БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Barry White - The Ultimate Collection

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews


Черен човек, бяло име. Многоцветна музика.


Има два варианта: или харесвате Бари Уайт, или не го харесвате. В първия вариант няма какво да ви обяснявам – вие си знаете. Във втория няма за какво да ви обяснявам – не ви интересува. Има още два варианта: или знаете кой е Бари Уайт, или не знаете. В първия вариант пак няма какво да ви обяснявам – вие знаете. Във втория вариант обаче става много трудно – как да ви го обясня? По-добре да го чуете сами. Ако това е и вашият избор, тази колекция е едно добро начало. Ни по-добро, ни по-лошо от другите му колекции. Любопитното е, че тази е произведена (легално) в България и май точно такава няма (легално) никъде другаде по света, ако вярваме на интернет. По-важно е обаче да вярваме на ушите си. Моите казват, че няма значение кой точно албум или колекция на Бари Уайт слушаш. Песните му много си приличат – лежерни, богато оркестрирани мелодии, инкрустирани с кадифен мъркащ глас и завладяваща експресия от чувства. С други думи, първата аналогия в главата ви е за легло, но не защото внезапно ви се е придрямало, а втората (с извинение)– за сочна прасковка, но не защото сте гладен. Иначе черешката (дано вече не прозвучи аграрно педофилски) на компилацията е хаус ремикс на “Let The Music Play”, дело на Фънкстар Делукс. Въобще, аз съм фен. И като такъв съм невменяем – квото и да ми пуснеш, кефя се. Ъъъ... за Бари Уайт говорехме, нали?


Оценка - 3

Сп. Ритъм бр. 63/2002 г.