БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разкази под моста

Димитър Николов Пенчев (острието)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:


Сега, абе направо не мога да се начудя, навъдили са се един куп фантасти, фентъзисти,фантазьори, фантазмасти и прочие любители на фанта, от всеки ъгъл и посока- отляво, отдясно, отгоре, от шахтата, от север на сикиме посока, от изток на чорчук, все пришълци, матрици, магьосници, умни и честни депутати и прочии фантазии се привиждат на чиляците.
И така , като гледаме у космоса, не можем да забележим какво става, примерно,
в девети картофен пояс.
Седим си оня ден тайфичката, пред блока, пийваме си бирица с комшиите и си лафим за реалностите, и по едно време, тича баба Гица от другия вход, да се не надяваш на тая възраст как рипа като Калинка от песента “Рипни,Калинке” - направо не стъпяше по земята.Та тича тя и вика нещо, ама не се разбира.
Чак като се приближи, взе малко въздух, натамъни ченето и разказа на пресекулки,че като брала лапад и коприва по Перловската,
видяла едно такова, дребно, с големи уши и зелено,цитирам “Гаче ли на извъндземну мязяше, псле ръгна у градинката не НъДъКъто”
И ние, старата ловна дружинка, се ентусиазирахме, въоръжихме се кой с каквото намери-Грую с бастуня, Цоньо с мрежа за пеперуди, аз извадих старата пушка с предно пълнене, дет едно време требех и слонове и пишеха за нея в Алге-майна-цайтунга и Файненшъл таймса , бай Кочо грабна едно кухненско ренде “Вьорнер”, а Киро махна намордника на жена си и я поведе с нас, на синджир - естествено.
Два часа го търсихме, но то нали зелено и се слива с околноста - не можахме да го намерим. Накрая се сетихме да подходим по научному-да включим авиация и да следим от въздуха какво става.Докато останалите оглеждахме през биникъля околноста,бай Кочо се върна до тях и след малко прелетя с На баба си фърчилото- така наричаме аеропланя, с който дядо му, млад фелфалабел от Балканската война, със щръкнали мустаци, се върнал през
една отпуска от войната на село, качил баба му, тогава още мома, и я извозил до нивата, направил три тегеля, и дето се вика - забил я тотално.Сега Фърчилото малко сдаваше багажа, та се наложи от едни тиранти, няколко навързани един със друг балона LifeStiles и стара гума от балканче да приспособим изстрелващ механизъм, но все пак успяваме да го вдигнем.
Фърчилото де. А някои от нас- и личното оръжие дори.
Само след две кръгчета над градината Кочо забеляза две антенки да
стърчат от едни храсти.
Веднага отгоре звънна по своя ЖиСиеМ, набор на Фърчилото, дет работи с два акумулатора като за “Москвич”. Ние обкръжихме района и започнахме да стесняваме кръга, Грую изпружи бастуня, а Киро се приготви да пусне жената. По сигнал от моя страна се хвърлихме всички вкупом и после три часа разплитахме ченета, протези, и прочие атрибути. Оказа се, че Кочо си оставил очилата, да не товари Фърчилото със свръхбагаж, и ни подвел в заблуда - привидяло му се просто.
Тъкмо бяхме решили да се откажем и да се върнем при бирата, когато на някой му хрумна да се допитаме до Бона - кварталната врачка, гледачка на кафе, боб, боб с наденички и калугерска гроздова, феноменка и екстрасенска.
Групово се запътихме към тях и почукахме на вратата.
Мадам Бона отвори врата, позацъкли малко погледа, сакаш по неведомите пътища нейде се
сблъскаха пиян пънкар и автобус със ангели и каза:
-АУУУУУУУ!!! АУУУУУУ!!! Виждам...виждаааам....Този месец ще ви дадат пенЦиите без закъснение!
-Нйе ма, патко заспала, ние идем да те питаме за извънземното- прекъсна я Грую
-А, извънземното, то е от съзвездието Кентавър, и е дошло тук, за да ми донесе божията воля
-Ще ти донесе бастун по главата, "ко ни са освестиш в най-скоро време, то сега къде е?
-Е па как къде е, тук в стаята, нали от неговата енергия черпя, но понеже не сте благословени, не го виждате.
Такъв хоров отговор не сме давали и в казармата, но там викахме здраве желаем, а тук ние, неблагословените, благословихме врачката и целия и род, барабар с булонката и, кристалното кълбо и джезвето, с което вареше кафето за познаване и се връцнахме. Решихме да подходим пак научно по въпроса.Разпитахме баба Гица за подробности как изглежда извънземното, какви звуци издава и как мирише, направихме макет от парцали, поляхме го със чеснов сос и го заложихме в храстите.Аз се скрих при него и от време на време граках като Азис, да го привлека, а останалите дебнеха в съседните храсти.
Не мина много време и ето ти на-то пристига.Дадох сигнала, Цоньо мигом го захлупи с мрежата за пеперуди,обаче Грую, като недоскив, го цапна него с бастуна и замалко да го изтървем.
Добре че онова видя Кировица и се втрещи, докато аз опра пушката в гърдите му.
Вързахме го и замъкнахме в мазето.
Там след добри думи и няколко бастуна по кофата, то каза, че минавало случайно покрай Земята и решило да провери дали на пазара Кирков няма да намери резервни части за совалката.
Това ни прозвуча доста неубедително и като крайна мярка му пуснахме да гледа “Риск печели, риск губи”.
В началото се държеше, но като чу вица, не издържа и се разциври.
Ние също.
В крайна сметка си каза всичко. Искало да краде тайната на тюрлю гювеча, защото в тази готварска рецепта всъщност било кодирано миналото и бъдещето на земята, и като я завладеели, можели да се справят и със нас.
Тъкмо се зачудихме какво да го правим, и на вратата се почука.
Оказа се, Гица се разприказвала и идат от НАСА с предложение да го купят.
Аха да се спазарим, дойдоха и руснаците, почти веднага и китайците, и
конгоанците.
Всички го искаха да го изследват. Сега им го даваме под наем на
всички, а с парите потегнахме Фърчилото, направихме ново чене на Кировица, купихме екипировка и де що се чуе за странно явление, сме първи пушки.
Утре тръгваме за Варна, защото там забелязали да изплуват атланти.
А вие внимавайте- те са между нас.

2004-06-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)