БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Спасяването на редник Райчо

Димитър Николов Пенчев (острието)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

Седим си оня ден нашата тайфичка в беседката пред блока , пием ракийка и чакаме да дойде Кирето с два буркана туршия, ако успее да ги измъкне от Кировица. Седим си и бистрим политиката, спорта, международното положение и извънземните. И понеже сме капацитети, тъкмо оправихме реда във вселената, ето го и Киро. Ръце празни, буркани няма, обаче пък на главата каква шапка, ум да ти зайде.Сяда той при нас и казва:
- Момчета, нищичко не стана, провалих се, тая моята не само не даде бурканите , ами и ме хвана да мия чинии , едва се спасих с едно въже през терасата.
-Ми тая шапка, бе, Кире , каква е?
-Шапката ли? Значи, това е една много дълга история.Случи се през войната. Жестока война беше .Мобилизираха ни и ни пратиха към Бяло море , да ни се радва местното население. В моя взвод се бяхме събрали все отбор юнаци, барабар с готвача Панко и ординареца редник Райчо. В началото, то се знае, имахме проблеми. Панко го мислехме за внедрен агент на врага, който се опитва да ни трови бавно и полека. Върха беше, когато веднъж готви овнешко с зеле и не го допече - овена изяде зелето и побегна по лагера, шмугна се в щабната палатка и разпиля картите на командира.Майор Гочев побесня - отиде му белота.
Вкарахме Панко в ареста, с две готварски книги, да му дойде акъла.
Другия образ беше ординареца Райчо- тихо момче от село, което от прекален свян често се объркваше в критични ситуации. Примерно, след като превзехме едно село, биейки местния полски пазач, тоя така се замая, че за малко да пребие жените и да изнасили мъжете, обратно на всички традиции. Добре , че дойде кварталния им полицай и ни прогони, че кой знае какво щеше да стане.
Няколко дни след случката с овена и ареста на Панко, редник Райчо изчезна. Търсихме го навсякъде - и в кръчмата, и зад кръчмата, и в походната тоалетна проверихме -  ни следа от човека.Бре, какво стана, дезертира ли, или враг плени човека - никакъв го няма. Ами сега - ние си държахме на човека, някак си не можем без него. Вечер лягаме да спим, обаче от безпокойство сън не ни хваща.
В една такава вечер ме извикаха в щаба, при майор Гочев
- Фелдфебел Кире, започна той, положението е почти безнадеждно, но ние сме длъжни да опитаме?

-За какво говорите, г'син майор, здраве желая?

- Наши разузнавачи донесоха сведения за редник Райчо. Заключен е в спалнята на местната кръчмарка.По всяка вероятност го изтезават жестоко, защото са чули жестоки охкания и пъшкания. Казват, че ще е невъзможно да го измъкнем, защото тази жена била много проклета и имала много лошо куче, но ние сме длъжни да опитаме- в крайна сметка не мога без ординарец.Ще проведем операция "Сок и ошаф"

-Защо точно "Сок и ошаф", г-син майор?
-Защото откак Панко е в ареста, ядем само това. Апропо, включи и него в спасителния отряд, може чрез геройство да си изкупи греховете, а пък ако го утрепят, няма да е голяма загуба .
Няма сега да описвам как се готвихме ние, спасителния отряд - аз, Панко , сержант Чушков и редник Стамат. То не бяха сухари, то не бяха въжета, то не бяха екипировки. Изчакахме да се стъмни и на прибежки и припълзявания тръгнахме към кръчмата, в центъра на селото.
Сърцата ни тръпнеха - за първи път пълзяхме към кръчма, а не от нея.
Какда е, добрахме се до нашата цел.Като за начало, с разузнавателна цел, влезнахме вътре и изпихме по три мастики. След това Стамат предложи, за да се маскираме така, че и ние, и врага да не се познаем, в интерес на мисията, да ударим по още три.Предложението се прие с пет гласа от четири човека. Междувременно и не преставахме да наблюдаваме врага , който седеше зад бара- всъщност тогава нямаше бар, имаше тезгях, и разливаше алкохоли.
Наближи полунощ, тя ни изрита и тракна кепенците
Притаихме се в рова и зачакахме да утихне всичко. Утихна всичко. От предварителния оглед знаехме , че Райчо е в стаята отзад, стаята е в къщата, къщата е в двора, кучето и то в двора. Като за начало трябваше да започнем с неговото елиминиране. Един от нас трябваше да се жертва. Служебно назначих Чушков за доброволец. Не искаше много, но как да ми откаже.Той се качи на зида с някакво подобие на въдица, с парче сланина с подправки. Ние го наблюдавахме отдолу.Не минаха и пет минути и той изведнъж полетя от другата страна.Чу се глухо ръмжене, кратък писък и той издрапа обратно по зида, като котка по тенекия. Беше му малко трудно, защото кучето беше впило зъби в териториите на юг от кръста му и не го пускаш. Добре, че сержанта, като умно момче, си беше свалил бричовете , за да не се налага да ги шие. Като падна от вън на зида, кучето за секунда отпусна хватката, но тази секунда беше достатъчна Чушков да вземе няколко метра преднина.Човек и звяр се понесоха в една посока, и скоро се загубиха в далечината. Беше наш ред.Прехвърлихме се през зида и отидохме до къщата. Прозореца беше малко високо, затова Стамат си подложи гърба, готвача Панко се качи да погледне, а аз останах да им пазя гърбовете
- Виждаш ли нещо?-попитах аз.
- Да, на спалнята са, и двамата, тя спи, нашия човек е буден и трепери.
-П ривлечи вниманието му , да го взимаме и да изчезваме.
Панко тръгна да привлича вниманието му. Хвърли едно камъче, но без ефект. Хвърли по голям камък, резултата пак същия. Едва когато го нацели с едно паве от уличната настилка , Райчо ни забеляза.Напрежението се покачи. Аз също се качих на гърба на Стамат, за да преценя сам положението. Редника беше там, в леглото, отслабнал и изтормозен. Показах му със знаци, да стане и да дойде до прозореца, за да го свалим долу и да се връщаме в лагера. Той пак със знаци ми показа, че кръчмарката е заспала върху ръката.Ами сега...Трудна работа... Но нима ще оставим нашия човек в лапите на врага?Не, доблестните воини не правят така. Замислих се...В един момент се сетих, че когато вълка попадне в капан, той си прегризва крака, за да избяга - по-добре инвалид, но свободен. Със знаци му показах какво да направи.Той малко се постресна , но като му се озъбих, показа че е схванал.Обърнах се на другата страна и една мъжка сълза потече по лицето ми.Не можех да понеса гледката.
Аз се оттеглих от гърба на Стамат и оставих Панко да наблюдава.Минаха пет минути. След това половин час.След това един час.Райчо не идва.Ръчнах Панко да докладва
- Какво става, прегриза ли си ръката?
- Да, г'син фелдфебел.
- А защо не идва?
- Ами той другата е прегризал.
- Не думай...обясни му пак и да идва, че стана утре.
След десетина минути редник Райчо беше между свои, без ръце, но свободен. Радоста от срещата беше прекъсната от появата на кучето, което се завърна, носейки парче войнишко бельо като трофей.Като ни видя, остави трофея на земята и тръгна за нови. Ние, от своя страна, без да се маем, избихме дупка в зида и се насочихме към лагера.Като стигнахме там, Чушков вече беше дал тревога, лагера беше събран и другите ни чакаха на нисък старт.Ние дори не се спряхме, само поведохме колоната. Благодарение на кучето, скоро бяхме в родината.

Някой от нас се обади:
- Ама , Кире, ти нали започна да разказваш за шапката?
- А, шапката ли?Ами нея я намерих одеве в мазето... Ама страшна война беше, ви казвам.


2004-06-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)