БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Среща с непозната

Димитър Николов Пенчев (острието)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

Не ми върви ,ама никак не ми върви с жените в този живот. Да речеш , че съм грозен и страшен, не е от това - като се среша и се избръсна , има и случаи някоя бабичка да не ме замери с портмонето си и да се изкатери на най-близкото дърво , гледайки ме уплашено от там.Ами...на мен са ми казвали,че ако някой започне изречение с "Ами", се кани да ви излъже , аз няма да ви лъжа , аз просто мисля по-бавно и това "ами" го използвам , за да спечеля малко време и да си подредя мисълта.Та, значи , ами опре ли ди комплименти , съм като слон в стъкларски магазин с този мой език, който изпреварва доста мисълта.От тук произтича всичко.
Но думата ми беше за жените .Няма да оставя тази работа така. Времето си минаваше , на мен ми ставаше все по скучно и самотно и реших да поема нещата активно в мои ръце.Започна се-обяви по вестници , интернет , въобще , всякакви такива.И един ден тя ми се обади. Почурулиикахме по телефона,аз говорех по бавно , но и казах, че това е от вълнение, че я чувам . Разбрахме се на другия ден, по някакво време да се чакаме на някакво кръстовище и да идем да пийнем по едно кафе.Разменихме си описанията и затръпнахме в чакане на другия ден.
На другия ден , изкъпан , лъснат и обръснат , с две шишенца одеколон и една тубичка гел на косата. Отидох на мястото на срещата един час по рано,да проуча обстановката.На въпросното кръстовище , до баничарницата.Огледах тук,завъртях се оттам.
Тия баничарите големи мошенници-сложили увеличително стъкло на витринката и отвън гледаш едни сочни козунаци , едни мазни баници, а като си вземеш нещо , ти дават почти нищо.Бизнес,ей.
Малко -по малко времето мина и започнах да се оглеждам в очакване.Тя ми каза, че ще е с дълъг черен шлифер и ботушки с финтифлюшки.Ето , дамата отпред има черен шлифер, но е и с дълга пола и не се виждат ботушките.Без да му мисля-после щах да мисля , със свойствената си прямота се приближих и изтърсих:
-Госпожо , бихте ли си вдигнала полата , да ви видя финтифлюшките?
Още щом ме цапна със чадъра , разбрах , че не е тя.Като ме хвана за ухото и ме заблъска в увеличителната витринка , бях абсолютно сигурен. След като най после благоволи да ме остави , нямах сили да стана и останах да си лежа така , докато пред носа ми се появиха ботушки с финтифлюшки.Този път чух една назидателна реч за това колко грозно е мъжете да не стават от плочките , като видят дамата им да идва , колко невъзпитано е да не знаят поне един сонет от Шекспир да я посрещнат с него и т.н
Докато я слушах , успях с пръсти някак да подредя зъбите си и да промълвя едно
-Шъшаляфъм фногу.
Тя се връцна и си тръгна.Аз отанах да чакам линейката , но се оказа , че доктора и сестрата отишли с нея за риба , та санитаря ме откара до болницата с ръчна количка.Сега ми наместват костите.
Но все пак съм доволен. Един бой , голяма работа , колко бой съм изял.По-важното е , че направих първите стъпки.А ако вие видите някой да отива към някое кръстовище , облечен в защитно облекло , с каски и колани, да знаете-аз съм.Не заставайте на пътя между мен и любовта ми

2004-06-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)