БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ГЛУХАРЧЕНА МЕЧТА

Илия Димитров Мечков (me4kov)

Раздел: Философска лирика  Цикъл:

   ГЛУХАРЧЕНА МЕЧТА

                                   На Милена Васева


Ние сме глухарчета и вървим
по глухарчени поля.
Там на стрехите градски в ръба
слънцето се пуква и разбива
и небето кремаво е
над огряната от последното
за днес слънце земя

Ние сме глухарчета малки
и пухчетата ни летят
под кестеновите листа,
тъй млади, чак подмокрено зелени,
а сред нас, отвеяни в пролетта,
старчугите пияни запиляни са листа
по пътя за под тревите и пръстта.

Пухкави скиталци сме
по улиците на града
и на всеки ъгъл дохвърчават
като пилци от стрехите рано сутринтта
спомени и с мрака
вкарват ни по затихващите дворове
с трохи последни да вкусим края на деня.

Пухчета сме притаени сред зидовете
и растящата трева
и над нас, като кладенец към небето
сред стрехи и покриви
потъва за последно
огряното за днес небе.
Шумолят тревите и потъваме
където старчугите ще изтрезнеят
за последно.

Но ние пак глухарчета сме
и сред глухарчени поля.
Защото полята са навсякъде и в нас
обсипани със всичките слънца
- изгрелите като жълтурчета деца.
Жълтурчета които сме били,
жълтурчета за всеки миг и всички дни,
слънца които като кълнове изгряват
понесени от пухкавата ни мечта.

                                                 1997

 


2004-06-04