БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Амстердам

Ангел Светославов Славчев (йоли)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Великата майка Нощ

Хърбавият ушатко се размърда на стола си, като прехвърли няколко пъти заинтригувания си поглед между човека и Татха и отново попита: - Кажи, вярно ли е, че Моурисън е искал да лети с теб? Базил само кимна, после също погледна към Татха. За разлика от ийстъра, люспестата горила слушаше, без да проявява особен ентусиазъм. Само наблюдаваше разказващия и от време на време издишваше по малко дим от цигарата, която беше загасил преди две минути. - Аха - кимна човекът - наистина искаше. - Не се обиждай, - вдигна ръка Мкасрл и трепна с уши - но ето това е гаранция, която уважавам. - Не съм очаквал друго от теб! - Базил се направи на дълбоко засегнат. - Моурисън е най-пресметливият тип, за когото съм чувал - заоправдава се ушатият извънземен - и ние, ийстърите, по принцип не се впускаме в необмислени мисии (като вас - хората), но Малкълм Моурисън е... - Мкасрл поклати глава, търсейки силно определение - чак е отвратителен! Не участва в полет, ако не е 111 процента сигурен в печалбата. Щом е видял данните ти и се е натискал да лети с теб, значи наистина си попаднал на нещо. - Морис не е най-големият умник на TTL! И няма свръхестествено обоняние - човекът продължаваше да се цупи - не може да "надуши" това, дето го няма, сега поне трябва да ти е ясно - Базил се намръщи, после отпи от бирата си. Измърмори под нос - ако става дума за усет, той и собствения си задник не може да открие, дори да му завреш главата в... - Не се засягай! - обади се меко Татха, като се облегна още повече на стола. Продължаваше да гледа право в човека повече с изучаващ интерес, отколкото от любопитство към историята - какво стана по-нататък? Базил махна показно с ръка, за да разпръсне гъстия сладък дим, носещ се откъм снейпа, поцупи се още секунда-две и продължи: - Моурисън получи данните за полета ми с предварителната уговорка, че няма да получи място. Просто му дължах услуга. Когато реша да летя сам - значи летя сам! И без това ако ми потрябва екипаж има много други, към които ще се обърна преди него. Целта ми беше доста далеч от препълнените Бунища и на него му беше интересно. Събира предварителните данни и се надява, че като ги свързва с резултатите от полетите ще започне да схваща някакъв принцип, за да определя предварително доходоносните области. - Не е единственият - вдигна рамене ушаткото. - И не е единственият, дето си губи времето. Бунищата са сигурни, останалото е късмет - да насочиш скенерите си в подходящото време в подходящата посока. Много рядко изскача нещо. - Но явно и тогава не винаги е сигурно - каза Татха. Избълва с ноздри последно валмо дим и запали нова цигара. Този път миризмата беше лютива. Базил разтърка очи недоволно, а ийстърът помаха с уши, за да пораздвижи въздуха около масата. - Така е - направи физиономия човекът - трябва и да поемаш правилни рискове. А иначе всичко си беше наред. Морис имаше за какво да се закачи в това, което му дадох. Засякох целта си с моите корабни скенери и реших да не проверявам данните с големите машини на TTL, защото, за да не се разгласят резултатите, а аз нямам излишни пари. Не исках и да си навлека конкуренция. Така че приех вероятността за грешка поради неточната ми апаратура. Както и да е - Базил отпи пак и продължи - Като се замислиш, обаче, като сложиш от едната страна на везната възможността скенерът ти да те лъже, а от другата страна - да докопаш такъв товар... Мисля, че не е чудно, защо излетях сам. - Беше ясно, че си уверен в резултата - кимна Мкасрл - надалеч в солов полет!... - Не бях уверен. - Човекът разпалено махна с ръка. - Държа да се знае, че не съм глупак. Още от началото имах предвид, че може и да съм се подвел. Рискувах сто и двадесет тона гориво и почти седмица време, за да се докопам до плячката. - Риск веднъж, риск два пъти - съгласи се ушатият - Ако не се беше върнал празен, нямаше ли да твърдиш "Знаех си!"?... - подкачи го едрият снейп между две дръпвания от наркотичната цигара. - Не се заяждай, никога не съм се имал за изключителен, познаваш ме. - А какво ще кажеш за Джубил и Моурисън? - ийстърът нетърпеливо подкани разказвача. - Говеда, - отсече Базил - гадни хиени. Е, поне Моурисън... Можеше и сам да ме последва, даже съм сигурен, че е преживял доста трудни мигове, докато се реши да потърси помощ. Но корабът му е бавен и шумен. А машината на Джубли засякох чак на половината път. - Тя не евтин пилот, наистина е добра - с уважение закима ушатият. - Но пък и Малкълм, сигурен съм, е задобрял в преговорите. От данните на скенера ми ставаше ясно, че се очаква приход от поне триста хилядарки, а той няма толкова пари, че да й предплати. Значи е убедил Джубил в печалбата. Не трябваше да му се доверявам. - Базил се опита да тупне една от минаващите младички сервитьорки по задника, но не успя и като я извика по име, си поръча още една бира - със снейпата нямам проблем - махна към Татха в обяснителен жест - защото тя на практика е работила за говедото, а не против мен, но беше неетично той да се опитва да ме обере така просташки. - Е, не виждам сега да е много щастлив - за Мкасрл проблемът с морала на Събирачите на Смет беше предварително решен - "Можеш - действаш! Стига да не навредиш пряко". - Това не го издига в очите ми, - Базил се усмихна ослепително на сервитьорката, докато си вземаше бутилката и отпи - но не ме учудва особено. Все пак това е, с което всички свързват името Малкълм Моурисън. Човекът мълча замислено минута-две. После, вдигнал показалец философски във въздуха, с бира в ръка, отбеляза: - Интересното е, че по едно време... сигурен съм, че когато засякох кораба им, той беше под управлението не на снейпата, а на Малкълм. Той не си призна, но още тогава се досетих, че точно затова ги и засякох. Морис е ужасен пилот. Накрая Джубил ми каза, че е било така. - Че как ще я накара да му отстъпи пилотското си кресло - усъмни се ийстърът - Корабчето е изключително и е добре поддържано. И е снейпска конструкция. - Не знам - призна си разказвачът. - С пари. Естествено. - вметна Татха, докато гасеше цигарата си - Прайдът на Джубил здраво я е закъсал от две седмици. Последните им полети са пълни провали. Половината от триста хиляди не са малко пари, дори когато се разделят между шестима. Иначе се съмнявам, че пилот като нея би се навил да лети с външен, още повече пък с човек. Без да се обиждаш. - Не се обиждам - махна с ръка Базил - и си прав, сигурно е подавал координатите на Джубил периодично, иначе тя направо би го завела на мястото далеч преди да аз стигна... Ето, затова обичам да летя сам! Грижа се само за себе си - довърши доволно. - Разбрах, че сте имали произшествие - подкани човека Мкасрл. - Произшествие ли!! - гневно се разпали Базил - тоя идиот Малкълм щеше да ни затрие и тримата! Мале мила, колко е тъп! - разказвачът поклати глава, впил устни в бутилката си. - Слушай сега, - кимна на ийстъра и се замисли, загледан в нищото. - Представи си сега - започна след малко - мястото е празно. Двадесет градуса нагоре от равнината на еклиптиката. Най-близкият обект по случайност е TTL и то на поне половин орбита. Хубаво, че все пак не беше още по-далеч, иначе нямаше да мога да потегля без заем за гориво и сега щях да бачкам за станцията на изплащане... Та, някъде на половината път на фона на Населената Зона отзад се откроява корабът на Джубил (аз още не знаех чий е и какъв е). Бързо ме настигна, за не повече от двадесетина часа. Аз си бях натоварен доста за собствената си мощност, пък и от последното зареждане съм на нискокалорична смес. Та гледах да не си тровя двигателите, разбираш ме - ийстърът кимна, а снейпът отново не каза нищо, макар съвестно да следеше нишката на разказа. - И тръгна да ме подминава, говедото! - Базил все повече се разпалваше - На две единици назад се изви, направи последна корекция и започна да ускорява право към моите целеви координати. Тогава се сетих, че е Малкълм. Още няколко часа преди това се опитах да се свържа с него, но той ми се правеше на недостъпен. Почти сигурно беше, че ще ме изпревари. Малко след това, защото аз си настоявах, ми отговори Джубил. Много кофти, от друга страна, защото я познавам като пилот и щом има договорка с оня, значи почти нямам шанс да стигна преди тях. А на нея не мога да се сърдя. Та тогава тя ми обясни какво прави наоколо и каза, че вози Морис срещу половината. Тук Базил спря, огледа слушателите си, после потърси с поглед сервитьорката и като не я намери, продължи: - Та... Реших, че няма да се дам така лесно и форсирах. Сега не знам дали ще мога да си остържа горивните камери от налепите и да ги калибровам наново заради нискокачествената горивна смес, но... трябваше да направя опит. Тогава и те засилиха и... бе, де да знам. Бяха на, може би, не повече от една единица зад мен като приближих обекта. Доста агресивно каране, трябва да отбележа. Тогава за пръв път се усъмних, че на управлението е всъщност не Джубил, а онзи идиот. Наистина се учудих защо би му дала да управлява най-накрая, когато е най-напечено. Значи... аз се извих пред тях, като исках да го затъмня и да го накарам да забави. Влязох му пред носа, а той беше на около единица отзад, казах ви. И тогава, представете си, вместо да намали и да се опита да се отдалечи той ми излезе от дирята колкото да не съвсем на тъмно и ускори (казвам ти, не знаех, че машината на Джубил е толкова добра)! Ама ускори ти казвам! Здрав е корабът, а аз съм си с моя "Молец". Приближава се скоростно отзад и ще ме закачи странично, ви казвам, сигурно искаше да ме накара да се извия встрани от пътя и да изостана тотално. Снейпата не прави така!... Ако ме беше хързулнал, щеше да се отърве леко, а мен - да ме разпори! Мила мале, какви ругатни изяде тогава, ако знаете!... - И вече като наближи на няма и десет километра, - тук Базил вече разпалено жестикулираше - бях решил, че ще трябва да се откажа и да отбия. Даже мислех да го причакам на връщане и да се разправя с него, но не можах да измисля начин да го направя, без да затрия и Джубил. Тогава той рязко намали и спря. Чак на връщане разбрах, че тя го е била оставила накрая да пилотира, защото се скарали и той нещо я приспал с дикотин ли, с какво ли беше, и тя като се свестила, и като го видяла какви ги прави, го хоризонтирала с два удара. Мед ми покапа на сърцето като чух това. Ама в суматохата Морис хакнал едно коляно на пулта и Джубил смяташе, че не е безопасно да се върне със своята машина, затова ги докарах. Малкълм - вързан, естествено! - Базил доволно се изтегна на стола си - Товарът? - попита ийстъра - Е... Добре щеше да е товарът да се бе оказал нещо наистина ценно... - А не е ли?! - Мкасрл вдигна вежди удивено. - Носи се слух, че Е нещо ценно! - каза Татха. - Де да беше, - въздъхна патетично човекът - Оказа се парче "сланина". Шлака от строежа на TTL. Около 10 процента използваеми метали. Иначе не беше малко, аз затова го и засякох изобщо. Ще излезе около... - Базил присви очи преценяващо - около трийсет хиляди общо. Една трета ще дам на Джубил. Ей така, да си имаме уважението - спаси ми живота, може би, от този дънер Малкълм. Пък и да има с какво да плати, да и докарат корабчето дотук. Известно време тримата мълчаха, после Татха се размърда: - "Сланина", казваш... Бре-бре! - говореше със сериозен тон, но звучеше малко пресилено, а и в дълбоките му малки очички сякаш проблясваха дяволити искри. - Така е, - леко обезпокоен потвърди Базил - едвам ще си покрия разходите. Съвсем скоро трябва да проверя как са оценили товара. Но нали ти казвам - шлака със съвсем малко скрап. - Значи така, - поклати глава от своя страна Мкасрл, впечатлен от разказа - значи общо взето си се разкарвал напразно? Е, че вие, Събирачите, три от четири пъти се разкарвате напразно. Какво му е различното? - Защото, ако не беше напразно, щеше да е страхотен удар, ето, това е различното - Базил тропна празната си бутилка на масата. - Добре, много добре - закима леко усмихнат Татха. - Какво му е добрето, почти на загуба съм - сопна се човекът. - Всъщност - снейпът повдигна вежди многозначително, - аз тъкмо бях застъпил на смяна на новата си работа на дока, когато ти пристигна... - Какво?! - Базил подскочи като ужилен - знаел си и не се обади толкова време! - Е... добре го докарваш... - захили се съвсем сериозно едрото извънземно. А ийстърът гледаше неразбиращо ту единия, ту другия. - За какво, по дяволите, говорите? - За "Амстердам"! - прозвуча остър женски глас отзад, който накара Базил да се завърти като шило на стола си. - Кали?! - Здравей, Кали! - поздрави Татха новодошлата. - Какво е "Амстердам"? - попита объркано Мкасрл. - Така наречената "сланина", която е прибрал този негодник. "Амстердам" е най-големият гмуркач, летял преди построяването на TTL. Преди седемдесет години безследно изчезнал - Момичето беше облечено в пилотски костюм, кестенявата му коса беше вързана на стегната опашка, юмруците му бяха опрени на кръста, а изражението на лицето му беше гръмоносно. - Скоро ли разбра - успя да попита само тихо Базил. - Току-що! - каза пилотката - и оценката е ЧЕТИРИ МИЛИОНА И ПОЛОВИНА! Боже, какъв си мръсник! - Какво е направил? - попита ийстърът. - Какво ли? - момичето огледа извънземните, после отново спря погледа си на човека - когато разбрах, че тръгва сам му предложих да поемем двама този полет. Дори бях съгласна на двадесет процента. "Не, Кали - казва ми той - ще летя на предчувствие! Не си губи времето - казва!" Как може да си толкова... - Кали очевидно загуби дар слово, толкова беше бясна. Мкасрл само наблюдаваше ставащото с безизразна физиономия, а Татха едва сдържаше смеха си. - Наистина беше така, Кали - заоправдава се Базил - не знаех, че е чак такава реликва! Как мога да разпозная нещо оттук само с корабния си скенер!! - Твърдеше, че си открил стар спътник, "даже не много голям"! Е, на това викам аз Истински спътник! - Наистина не знаех!... - Не ми е за наградата ти, изкарвам си предостатъчно, но ми писна от тъпите ти игрички! Отвратителен си! Не си по добър от Малкълм Моурисън! - Кали се обърна рязко и бързо излезе вбесена от бара. Зад човека избухна гръмогласният смях на Татха. - Е, това последното беше просто велико! Признай си, Кали наистина може да ти свие сармите! Очевидно е, че си сгрешил! - Прав си - разтревожено и с намек на паника отбеляза пилотът - по дяволите, сега я оплесках! Трябва да и се извиня и да и се реванширам! - Ама и ти защо си изиграл такъв номер? - попита снейпът - Защото миналата седмица ми се ядоса за нещо и ме наряза много здраво пред целия бар. По дяволите, защо съм така злопаметен!!! - Ще трябва доста да се постараеш. Кали не е коя да е! - Не е... - отчаяно се съгласи Базил и замълча. - А аз колко съм наивен... - поклати глава Мкасрл - добре лъжеш! Какво все пак стана? - Това, което ти разказах! - настоя човекът - освен за товара, разбира се! И Малкълм, за разлика от мен - пилотът натърти на последното - е знаел какво се опитвам да прибера. Явно системата му за събиране на информация поне един път е проработила. Не знам къде се е ровил, но някой му е изплюл историята за "Амстердам" и той е разбрал, че съм засякъл точно него. Джубил не е знаела. А пък на нея наистина ще дам! Половин милион. Татха само кимаше със спокойната усмивка на някой, който се наслаждава на факта, че проблемите, които в момента изучава, са чужди. Извади нова цигара и я запали. Мкасрл попита: - А сега? - Сега... - Базил стана и понечи да се отдалечи. За миг спря и се обърна - повярвайте ми, наистина не знаех, не съм чак такъв гадняр! Отивам да намеря Кали - и излезе бързешком от бара. Двамата извънземни - слабичкият ушат ийстър Мкасрл и почти квадратният, изтъкан от мускули и покрит с люспички горилоподобен снейп Татха поклатиха глави, вперили поглед подир заминалия си пилот. - Този човек е откачен - констатира след малко ушаткото. - Защо само този - вдигна рамене Татха. Мкасрл го изгледа продължително, после се пресегна към него. - Все тая. Дай да си дръпна от цигарата ти.
2004-06-18