БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Вяра за неверници (Фейтлес)

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:


Дори не съм мечтал за това. Да видя на живо Фейтлес, да бъдa на техен концерт, да разговарям с тях. Човек не мечтае за неща, които дори не подозира, че някой ден могат да се случат наистина. Как ли биха могли да се пресекат моята така прозаична реалност с тази на две икони от екрана на световните музикални телевизии, два далечни, неземни, нереални образа, на които винаги си се възхищавал? Не могат, разбира се. Освен някак... един ден няколко дни след Великден... който се превърна във Великден за неверници. Kато мен.

There isn't any movement

There isn't any sound

So how can we go forward?

We are lost not found

(Lost Not Found)

“Ама как можеш да придаваш толкова голямо значение на някаква си техно група еднодневка?!” - реплика на близък човек. Не можеш да му обясниш, че Фейтлес не са еднодневка, камо ли пък техно група.

Лесно е да му кажеш, че Фейтлес са на върха вече осем години. Че са създали повече глобални денс химни от всички останали денс изпълнителни, взети заедно. Че текстовете им са шедьоври от поезия и чиста философия – никой друг според мен не прави такива, а аз бая години съм изкарал в слушане на музика. Че са създали едно от най-ярките визуални послания на екрана на телевизорите в последните години – клипа на We Come One.


 

Не виждам как ще те разбере. Не е бил до теб в онези нощи. Нощите, когато на сто глупости си успявал да пуснеш един-два пъти Insomnia - въпреки гнева на управителя на дупката, претенциозно наречена клуб и за щастие единствено на теб и на шепа тийнейджъри, отворени за тази музика (годината е 1996-та).

Packing your bags like people in the movies do,
All severe, and not saying a word,
And I'm sitting down here just watching you,
And I'm thinking:
Where has all the love gone?
Where's the love gone to?

Don't leave,
You got me hurting,
Don't leaveYou know it's never been easy to love someone like me,
Oh, don't leave.
(Don't Leave)


Фейтлес - техно? Глупости – абсолютно нетрадиционна, много богата и разнообразна музика. Наричат я епичен хаус, което е дъщо толкова голяма глупост. “Музиката на Фейтлес се базира на смесица от футуристичен саунд, акустични инструменти и традиционалистично звучене”, прави неуспешен опит да я опише Систър Блис. Да опитам и аз: смес от ембиънт, трип хоп, Пинк Флойд, Супермакс, Масив Атак и... Не знам, за музиката им ще питам отново самите тях. Накрая.

 

А в началото е Роло Армстронг, постигнал шеметен, неочакван успех с ранния хит Don’t You Want Me под името Феликс. После идва Аяла Бентовим, също продуцент и DJ под името Ситър Блис. Някой казва на Роло за един рапър-будист от пиратска радиостанция, който редял много смислени рими. Роло го кани за записа на парче, наречено Salva Mea и му дава една фраза за припевinside I’m screaming. Рапърът Максуел Фрейзър (Макси Джаз) живеел както дойде и 250-те лири хонорар му дошли много добре – имал неплатени сметки за бензин, телефон и прочее. Но променил фразата на just below my skin I’m screaming и всички разбрали, че точно това са искали да изразят. И че това е човекът, с когото биха искали да направят албум, ако някога... Глупости!

 

“Помня как седях с Макси, Систър и Джейми Като в студиото”, спомня си Роло, “и казах “Представяте ли си това парче да се продаде в 60 000 бройки по целия свят, не би ли било прекрасно?” и всички се засмяхме при мисълта колко невъзможно е да се случи това някога”.

А защо се нарекохте Фейтлес?”, въпрос от пресконференцията. Систър Блис: “Първата песен, която направихме, беше Salva Mea. И тя беше за липсата на вяра в себе си. Когато някой се чувства така, животът му е катастрофален и е едно много трудно място за него. И тогава Роло каза: ми да се наречем Фейтлес, понеже това е студиен проект само за една песен и Макси говори точно за това в текста си. Всъщност иначе ние не сме неверници. Но като говорим за вяра, конкретно ние сме много различни – евреи, католици, будисти. И всичко това се слива в една група. Обединяваме се заедно да правим добра музика. И това е начинът, по който трябва да вървят нещата в света”, добавя Систър Блис накрая.


How can I change the world if I can't even change myself ?

I cannot change the way I am ?

I don't know, I don't know.

(Salva Mea)


Парчето е толкова интересно, че успява да продаде много пъти по 60 000 бройки, но това става доста трудно. Роло си спомня как всички отказват да пускат бавната част с Макси. “Обаждаха ми се даже хора като Пол Оукънфолд, който ми каза: “Харесвам го това парче, ама не можеш ли да отрежеш онази част с рапа?” Но аз толкова вярвах в таланта на Макси като рапър, че даже реших заради него да запишем цял албум”.

Half-past three in the morning.
Wide awake.
I can't get no sleep.
I only smoke weed when I need to, and I need to get some rest
yeah, where's the sex. I confess.
I burned a hole in the matress, yes yes it was me.
I plead guilty. and at the count of three i pull back the duvet.
Make my way to the refridgerater, one dry potata inside.
no lie, not even bread, jam, when the light above my head went bam.
I can't sleep, something's all over me, greasy, insomnia please release me.
and let me dream about making mad love on the heath.
Tearin' off tights with my teeth.
But there's no relief, i'm wide awake and i'm lonely.
Oh, if i could only get some sleep.
I can't get no sleep.
(Insomnia)





   

Следващият сингъл Insomnia разбива всички класации, превръщайки се в мегахит. Но когато излиза албумът, той е тотално отречен. От всички. Без изключение. Роло си спомня как получавал купища възмутени мейли “вътре има две страхотни денс парчета и останалото е пълнеж”. “Като чух за първи път албума, си помислих, че това е най-големият куп боклуци, който съм чувал”, пише му фен от Дания, “а сега това е любимият ми албум”. Музиката в дебюта Reverence е толкова широка стилово, че предизвиква шок.

Същото е с последвалия го Sunday 8 PM. Групата концертира няколко години нон стоп, всички са далеч от къщи, преживяват лични раздели с близки хора и правят тежък, тъжен, мрачен албум. Хитът God Is A DJ минава всякакви познати граници на популярност и става есенция на вижданията на цяло едно поколение. Останалото е напълно отхвърлено от масовата публика. Макар между другото да съдържа най-прекрасното изпълнение на гост вокалиста Бой Джордж в цялата му кариера – Why Go?.

I didn't know you'd be here
and I wasn't meant to come
I'd be sitting watching TV
If there was anything decent on
If I'd missed the taxi
Or found nothing good to weare
But for some uncertain reason
Some strange uncertain reason
This is how it all
It all began
Why go?
Why go?
When you could stay a while
If I made some coffe
Would you sit and talk some more?
I know words are usually pointless
When you've used them all before
The way you smile fills the room
Stay a while kick off your shoes
Don't go
Please stay
It always happens this way
Chorus
The way you smile fills the room
Stay a while
What's there to lose?
The way you laugh
When I say
Don't go
Please stay
(Why Go?)

И третият албум Outrospective повтаря първите два. С годините обаче публиката е разбрала, че Фейтлес предлага не хитове, дори не музика, а буквално просветление. Лириката на Макси Джаз е философия, религия, послание към света.

I lift you off the earth mundane and glum
Out the solar system, way past the sun
Till all the fear in your heart is gone, and so on
Walking through the world with no pressure
Inner peace beyond measure
I was leaving wherever I came in
When a man said, stop
I wanna have what you have
And get what you got
I got it sleeping rough on the streets in the rain
I got it learning to share my people's pain
I got it making flowers grow in hearts of stone
I got it 'cos I always took the long way home
(Take The Long Way Home)

Вярата за мен е всичко”, обяснява Макси. “Тя ми дава погледа към живота. Будизмът, който изповядвам, е наука за живота. Той ти дава всички принципи и закони, по които да се живее. Можеш да изучиш тези принципи и да започнеш да ги използваш в живота си. И ще усетиш страхотен ефект. Те работят за всекиго, без значение дали си мъж или жена, стар или млад. Опитвам се да прилагам тези принципи и закони както в песните си, така и в целия си живот. Това е една духовна пътека и ако човек не вярва, тогава ефектът е нулев. Другите обаче могат да видят ефекта й върху мен и са много впечатлени от нейната сила.”


 

Наистина можеш да видиш този ефект, когато през гората от хиляди вдигнати нагоре ръце този дребен човек рецитира:


I drain the colour from the sky
And turn blue
without you
I'm the left eye
you're the right
Would it not be madness to fight
We come one
(We Come One)

“Концертите са... като да правиш секс с десет хиляди души”, казва Систър Блис. Но сега те са тук, за да изпробват на живо някои песни от предстоящия си през юни нов албум No Roots и новото попълнение – младия реге вокал Ел Ес Кей.


 

Запитан за новия сингъл, Макси отговаря: “В Weapons Of Mass Destruction става дума за това, че най-страшното оръжие за масово унищожение е човешкият мозък. И че войната се предизвиква от стремежа към лидерство у хората. И ако всеки от нас не се освободи от този стремеж към лидерство, светът ще свърши като се избием един друг.”

“Аз съм голям противник на войната”, добавя още той. “Абсолютно съм против лидери и против държава, която подстрекава хората, вместо да ги храни.” Последователна позиция на човек против войната в Ирак, политически и социално ангажиран, написал и тези думи:


Now when you climb
Into your bed tonight
And when you lock
And bolt the door
Just think of those
Out in the cold and dark
'Cause there's not enough love to go round
Dirty, Cold, Hurting, Sold,
Down the river
My liver in bad condition
Like my skin
Rain falling, once again
I'm in my bed
Hurt the time in
I'm gonna struggle for air
There's hair in my food
When I get it usually someone already half ate it
I try not to let it
Get me down
But my head's starting to pound
People go round, and round and round 
From one I get a cigarette
A little more love found
But the ground is still wet
My teeth are chattering
And there's a spattering of seeds
Sometimes I lose all feeling in my feet
When I sleep I'll do my deep in the mainstream
But unaccountably my heart has grown
Small and mean
I hurry past
Retched people I pretend I haven't seen
But there's money in my pocket
And my clothes are clean 
[Maxi Jazz 4x]
I said money in my pocket
But I just can't give no love
Money in my pocket
But I just can't give no love
[Chorus]
Now when you climb
Into your bed tonight
And when you lock
And bolt the door
Just think of those
Out in the cold and dark
'Cause there's not enough love to go round
'Cause there's not enough love to go round
(Not Enuff Love)

На пресконференцията представител на германските фенове пита какво е отношението на групата към пиратството. Систър Блис: “Мисля, че на нас ни провървя, тъй като станахме известни преди пиратството да стане толкова голям проблем за звукозаписните компании, какъвто е сега.” Макси Джаз: “Аз имам смесено отношение към пиратството. Защото когато бях наистина зле – а това не беше толкова отдавна - въобще не можех да си позволя да купувам музика. Записвах си я от радиото. Но като музикант не ми харесва идеята някой просто да взема музиката ни ей така.”  


 

“Мислиш ли, че цената на дисковете е еднаква за британците и за българите, ако отчетеш стандарта на живот?”, пита го някой. “Казали ли са ви каква е заплатата на хората в България?”, присъединява се друг. “Всъщност, нямам идея>”, признава Макси. “Но можем да си представим”, допълва го Систър Блис. “Това е въпрос на пари. Индустрията трябва да отчита този фактор”. И добавя, че се мисли по въпроса дисковете да станат на цена от по 6-7 евро. 

The mistake is to take without givin’, 
From within,
You know how I'm living,
I'm cool, I'm looking after myself,
And I could never place wealth before my spirit,
I feel it's unhealthy,
The devil creep around you so stealthy, stealthy
'Till you get bold, rush the gold,
And before you're much older,
You're soul is sold, where's it getting ya,
Competition starts sweating ya,
Gold-diggers setting you up,
Soon be forgetting your existence,
Do you need a for instance,
I have to admire your persistence
In sticking to a game plan,
That brings you pain man,
And at the end of the day nothing is gained,
So listen to the voice within,
I'll see ya later,
(Reverence) 

Традиционни въпроси: България? Българска музика? “От днешните ми впечатления София е много хубава с тази планина”, признава Систър Блис. “Чувала съм малко българска музика, но пеенето ми е по-познато. Прекрасни хорове имате в уърлд музиката. Те страхотен контакт на света с българската култура. И пробвахме българското вино вчера.”


 

“Би ли могла българската музика да ви вдъхнови?” Макси Джаз: “Честно казано, днес с Ел Ес Кей прекарахме известно време по улиците и чухме изпълнения на традиционни български гайди. Това ни ентусиазира, влязохме в музикален магазин и си купихме четири диска с български фолклор. После седнахме и слушахме преходите, ритмите, намерихме интересни семпли – всичко беше чудесно. Тези музиканти са страхотни и си казахме, че трябва да използваме тези семпли. Слушахме едно парче, което направо ни разболя. Тази музика е много повдигаща.”


 

От какво се страхуват? Макси Джаз: “От затвора.” Той е с черна фланелка с голям надпис OUT и под него друг: Made in jail. “От разпиляване, от болести.” Систър Блис: “Най-много се страхувам от това, че си пропилявам живота. Често си казвам, че не върша точните неща. Че трябва да направя повече, за да помагам на хората, понеже аз идвам от семейство на доктори, учители, социални работници.”


You know that I'm foolish
Playing king for a day
I hang with my people
Whenever I can 
They say that I'm scruffy, misguided and blue
Like a fly on a string
There's a web that surrounds you
But I will find a way in 
Yeah, in your hour of need
Ill be there, yes I will
Yeah, in your hour of need
I’ll be there, yes I will
You laid a place at your table
Let me sleep in your bed
Yeah, you hurt and confused me
You’re my queen for a day
I know I'm foolish
Harsh and unfair
'Cos in my hour of need
I know you've always been there
And in your hour of need
I’ll be there, yes I will
In your hour of need
I’ll be there, yes I will
(Hour Of Need)


Какво мислят за меката дрога? Систър Блис: “Какъв точно е въпросът към нас в този смисъл?” Това е голяма тема в България в момента, отговарят й. Какво е отношението ви към нея? Макси Джаз: “Аз ще отговоря. Не е ваша работа! Ако питате за албума ни или за това, което се случва в момента в света, бихме ви отговорили с удоволствие. Но меките дроги са тема, за която наистина не бих искал да говоря днес”.
 

One special brew I get pissed quick, 
And get sick so I don't do it no more,
I won't find peace of mind
Rolling around on the floor.
The point I want to make,
Is you can never escape from your fate
(Reverence) 

И ето го моментът за персоналното интервю за Ритъм. За мен.

Пръв се освобождава Макси Джаз. Сядаме един срещу друг. Аз срещу човека, наречен от Дъ Таймс заради текстовете си “истински човек на хилядолетието”. Хм.

Listen,
Don't panic, there's only we two left on the planet
(Addictive)  

 

“Какъв е смисълът на God Is A DJ?”, питам го за начало. Не е като да не съм чел по темата, но
друго е да ти го обясни самият автор. Макси започва охотно: “Добре. Ами, използвахме това
заглавие, защото е силно провокативно. Искахме да накараме хората да се замислят върху тези
неща. Всъщност това е песен за (цитира текста) “това е моята църква, това е мястото, където
лекувам болките си”. И нататък песента продължава да говори за красотата в природното
изящество да гледаш как се ражда животът, как се оформя, начините и решенията, които намира.
Всичко това са красиви неща. И всички те представят Бога. Бог може да бъде открит на страшно
много места... ако всъщност го търсиш.”






 











This is my church
This is where I heal my hurts
For tonight
God is a DJ
God is a DJ
This is my church
(God is a DJ)


В главата ми се мотаят образи от клиповете на God Is A DJ и We Come One. Лайв изпълнение от фестивала в Гластънбъри 2002, което съм изтеглил от интернет. След концерта всичко това се оформя и в смущаващата мисъл, че този човек в някои неща е сигурно по-влиятелен от папата, щом може да накара толкова много хора по света да пожелаят да бъдат ЕДНО.


А на глас продължавам да питам: “Значи можеш да откриеш Бог и в клуба? Това ли е смисълът в случая?” Макси ме поглежда с онзи свой малко хипнотичен и много настойчив поглед и отговаря: “Ако говориш с някой викарий, свещеник или епископ и той е достатъчно отворен, би ти казал, че е именно там. Ако дойдеш тази вечер на концерта, гледай как хората идват на шоуто. И след него ги погледни как излизат от залата. Ще видиш, че после са въодушевени, радостни, говорят един с друг. Всеки път като свирим в Шотландия, хората се прегръщат един с друг – на дузини, всичките заедно. Това, което музиката има силата да направи, е да ти напомни, че ти самият си креативно същество, красиво отвътре и отвън. И затова мисля, че хората пощуряват като ходят по концерти.”



“Това, което се опитвам да кажа, е че не можеш да чувстваш гняв, освен ако не си гневен”, продължава той. “Не можеш да чувстваш тъга, ако не си тъжен. Ако се чувстваш страхотен, ако се чувстваш изключителен, това трябва да означава, че ти наистина си страхотен, наистина си изключителен. Няма някакво подаване на наркотик от страна на групата към публиката. В никакъв случай. Всичко е тук!” (сочи главата си).


Убедителен е този човек, когато говори така. Излъчва вяра.  

Quiet, still, you feel there's nothing going on
Until you realise the space behind your eyes
Is filling up with something like peace
As your thoughts cease and
Pleasure grows in your soul.
I ain't a Christian, sometimes
I feel like dissing em, but listen
I'm just trying to tell ya what I know
If you would once relax, chill to the max
These words on wax will cause sweet bells
To ring in your soul.
(Reverence) 

Спомням си какво беше казала Систър Блис в едно интервю: “Аз не съм толкова вярваща колкото Макси. Много мисля за тези неща, винаги се питам и анализирам живота си, нещата, важни за мен. Но не мога да бъда като него. Трябва да има някаква причина някой като Макси да влезе в живота ми. Той сигурно се опитва да ми покаже нещо, мисля.”

If I say God is alive I know you wanna know why
Babies die, food don't grow, why trains smash, planes crash
Situation mash and slam bam your fellow man
Money's in fashion, huh, it ain't rational,
Because dam it, he didn't just give us the planet
And its wealth, deep inside your soul he left a piece of himself
The lord is in here. His voice is small.
You keep lying and trying,
Denying the call from inside
You can't hide responsibility
So decide from today just how it's going to be,
Thou shalt have no other god but me,
He can set you free see,
But you have to listen,
And who's that false idol
I see you kissing?
Money, success and untold wealth, good health
And all you have to do is love yourself.
It's a fact you'll attract all the things that you lack,
So just chill
And get off the racetrack
And take a pace back, face facts,
It's your decision,
You don't need eyes to see,
You need vision,
Continue to view the lord as being separated
And you'll be living a lie that's being perpetrated,
For many centuries, I'm on a mission,
These facts in my rap,
I don't sing,
But I want to share the peace that they bring,
My name is G.O.D.
The Grand Oral Disseminator
(Reverence) 

“Всички хора споделят едно място за живеене”, развива мисълта си Макси Джаз. “Поне според мен всички. Ако един човек е бил страшно щастлив, спечелил е от лотарията и влезе в една стая, всички в нея се раздвижват. Всички се опитват да му станат най-добри приятели или обратното – почва да ги дразни. Същото е с музиката или примерно за мен – с ралитата, понеже съм фен на бързите коли. Всичко ти влияе, отразява ти се. Ако видя пред себе си един креативен човек, то и аз самият ставам по-креативен. Креативността е нещо страхотно! Но дали повечето хора, пред които съм свирил в живота си, вярват в своята креативност? Те не вярват, че имат каквото и да е гениално нещо в себе си, докато аз вярвам, че те го имат. Това е смисълът – ако го нямаш в себе си, не можеш да го почувстваш. Не можеш да усетиш радостта. Невъзможно е! Според мен, когато се опитваш да стигнеш до хората, трябва да усещаш, че ти СИ креативен човек, че НАИСТИНА имаш нещо гениално в себе си, че имаш силата. Използвай я!” И той ме поглежда така, сякаш ми предава нещо.


 

Ама ти си истински свещеник!”, казвам, понеже не знам какво друго да кажа. “Или поне много духовна личност”. “О, това е нещо съвсем практично, уверявам те.”, свива безгрижно рамене Макси. Свикнал е да го възприемат така. “Не са някакви абстрактни идеи.”

I'm not a mystic, my views are realistic, simplistic. 
(Reverence) 

И продължава. “Ако хората правят това, за което ги моля, тогава няма да има лидери, които да ни излъжат и да ни вкарат във война. Не ми харесва идеята, че те ще вземат моите пари, ще купят с тях бомби и куршуми и ще отидат да убиват невинни хора другаде по света. И аз няма да мога да обикалям света просто защото един или двама от нашите управници искат да направят точно това!”


Войната в Ирак е нещо, което наистина го прави гневен. И той не го крие. Но аз имам списък с въпроси. И твърде малко време.

“Да се върнем към музиката все пак. Бил си DJ в пиратска радиостанция. Каква музика въртеше тогава?” “Хм.” Не му ставам ужасно симпатичен с това, че сменям темата, но той е човек от шоубизнеса. Овладява се и послушно отговаря, каквото го питам: “Същата, каквато си пускам и сега. Хип хоп. Не си пускам всъщност много рап. Хип хоп. Стар фънк, Джеймс Браун, Джордж Клинтън, джаз, реге...”


 

“Ти си доста различен от американските МС-та”, подхвърлям му. “Благодаря”, казва той. За него това е комплимент и се усмихва. “Да, аз израснах в Лондон, в южната част на Лондон, а този град има много по-дълга и различна история от Америка. И реших, че искам да правя рап за съвсем различни неща, а не непременно за гето лайфстайла. Реших да рапирам за живота, за важните и истинските неща в живота. И понеже започнах по различен начин, явно и станах много различен.”


I'm on Lonely Street age nearly three
Recently Mama's cryin all the time is it because of me
Or my younger sister, even Dad was weeping when he kissed her
Face all Puffy like a blister, cryin' like he missed her
Since we moved away from the house where we useta play
They say I'll understand one day, but I doubt it, Mama never say nothin' about it
How'd it get to be so crowded
I found it a strain, everywhere I look I see pain
And I can't escape the feelin', meybe I'm to blame
So I strain to listen, prayin' for a decision, whishing' they were kissin'
This feels like extradition or exile, Mama finds it hard to smile
So I make pretend cups of coffe in her favourite style
She says child I'm working so there's nothing you lack
But she know I want my Dad, I want my family back
(Bring My Family Back) 

“Какви са музикалните корени на Фейтлес?” “Уфф!”, въздиша той. “Ние не сме група като другите, за съжаление. Обикновено не е необичайно примерно една джаз група да бъде съставена от четирима души, които обичат джаз и са се срещнали да кажем в колежа. Но ние харесваме различна музика. Всичките сме от различни училища и с различен начин на мислене.”


 

“Музиката ни е сплав от различните вкусове на всеки от нас”, обажда се Систър Блис. Вдигам поглед от Макси и виждам, че стои на няколко метра встрани и с любопитство слуша разговора ни. Явно нейното интервю е свършило и е свободна. Шанс, който не мога да пропусна. “Ама защо не се присъединиш към нас, за мен би било удоволствие!” Приближава се с лукава усмивка (точно това е искала) и след кратко суетене се настанява до Макси. Като всяка жена, харесва да е в центъра на вниманието.



“Значи, говорим си за музикалните корени на Фейтлес. Кажи ми сега твоите?”, питам я. Тя се замисля. Познавам този тип хора. Колкото и да са рутинни въпросите, те всеки път се опитват да ти дадат максимално честен и искрен отговор. Всъщност, харесвам такива хора. Те са истински. Систър Блис: “Всичко от Кейт Буш, Джими Хендрикс, Пинк Флойд, Принс, хип хоп, осемдесетте години, Хюмън Лийг, Крафтверк, всичко от хаус музиката... рок.”



Както казах, не мога да пропусна такъв шанс. Веднага я питам: “Вярно ли е, че това може да е последното турне за теб с Фейтлес и защо?” “Възможно е да й е последно...”, внимателно отговаря вместо нея Макси и набляга на думата “възможно”. “Защото сме уморени. Много уморени”, казва тихо Систър Блис. Поглеждам я. Умората й личи отблизо. Може би има лек грим или никакъв. Не мога да си спомня на колко години е. Лицето й не е старо, но умората личи. Дори ми се мярва нещо повече – някаква скрита болка, която един очевидно раним човек много дълго е подтискал. Моментна импресия. Бегъл поглед в онова място, което човек пази обикновено само за себе си или най-близките.


Sometimes I feel like i'm fine on my own,
Fifty Thousand miles from home.
Sometimes I'm weak and the past is my guide,
Summer returns and puts you back on my mind
(Crazy English Summer)  

“Не сме вече на по 22 години”, обяснява ми през това време Макси Джаз. “Поне не ние двамата. Турнетата са много тежка дейност и отхапват големи парчета от живота ти. Осемнайсет месеца, отхапани от живота ти. Как да си намериш приятелка или да вършиш куп неща, които хората обикновено вършат и от които всички имаме нужда. Постоянно си в движение, безспир. Много гаден начин на живот е това да си на път през цялото време. И си мисля, че просто не можеш да издържаш толкова време на турне без да откачиш напълно. Знаеш колко много музиканти са пристрастени към алкохола или наркотиците. Именно от този начин на живот е. Всеки път като погледнеш през прозореца, виждаш нещо различно. Това е доста ненормално. Всички сме хора и имаме нужда от поне малко рутина, поне малко обикновеност и почивка, просто за да балансираме живота си. Така че не сме способни да концертираме чак толкова дълго, в продължение на години.” Сега и той звучи уморено.


New York, New York temperature's droppin'
The band's out shoppin' not stoppin' till ears pop
Cops protect shops, lotsa yellow cabs and bell hops
An' it never stops
I'm waiting to do an interview, so much to tell you
Today i feel close enough to smell you
Additional date they were planning just fell through
Florida's out, we fly September 22 to Heathrow
So there's not really long to go
Tonight will be a brilliant show lettin' you know
I miss you more than four hits the floor at a party
Send my love to everybody
Honey I'm writing from DC, feelin' quasy
Stayin' healthy on the road isn't easy
The T.M. recommend Sanatogen
Not one of them could resist takin' the piss
I miss you like a lock on the door what's more
I go to sleep with my Walkman 'cos half the crew snore
Don't mean to be a bore, everybody's been great
But there's fifteen of us on a bus state to state
So I stay up late with a tape or meditate
My bed is travellin' at 55 mph
When we make it to L.A. I'll still be miles away
It's not my best day I'm gonna get some rest
God Bless 
We just stopped at a diner so I'm takin' time
To write a few lines. I'm fine, sun's shinin'
Bus driver's reclinin' on the grass as the truck's pass
Gleamin' with a flash of sunlight from the glass
On the windscreen. As for us there's too much to relate
We've done five gigs but we're only in our third state
America's big! You'd love how they pile up your plate
Only place in the world even I could gain weight
Our next day is Wilmington, Delaware, open air
There's a rumour Melle Mel'll be there
Anyway, All the best, God bless I'm yawning
I really miss watchin' you get dressed in the morning
(Postcards)

“Музиката ви е доста еклектична, а албумите ви не се посрещат топло от критиката. Освен това хитовете в тях често са малко по-завоалирано разработени и добиват пълен блясък едва в сингъл, макси сингъл и ремикс версии. Защо?”, питам ги. Систър Блис: “Защо ли?” Темата я подразва. “Ами не им обръщам чак такова внимание на критиците”, опитва се да ме убеди тя. Не успява. Продължава на по-сигурна почва: “Ние просто се опитваме да правим музика и не ни харесва да ни заковават в една категория само защото най-големите ни хитове звучат по определен начин. Фейтлес не биха били Фейтлес без по-бавните рапове или по-блусовите моменти или пък по-живите. Обичаме да експериментираме и да смесваме всичко, което харесваме. Смятам, че новият ни албум е най-малко еклектичният досега и все пак има много различни настроения и звуци. Но е по-хомогенен, защото е повече единно цяло като музика. От началото до края няма пауза. Има фънки, соул, стари реге луупове, големи хаус рифове, доста неща. Затова албумите, които правим, се посрещат критично”, усмихва се тя. “Просто не са като албумите на други групи. В тях има музика с душа, с надежда, а също и много интелигентни текстове. Всъщност се гордея, че правим именно такава музика”, усмихва се тя. Сигурно ми личи, че сега й вярвам, защото се засмива още по-широко. Хубава усмивка, отбелязвам. Малко по детски срамежлива, малко по женски предизвикателна. Хубава жена.



“Все пак, кое е по-важно за вас – албумите или хитовете?” “Албумите”, твърдо казва Макси Джаз. Систър Блис: “Да. Но трябва да работим страшно много, за да направим и синглите много силни. Този път искахме целият албум да бъде много, много, много силен. Обикновено сме притиснати от времето, когато правим един албум. Този път си казахме, че ще е готов, когато го свършим и точка. И го свършихме през декември. Бяхме готови да го пуснем още тогава. Но някой си не беше съгласен и затова сега излиза през юни. Иначе щеше да е излязъл най-късно през февруари, ако наистина бързахме.”



“Как все пак бихте описали вашия саунд?” Систър Блис: “Съжалявам, току що ти казаха, че това беше последният въпрос.” “А, дори не съм чул! Кажете все пак за последно...”, опитвам аз под дружното им хихикане. “Опитай ти да го опишеш!”, казва тя. “Да, това е твоя работа да опишеш нашия саунд, не е наша!”, незлобливо, но леко отмъстително се засмива и Макси. Сега му е паднало да си го върне на журналист и той също няма да пропусне.



Е, аз исках да чуя вас... Впрочем, ще бъдете корица на следващия ни брой – след само седмица или две.” Систър Блис: “Благодаря! Радваме се.” Вниманието им е приятно. “Не, аз ви благодаря!”, отчитам се и аз. “Сега трябва да позираме за снимките...?”, пита Систър Блис. “Да, ето тук.” Фотографката ни Елена ги снима.



Никога друг път няма да имам този шанс. “А с мен бихте ли се снимали?” Двамата: “О, ама разбира се!” “Ела между нас, ето тук”, наглася ме Систър Блис. След което за моя изненада ме гушват съвсем приятелски и всички се усмихваме на камерата. Дано не съм мигнал...



Всичко е свършило, но Макси и Систър не бързат твърде. “Как е благодаря на български?”, пита ме Макси Джаз. Сигурно гледам много тъпо, замаян от величието на момента и въобще не схващам: “Ъ?” Систър Блис: “Бихме искали да знаем поне някоя дума, примерно благодаря на български или на руски?” Някак успявам да се съвзема: “На български е благодаря. А на руски – спасиба.” “Балгодаря, благодаря”, повтаря Макси сложната дума. “Благодаря...”



Казват ми довиждане, махат, усмихват ми се и си тръгват.



Не, аз благодаря.



Сбогом и благодаря за...  


2004-05-07