БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Огледала

Мила Боянова Петкова (wicked)

Раздел: Философска лирика  Цикъл:

Огледала

 

Останал и без сън и без посока,
безмълвно, тежко вън вали дъждът,
сама в обителта си тъй широка
все не намирам за душата кът.

 

И впивам жадни устни във стъклото
как искам да прегърна този свят,
но все по далеч е той и по високо
във хоризонта смътен, непознат.


Зад пясъка на пясъчните бури,
зад многото измислени мечти,
живее свят- във разума безумен
на многото илюзии-съдби.

 

Зад пясъка на мойто огледало,
преди години още го видях
и от тогава то е още цяло,
да вляза в него тъй и не успях.

 

Останаха си вътре във стъклото

приказките наивни от преди,
сега в дъжда вървя във колелото
на хиляди витрини със мечти.


Мила Петкова


2004-06-15