БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Сянка

Мила Боянова Петкова (wicked)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

Сянка

 

Чии сълзи, чии очи
проблясват там във тъмнината
и чий ли глас така мълчи,
и чий ли силует ме чака.

 

Кога ли ще настъпи ден
да те огрее светлината
и вместо сянка срещу мен
лице да блесне в полумрака?

 

Но ден така и не дойде,
а ти ме чакаш вън в тъмата,
не час, не два- година, две
дори не чувтсвш самотата.

Ти още вярваш, че светът
чува плача ти в тишината
и щом се молиш всеки път
то все по-близо е зората.

 

Не вярвам, че ще доиде ден,
ти вечно сянка ще останеш
и все ще си далеч от мен,
дори и да не го признаеш.

 

На чужд праг тъжен и сломен
ти цял живот ли ще стоиш?

Щв се откажеш някй ден,
за грешката ще съжалиш.

Седиш на прага ми отвън,
напразно чакаш да се съмне,
а пък животът като сън
отлита без да се завърне.

Ще бродиш като тъжен дух,
безличен силует, без име,
и ще изтлееш в мрака глух
като искрица незначима.

Защото чакайки едно,
дори ако е необятно,
останалото си е отишло
лека полека, безвъзвратно.

Но аз не искам да вървиш,
съдбата си като не знаеш,
няма да тръгнеш за да се спасиш,
на моя праг вечно ще останеш.

 

Мила Петкова