СЕЧ

Гората, посечена, тежко кърви,

но няма си листи – да трепне.

Душата от обич така ме боли,

че вече не може да шепне.

Пресъхнал е изворът с жива вода.

Как черен и пуст е пейзажът.

И ден подир ден пред платното стоя,

но нямам какво да ви кажа.