита Дарк Елзър.

Вратата си отвори с трясък.

-Кой ще псуваш на майка, ма, булка? - гласът на Детерминатора повиши амплитудата само на двете “възрастни махала” (“малкото махалце” все още не беше изпаднало в резононс).

-Как се осмеляваш да нарушиш нашето спокойствие? - каза Дарк Елзър.

-Аз съм… - мълния удари комина на къщата, от който знаете какво излизаше - …Детерминаторът! Изпратен съм със специална мисия от Бабето, нейно интегрално величие. Идвам от бъдещето - Новото време.

-За него сме чели само от древните предсказания на Коши - Буняковски! - захластно се обади Пудела с въздишка.

-Вашата мисия е…

VII ГЛАВА

Срещата II

Той крачеше бодро към странноприемницата “Трите пъпеша”. Наближавайки вратата, Исак видя жълта шейна, паркирана пред входа, и разбра, че бъдещите му спътници вече са пристигнали. Той отвори дъбовата врата и веднага го удари гъстия въздух, напоен с алкохолни изпарения и лулен дим. Още преди да потърси с поглед т. нар. Задруга на интеграла, те се набиха в очите му. Пич Дюкяна размахваше буя си из дансинга и буквално сваляше с него местните нимфи. Д-р Кокаин Мъчителката беше направила две “горски пътечки”, от които беше изсмъркала едната. Каската пък се беше спречкал с група джуджета с бръснати глави. Оглеждайки се подозрително, Дядо Мраз разговаряше със сервитьорката относно аварийните изходи в случай на земетресение, създадено от НИМХ (Нов Институт за Модерен Холокост).

“Защо в името на теорията на относителноста ми трябваше да се захващам с тази работа” - помисли си Исак и смело закрачи, за да се запознае с откъсаците. Седна на масата на д-р Кокаин и Дядо Мраз и каза:

-Аз съм човека с интегралния проблем! Вие трябва да сте д-р Мъчителката и Дядо Мраз?

-Смръкни една “пътечка” и ще забравиш всичките си проблеми! - каза завалено д-р Кокаин.

В това време Пич и Каската дойдоха и седнаха на масата. След кратко запозна - ване и размяна на обичайните клиширани реплики неговите нови приятели се изправиха един по един и казаха:

-Имаш шейната ми…

-…имаш каската ми…

-…имаш спринцовката ми…

-…имаш х…буя ми!

* * *

Пейзаж: вятърът клатеше клоните на широколистните дървета. Тук-там игриво подскачаха малки (2-3 м) саскуочета и се радваха на слънчевото гама-лъчение.

Шейната профуча със скорост 2С1 покрай патрулиращите веломилиционери от спецотряда “ATLANTIC RED”. Ударната вълна отнесе радара и двойното им колело, на което бяха седнали, през девет планини в десета.

-Кога ще спре болката! - изстена милиционера, седнал на предната седалка, докато пореше небесната шир.

-По-полека, бе, човек, ще ги убиеш! - възкликна Исак.

-Споко, пич! Миналата година им преподавах уроци по безмоторно летене. - отвърна Дядо Мраз.

-Кой ме вика? - попита Пич Дюкяна, докато бършеше лигите си, тъй като спеше на задната седалка.

-Спи си. Все още не сме стигнали. - обърна се към него белобрадият старец.

-К’ва е та’а вря’а?-дойде в съзнание д-р Кокаин, след “пътечките” от ханчето и задърпа Дядо Мраз за червения кожух.

Шейната излезе от пътя и се насочи към спирката на дилижансите, пред която се бяха наредили две дечица. Тъй като Дядо Мраз беше добър по душа (или просто защото имаше свидетели), реши да пощади децата и със сетни сили насочи шейната към малката колибка, която служеше за спирка. Няма нужда да се споменава, че колибката стана на трески (все пак 2С си е 2С), но на никой не му направи впечатление галямата табела, на която пишеше: ”Всички 32 деца от Първа Горска Детска Градина сме в колибката. Чакаме да ни вземете.”.

В крайна сметка шейната се озова на пътя точно преди един завой от 450о и Дядо Мраз едва успя да го вземе на ръчна.

Тъкмо минаваха през Шеруудската гора, когато се чу изстрел и една стрела се заби в спиците на шейната. Дядо Мраз дръпна юздите и шейната закова на място. Четиримата (без Исак) полетяха по парабола и паднаха пред еленчетата. Исак откопча коланите и слезе. В този миг, от всички страни, ги заобиколиха смешно облечени с камуфлажни чорапогащници, небесно кафяви къси гащета и тениски и зелени шапки със забити в тях пера от вечерята, хора. Чу се мощен нечленоразделен вик (тип “Тарзан - дете на природата”) и от големия бук, на една лиана профуча също толкова смешно облечен тип и се заби в съседното дърво. Стана, сложи си шапката и каза:

-Повече няма да ям “Siesta”! - обърна се към Задругата и им рече - Аз съм всеизвестният горски пират Дългия Робин Худ. Това е обир.

Доктор Кокаин излезе две крачки напред, сви дясната ръка в юмрук и каза:

-Да съединим Волтрон!

Робин Худ погледна въпросително Исак.

-Тя не е с нас! Взехме я на “стоп”.

Задругата се събра в кръг пред еленчетата на съвещание:

Дюкяна: ”Предлагам Каската да им отвлече вниманието, а ние да ги нападнем изотзад!”

Каската: ”Да, бе, да! В тия случаи “печките” ги убиват първи!”

Д-р Кокаин: ”Имам идея! Да ги черпим по една доза и да си гледаме кефа!”

Дядо Мраз: ”Сигурен съм, че работят под прикритие за НИМХ.”

Исак:”Аз предлагам да избягаме!”

Другите: ”Мафия, мафия!”

Исак: ”Майтап, бе!Слушайте плана…”

След края на дискусията, Задругата се надигна изпод еленчетата и се наредиха в боен ред “Геврек”.

-Е, взехте ли решение? - попита Дългия Робин Худ.

Останалите пирати спряха да пеят “Йо-хо-хо и бутилка Fanta горски плодове” и се изправиха.

-Да! Но ще ви го съобщи Каската! - каза Исак и се скри зад дървото, на което имаше афиш за концерт на ACIDRINK в клуб “О! Шипков мармалад”.

Каската си сложи каската, превърна се на боец и каза:

-Аллах акбар и viva Бритни Спиърс!

В този момент настана такава бъркотия, че не можем да я опишем, тъй като спортния коментатор, описващ тези батални сцени, отиде за марули. Но все пак се забелязваше следното:

-Каската се въртеше в околност e и риташе горски пирати;

-Д-р Кокаин ги “успокояваше” със спринцовка;

-Дядо Мраз им вадеше очите с лъжица;

-Пич размахваше буя си с висока ъглова скорост ω;

-Исак седеше в шейната, ядеше пуканки и отвреме-навреме стреляше с прашката си.

След 7-8 минути на бойното поле имаше само трупове и инвалидни колички. Без загуби, Задругата се беше събрала около ранения в лявата подлакътна кост Дългия Робин Худ. Като професионалист, с него се беше заела д-р Кокаин Мъчителката. Тя доближи устни до ухото му и каза:

-Не бери грижа повече, ти си в сигурни ръце.

-Горкият човек! - каза Каската, прекръсти се е се отдръпна, за да не гледа (все пак беше ял преди половин час).

Д-р Кокаин разлисти книгата “Аз мога да лекувам на 7 години” и откри най-подходящия метод за лечение. Извади един кибрит, настърга барута от клечките и го изсипа в раната на Дългия Робин Худ. Взе последната неизстъргана клечка и каза:

-Малко ще те заболи, но после няма да усещаш нищо!

Драсна клечката и я допря до барута. Чу се оглушителен взрив, ударната вълна изкорени близките дървета (набори на тиранозавъра Рекс) и почти се образува “радиоактивна гъба”.

-Егати кибрита! - каза почернелият Исак Нютон, докато чакаше пушека да се разсее.

Както беше предвидила д-р Кокаин, Дългия Робин Худ беше почувствал сама моментна болка (писъка му не се чу поради силния взрив) и сега беше изпаднал в несвяст.

1 C – скоростта на светлината (C=300 000 km/s)

* * *

Дългия Робин Худ се събуди и се зарадва, че професионалния лекар Мъчителката не го бе излъгала - не усещаше никаква болка. Прозя се и разтърка сънено очите си. Продължи да търка лявото си око, тъй като все още не виждаше с него. В този момент съзря бележка в скута си и с незаетата дясна ръка я взе и се зачете:

“Скъпи мистър Худ,

манипулациятя премина почти успешно. Заедно с болката отстраних и лявата ви китка. За да не се чувствате некомфортно, ви монтирахме кука от ръждясала медна тел, която намерихме в багажника на шейната. Бийте си инжекция против тетенус, защото друго нямам в портативния си хирургически комплект.

С най-добри пожелания:

Д-р Кокаин

Р.S. Между другото може да си смените името от Дългия Робин Худ на Дългия Робин Кук. Хи-хи-хи

Р.S.S. И да не забравя да ви напомня да не си чешете очите с лявата си ръка.”

Той погледна с дясното си око куката, на която беше забито лявото му око и…

Из гората се разнесе мощен вик, който изгони и малкото останали птички по дърветата.

VIII ГЛАВА

Небезизвестният

-Слушай ме внимателно, защото няма да повтарям! - каза Дядо Мраз - Това тъпо копеле Хитлер е вербуван от НИМХ с цел да застане начело на Швабската империя, да завладее света и да натрупа солидна сума пари от бизнеса със сапуни.

-Ти си луд, това не може да е така! - отвърна му Каската - Единственото вярно нещо е за сапунения бизнес, защото търси евреи за работна ръка. Половината от семейството ми отидоха на гурбет в Аушвиц.

-Ти не ги разбираш тия работи. След 10 години пак ще си говорим.

-Ей, старче, к’во като си профайлър, аз пък съм електротехник от висока класа.

-Извинете, че прекъсвам интересния ви разговор, но наближаваме замъка на сър Мартин. - намеси се Исак.

Изведнъж пред тях изскочи човек с каубойска шапка и камшик на кръстта. Той се обърна по посока на шейната, но вече бе късно. Еленчетата стъпкаха тялото му и Дядо Мраз дръпна IBS-ките. Шейната закова на място, за жалост над бедния човек. Всички слязоха от шейната, за да видят какво е останало от окървавеното тяло, което със сетни сили проговори:

-Аз съм… Индиана Джоунс… идвам от Храма на… на обречените… след мен идва голяма… каменна топка…

И издъхна в локва кръв.

Чу се свистене във въздуха. Всички погледнаха нагоре и видяха огромна топка да се спуска над главите им. В последният момент всички скочиха настрани и топката се стовари върху еленчетата и шейната, взети заедно.

* * *

Дядо Мраз седеше и ронеше сълзи край огъня:

-Помня как вятъра пилееше косите ми в шейната! Помня как слънцето галеше косите ми в шейната! Помня как дъжда мокреше косите ми в шейната… А после открих гюрука!

-Споко, мой! - каза Пич Дюкяна - Земи едно кебапче, чух, че еленското е вкусно!

Тъкмо вечеряха еленско-джоунско месо, когато чуха шум от храстите, и се обърнаха по посока на часовниковата стрелка към източника на звуковата вълна. От храстите се появи човек, облечен в дрехи на небезизвестната фирма “UNITED COLORS OF KOKAL”. Той беше преметнал на рамо автомат за лов и гранатомет за риболов.

-Ave, хора, и ти жено! - каза непознатият и вдигна ръка в древноримски поздрав.

-Ти на кого ще викаш жена, бе! - възмути се Каската.

-Добър вечер, г-не! Търсим сър Мартин. Да знаете координатите на двореца му? – намеси се Исак.

-Декартови или полярни?

-Сферични!

-Ммм - да! Виждам, че разбираш от ал-физика! В интерес на истината, аз съм небезизвестният сър Мартин. А, вие, господа, кои сте?

-Аз съм Исак Нютон. Търсим ви, по повод, вашите небезизвестни записки по ал-физика, за да спасим света.

-Я не ме занимавайте с глупости. Да ви мязам на канарче?

-Истина е, изпраща ни небезизвестната Фея на детерминантите.

В този миг, че дори в следващия се появи и самата Фея.

-Верно е туй, дето ти казват мойте хора!

След едноминутно мълчание, сър Мартин каза:

-В името на Лоренцовите трансформации, от какво ще спасявате света?

-От небезизвестната Баба. Но туй ще ти го обяснят тези хора и жената.

-Пак за мен говорят! - каза Каската и се усмихна, за да го видят в тъмното.

-Ако искате, отидете в небезизвестният замък на сър “Небезизвестният” Мартин, за да го обсъдите. А пък аз бързам, ‘щото имам годишнина - 385 години от абитуренският ми бал. Чао!

IX ГЛАВА

В замъка на сър Мартин

Денят беше прекрасен! Птичките чуруликаха весело. Аромат на чветя се носеше из въздуха. Слънцето клонеше към близкия хребет по експоненциален закон. Откъм хоризонта се задаваше невероятно красива…

-Играете от В1 до С4 по главния диагонал за въпроса: “От какво се прави ягодово сладко?”! Три карти на късмета!

Исак хвана за гърлото жалкото дребно перхидролено човече и каза:

-Да му се не види, пак така стана! Как се казваш, бе, коза такава?

-Пъци!

* * *

Задругата беше седнала около дългата дъбова маса в огромната зала за закуска.

Масата беше богато отрупана с всякакви деликатеси. ”Спасителите на света” чакаха появяването но своя домакин, когато широките 3 и високи 5м врати се отвориха. През тях влезе Пъци, застана отстрани и се развика със силния си алт1:

-Ladies and gentlemen2! С общо тегло 70кг, височина - не е толкова важно, носител на световна тила в категория “Препикано мушкато”, интерконтинентален шампион в груповия мач срещу Двата Хикса и Ледения3 , на вашето внимание, Единственият, Неповторимият, съ-ъ-ъ-ър “Небезизвестният” Марти-и-ин!!!

През вратата влезе сър Мартин, обсипван от розови листа, хвърляни от Пъци4.

-С кого… ъъ… как спахте? - попита сър Мартин.

-Сам с буя ми! - каза Пич.

-Добре! - отвърнаха другите.

Сър Мартин седна на отреденото му място и каза обичайната молитва.

-Да си дойдем на думата! - каза Исак и отпи от сиропа от бъз.

-Значи, искате небезизвестните ми записки?

-Чак небезизвестни! - вмъкна тихо Каската.

-Чак записки! - добави още по-тихо Дядо Мраз.

-Пъци, Пъци! - викна сър Мартин - Донеси ми записките!

Пъци се затича през вратата, тананикайки си “Стар козел…”.След малко се върна, носейки нечак толкова дебела книга, и я подаде на сър Мартин, който я даде на групата.

-Заповядайте!-каза той-Със здраве да я ползвате!

-Тъкмо ни свърши тоалетната хартия! - рече д-р Кокаин - След вчерашните кебапчета се харчи като топъл хляб5!

-А сега ви каня да разгледате двореца ми. Разбира се след като се нахраним!

Исак предвидливо взе книгата със заглавие “Житие и страдание грешного Мартина” от ръцете на Мъчителката и сложи малкото книжле в джоба си.

1 алт-за тези, които не знаят (по-простите) - женски певчески глас

2 Ladies and gentlemen!(анг ) -Дами и господа!

3 Единият от авторите е против израза след последната запетая

4 Другият автор е против цялото изречение

5 И двамата автори са против последното изречение

* * *

Денят наистина беше прекрасен. Групата се разхождаше из двора на замъка и се любуваше на местните забележителности.

-Хубава вятърна мелница си имате! - каза Дюкяна.

-Ама, че си глупав! - отвърна Дядо Мраз - Това е охладителната система на кулата!

Сър Мартин се намеси:

-Не, не! Това е праисторическо махало на Обербек. От другото ляво ще забележите уред за измерване на втория модул на Юнг. За опити използваме безгръбначни животни, като…

В същият момент се чуха нечленоразделни викове с познатия алт.

-… в момента експериментираме с Пъци. Пък дано най-сетне се научи да разказва вицове.

* * *

След половин час сър Мартин и Задругата на драконовръза. Тъй ката бяха без шейната, домакина им реши да им даде един дракон от личното си стадо.

-И тъй…накъде се запътвате? - попита сър Мартин.

-Разбрахме, че граф Цакула лови риба отвъд Голямата вода - в Аляска. Тръгваме натам.

-На добър час! И много поздрави на Цакула от мен. И на сестра му.

Задругата се качиха на гърба на дракона и сложиха коланите. Пред него излезе Пъци с две факли в ръце и започна да ръкомаха като шаман, лекуващ трипер. Дракона набра скорост и излетя. Не след дълго се намираха над Голямата вода, пътувайки за Новата земя.

Х ГЛАВА

Когато на Къкрещият Чайник му кипна чайника

Вожда на племето шайени, Къкрещият Чайник, седеше пред вигвама си и гледаше изгрева на залязващото слънце. Племето изпълняваше танца за дъжд, наречен на шайенски “Омилостиви Бога на черните точки”. Тъкмо млади индианки циркулираха около доматени колчета по монопрепаски, когато вождовете видяха димни сигнали. Отначало решиха, че това е дим от лулата на мира, която връткаха. После разбраха, че това е издигащ се прах на хоризонта, сякаш препускат стадо трикопитни коне. За отрицателно време прашната диря се доближи до племето и … о, miracle1 … това не беше стадо трикопитни коне, а беше скопитния ученик на екс-вожда Танцуващият с пудели - Веселият Пудел. Той се спря и каза:

-За чест и слава на Интеграла, три пъти “Хау2” !!!

-Ха-ха-ха!!! - отговори сговорната дружина индианци.

-Здравей, Пуделе! - каза Къкрещият Чайник. - Получихме мейл от Бабето, чеидвате. Ама пишеше, че сте трима.

-Тези флегми Дарк Елзър и Детерминатора вървят като охлюви и са на три дни път с камили оттук.

-Браво! А сега може да избереш 1-2 от танцьорките, които ще те чакат във вигвама ти. Хау!

-Предпочитам млад воин с бойни краски по лицето. Хау!

1 o, miracle (анг.) - о, чудо

2 На индиански е (що не четете Карл Май)

* * *

След три дни дойдоха и Елзър и Детерминатора на гърба на камили. Веднага вождовете събраха съвета, за да изслушат гостите.

След * * * време съвета бе събран около старото отдавна изгаснало огнище, за да измислят как да претаковат Исак Нютон. Пудела се изправи и рече:

-Аз, в името на Интеграла, Диференциала и Великата Баба1

-Алилуя, brothers2 !!!

-… смятам да проведем един телеспиритически мост с Бабето.

-На това му се вика битов алкохолизъм! - каза един от индианците.

-Елзър, подай ми всевиждащият камък, за да проведем сеанса.

-Недей така бе, слънце, има много хора! - изчерви се “Пуделица”.

-Това по-късно, мое малко интегралче с голям диференциал.

Дарк Елзър се досети, че става въпрос за камъните от бъбреците на Великия пророк и “ляв крак” на Бабето - Даламбер, и ги подаде на Пудела. Той постави трите камъка на земята, така че, да образуват квадрат. След това извади книгата с цитати на Бабето и зачете: ”О, неразумни математико! Поради что се срамиш, че знаеш таблицата за диференциране...”

Докато той четеше, другите медитираха, за да поддържат връзката.след два неуспешни опита и думите на оператора: ”Търсеният абонат не отговаря”, най- накрая успяха да се свържат.

-Ало, ало! Тук “нощен ястреб”. Чувате ли ме? - прозвуча могъщият глас на Бабето, който прекосяваше време-пространственият континиум.

-Привет, о, Всемогъща Бабо! Прости ни, че ти отнемаме от ценното време и че ти се обаждаме за твоя сметка, но трябва да те попитаме къде можем да намерим Исак Нютон.

-Трябва да затриете не само него, но и пасмината, с която се е събрал. Слушайте внимателно, защото няма да повтарям: след пет изгрева, Задругата на интегра- ла ще се намират в ханчето “Ханчето”.

-Чухме ви и първия път, но кажете как се казва ханчето!

-“Ханчето”!

-Кое ханче?

-“Ханчето”!

-Да…

-“Ханчето” е името на ханчето, идиоти такива! - изкрещя им Бабата.

-Та как се казваше ханчето?

-Името му е “Ханчето”!

-А-а-а!!!

-Айде, ще прекъсвам, че ще ми свърши фонокартата.

1 Из “Молитвеник на младият математик”

2 Из “Англо-български речник”

* * *

На другият ден, старейшините и гостите седяха в един вигвам, защото вече валеше дъжд (танцьорките явно бяха омилостивили Бога на черните точки няколко пъти, защото валеше като из ведро). Всички бяха насочили мисли към изготвянето на план за противодействие на новите врагове. Най-опитният воин, Куцият Чакал, говореше за новите бойни стратегии, които беше научил в индианското военно училище:

-В момента най-комерсиално е поставянето на минно поле или както го наричаме: “Поле на Минковски”.

Тогава Гаснещият Огън (натурализиран индианец, който наскоро долетя от Стария континент, за да си търси работа за през лятото), който след многочасови упорити мъки и огромно количество Домашна огнена вода, беше успял да запали малко огънче, каза:

-Имате ли още папируси?

-Пак ли ще ходиш до WC-вигвама? - попита Танцуващият с пудели.

-Не, просто огнената вода вече е на привършване.

-Цял голям мях!?!

-Все пак огънят е най-важен!

-Огън!?! Голям бизон убий-голяма дума не казвай!

Тогава две малки индианчета започнаха да дърпат Къкрещият Чайник за перата:

-Тате, тате! Какво е това “огън”?

-Ех, мои малки джезвенца, когато земята беше млада и когато трансконтиненталната авиолиния “DRAGON AIRLINES” не съществуваше, за да докарва неопитни бледолики, си спомням годините ,когато месото го ядяхме печено! - каза вожда и погледна със сълзи в очите бившия бледолик. - Сега деца ни оставете, за да си поговорим по индиански. Та твоята идея, Куци Чакале, е тъпа като старо копие. Ако сложим мини в нашите ловни полета, рискуваме да отидем във вечните ловни полета. Чакайте да погледнем последните сателитни снимки... утре времето ще бъде преобладаващо, максималните температури ще бъдат точно 18о С ±3о С, налягането – малко по-различно от обикновеното... А, грешка! Това е метеорологичната прогноза на www.blackpoint’sgod.bg. Момент да зареди... Ето, тук се вижда, че Задругата са навлезли във въздушното пространство на шайените. Требе да ги спрем! Изстреляйте птеродактил с топлинно насочване.

* * *

В този момент, от пещера в планината Шайен (кръстена на известната индианска певица Шаная Туейн) излетя най-съвършеното оръжие тип “земя-въздух” – СС-69-XXL. Ракетозавърът веднага прихвана целта и се насочи към нея...

XI ГЛАВА

Задругата – първа кръв

Докато драконът бе включен на автопилот и Задругата трескаво обсъждаше резултатите от индианската параолимпиада, където участваха загубилите от състезанията по хвърляне на томахавка, никой не забеляза, че към тях се приближажа НЛО (Ново Лекарство за Остеопороза1). Всъщност това беше СС-69-XXL. Цялата кабина се разтресе, когато птеродактила с топлинно насочване захапа дракона за подкрилката. В калабалъка никой не успя да изключи автопилота, който в момента се намираше в дванадесетопръстника (заедно с лята джанта от “Москвич” и годежния пръстен на Бритни Спиърс) на СС-овеца. Драконът пикира над местната забележителност VLV8, където впрочем се водеше люта битка (бяха попрекалили с Червените Горещи Чилийски Чушлета9) между Oби Уан Ментоби и Аладин Джонилокър. Те се биеха за надмощие на Тъмната или Светлата... бира. Изгубилият контрол летящ обект прелетя покрай баталната сцена и закачи с крило Джонилокър, бутайки го в лавата. Драконът заора по склона на вулкана и след половин светлинна минута търкаляне се разби в близките храсти. Пръв от димящите отломки излезе Исак, а последна д-р Кокаин, която псувайки започна да рита умиращия дракон по носа. В предсмъртният си конвулсивен гърч, праисторическия добитък кихна. Споменахме ли, че това е огнедишащ дракон...

1 смисълът се е изгубил при превода от навахски2

2 навахски – езикът, който говорят Навахо3

3 Навахо – индианско племе в Северна Америка4

4 авторите могат да се похвалят, че знаят израз на навахски: кемосабе5

5 кемосабе (нав.) – верни приятелю6

6 авторите знаят и малко апахски7

7 но да не прекаляваме

8 VLV – Very Large Volkano

9 авторите го знаят и на английски, но няма да прекаляваме с поясненията

* * *

Задругата беше насядала около чевермето и се наслаждаваше на чуруликането на птичките, чиито трели достигаха до най-дълбоките кътчета на душата им.

-Ех, да беше жива докторката, да вкуси от собственото си творение! – каза Пич.

-Нека се помолим! – добави Каската и скръсти ръце в молитва.

-Набожно тъпо копеленце! – смутолеви тихо Дядо Мраз.

-Чакай, чакай! Ти на кой бог се молиш! – попита Исак.

-Как кой, на Седна1!

-Може ли аз, може ли аз! – намеси се радостно Пич. – Имам опит в тези неща.

-Какъв опит, ти си спасител? – попита Исак.

-Не разбрах, к’во ме питаш?

-Знаех си, че в НИМХ имат уреди за изтриване на спомени! – доволно потри ръце Дядо Мраз.

-Няма значение! – отчая се Исак.

И Пич започна:

-Ооооох баня, оох кеф. Селската баня – го... Аз май се обърках. Ооооо, Милостиви Господарю на трите морета и плажовете около тях. Да Ти бъде топла водата, да Ти бъдат меки пясъците, както в морето, така и на плажната ивица. Продължавай да ми помагаш да си върша добре работата. Искаме да Ти благодарим за храната. Радваме се, че като умря, д-р Кокаин ни осигури щедра вечеря, закуска, обяд, следобедна закуска и ... докогато ни стигне месото. Много мило от Твоя страна, че насочи изгорелите остатъци от тленното й тяло към високата изсъхнала топола, която счупвайки се (поради високата си кинетична енергия, придадена й от д-р Кокаин и енергията, добавена от високата й температура) падна върху стадо бизони, но не уби никой. За щастие сред тях имаше бизон със сърдечна недостатъчност и високо ниво на страхови реагенти в костния мозък на ломбалния прешлен, които доведоха до инфаркт на миокарда. Винаги ще остане в сърцата ни и за известно време в канално-чревните ни трактове. Обичаме Теб и Памела Андерсън, и Кармен Електра, и Ана-Никол Смит, и Ерика Елениак, и Ясмин Блийт, а някои и Дейвид Чокачи. Алилуя, братя и сестро!

-Писна ми, да ме обиждате! Аз си тръгвам! – каза Каската, направи две крачки и настъпи капана за мечки гризници2.

Три дни и няколко нощи по-късно, в последни опити да си прегризе крака, Каската издъхна в клещите на капана-хищник и казвайки си “Hungry bellies have no ears; no penny; no paternoster; no pay; no play.”3, отиде във вечните риболовни териториални води, седна до Седна.

1 Седна – ескимоска богиня на риболова

2 have no мечка гризница – кръстоска между мечка стръвница и мечка гризли

3 Hungry bellies ears; no penny; no paternoster; no pay; no play (англ.) гладна мечка хоро не играе

последни добавки: 18.06.2004

TO BE CONTINUED…


2004-06-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)