БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Phill Collins - Testify

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews

Един албум, две гледни точки. И двете са верни.

Фил Колинс не е това, което беше. От плешивия чичко – велика поп хит-икона на 80-те – е останал само олисял младеещ дядка. Човекът дундурка 18-месечен син от третата си жена, радва се на спокойния живот в Швейцария и прогресивно оглушава с едното ухо. В последните години е известен най-вече с това, че е спечелил Грами и Оскар за песен към детския филм “Тарзан”. Новият му албум предлага стандартна колекция от скучни любовни песни, лишени от каквато и да е жизненост и фантазия. Затова и музикалните издания му дават ниска оценка или дори не си правят труда да го отбележат. Всъщност, от петдесетината по-значими албума напоследък, критиката определя точно неговия за най-слабия – по-слаб даже и от този на Марая Кери. Безличният пилотен сингъл “Can’t Stop Loving You”, кавър по Лио Сейър, вече е продаден за реклама на Тойота, така че ще го слушате до втръсване. Кхъ-кхъ... Всъщност, дори и незадълбочена справка в интернет бързо ще ви убеди, че това вероятно е най-възторжено приетият от феновете на съответния изпълнител албум напоследък. Въпросните лица – предимно в 40-те и 50-те си години – не пестят суперлативи за новата продукция на любимеца си. “В днешно време, в което сексът е онова, което продава, интелигентната, мека и ненатрапчива музика на изискан интелектуалец като Фил едва ли може да направи особено впечатление”, пише със съжаление един от феновете на певеца. Определението му за музиката в Testify е много точно, но иначе изглежда не е познал – албумът се харчи много добре в класациите, въпреки скромната реклама и не особено позитивните отзиви на критиката. Ярко потвърждение на старата истина, че всичко е относително и зависи от гледната точка... но защо, по дяволите, тогава изобщо пишем ревюта?!...


Оценка - 3

Сп. Ритъм, бр.64, 2003 г.