БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


I Am Sam Soundtrack

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл: Rhythm: Reviews


Това не е Сам, това са Бийтълс.

След горното уточнение няма да ви се разсърдя, ако сметнете, че някой пак се опитва да ви изтръска с набързо изфабрикувани кавъри на ливърпулската четворка. Случаят обаче не е такъв. Набързо? Да, доколкото компилаторите се кълнат, че са записали, миксирали и мастерирали целия диск за три седмици. Това звучи наистина зле, но противно на логиката самият албум звучи добре. Сборни и трибют албуми на Бийтълс излизат под път и над път в последните години, което не е силно вдъхновяващо. Точно този е по-любопитен с факта, че събира дузина и половина техни класики в нещо като почти Бийтълс ънплъгд проект. Акустичните версии отиват ту към фолк рок, ту към блус рок, че тук там и към кънтри рок и още някакви толкова стари стилови разновидности, че чак сме им забравили имената. Някъде е запазен духът на оригинала, някъде последният е претворен изцяло в стила на съответния интерпретатор, а някъде познатите мелодии са напълно ъпгрейднати като настроение и темпо. Резултатът е учудващо добър, свеж и приятен. В добавка вместо Джордж, Джон, Пол и Ринго зад микрофона са застанали имена като Ейми Мен, Сара Маклоклън, Уолфлауърс (великолепни в “I’m Looking Through You”), Еди Ведър, Бен Харпър, Шерил Кроу (кънтрее осъдително добре), Бен Фолдс, Стереофоникс (“Don’t Let Me Down”), Блек Кроус (“Lucy In The Sky With Diamonds”). Ръфъс Уейнрайт прави най-добрия кавър на “Acros The Universe”, който някога сте чували. Чоколит Джиниъс и Хауи Дей интерпретират в стила на Лени Кравиц съответно “Julia” и “Help!”. Ник Кейв размазва благо ухото на феновете на финала със стоическото си изпълнение на “Let It Be” и с “Here Comes The Sun”. Много, много, много приятен албум. Колкото повече слушате, толкова повече ви се слуша. Филма го забравете – умствено изостанал баща (Шон Пен) е разделен от 7-годишната си дъщеричка и наема егоцентрична адвокатка (Мишел Пфайфър) да му я върне; неуспешна кръстоска между “Форест Гъмп” и “Крамер срещу Крамер”, от която едва ли имате нужда. Love is all you need!


Оценка - 4

Сп. Ритъм, бр. 61/2002 г.