БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Интергалактическа(та) курва

ivan vasilev veselinov (ivanveselinov)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

Най-после, бах ти коцуза мръсен. Вратата се отваря и влиза скапания Аркхилианец, тътрейки хилавите си пипала и проскубаната опашка. Шибана медуза такава! Потръпвам от погнуса и се премествам малко по-напред. Сега до вратата на Стаята остават само двама, някакъв дърт Мерглонтигъранг и млад Окиец. - Най-сетне – промърморвам, при което Окиеца се обръща към мене. - Нали! Супер са бавни, направо не е за вярване. - Ъ-хъ – ухилвам му се с двете глави. Не е много приятна гледка. - Не е като миналия сезон. Тогава беше къде-къде по-бързо – почва да плямпа гадината. - Записваме се, всеки си има номер, отива когато му е часа – и готово. Никакво чакане, никакво бавене... - Да, да – промълвявам, с надеждата да ме остави на мира, ама нейсе. - Миналия месец имахме едно празненство, и по случай него отидохме една компанийка ... Спирам да го слушам. Писнало ми е от такива, само на тях попадам, да еба. За няколко хрона гледам тъпото му зелено и лигаво лице, след което се зарейвам нанякъде. Мисля си за Мар. Гадния зелен свят, на който бях аз миналата година. Там също имаше интер-курва, ама беше още по-различно: седиш си в стаята, тя идва и ... и те оправя. Пълна програма, точно на часа... А ТУК ТРЯБВА ДА КИБИЧА ПОЛОВИН ЧАС, ДА МУ ... В този миг светва зелената лампичка и Мерглонтигъранга влиза. Вратата се затваря и зелената твар пред мене се приплъзва по-напред. Бах ти, по-бързо не може ли ве, шибана крастава жаба такава! - В Прогремник* е най-добре – продължва да мели с омазана със слуз уста Окиеца. Придвижвам се по-напред, и чувам как опашката зад мен също се дотътря с няколко метра напред. Супер много народ се е събрал тука, бах ти. – Там бях преди 5 години. Тогава беше още по-яко, ама така стана, че курвата не беше кой знае какво, явно нова в занаята ... Ам` чи да не си ходил там, бе, боклук скапан, точно на мен ли ще трябва да мелиш сега. Мършо скапана! УФ! Определено съм се изнервил вече, и то супер много. Само от чакане, брат. Само от това говняно чакане. Ама ... то напоследък и все по-лесно се ядосвам. Все по-малко ми трябва да кипна, да се разбеснея. Дали е от възраста? Може би. Скапаните доктори нали всичко знаят, пък аз от толкоз време само по тях ходя. Да-а... Възраста си казва своето, мамка му. Отвличам се за малко, като мисълта ми се рее насам-натам, и накрая зелената лампа светва. Окиеца спира да мели, после наперва леко фалосите си, и като ми се усмихва отново със задната си глава влиза вътре. Шибан хуйоглавец такъв, мисля си докато вратата се затваря и аз пристъпвам към нея. Оглеждам я, като леко плъзвам поглед по гладката й метална повърхност. От здравите е, дебела, масивна. Интересно ми е за к'ъв чеп са избрали точно такава, да им го ... Сега, като се замисля, сякаш малко набързо оправиха оня гелосан паяк, шибания Мерклонтигъранг. Гадина кльощава, как миришеше само! Ама то, аз кво ли се чудя, то те всичките от тяхната скапана раса миришат така. Изроди шибани, да ги бяха избили още като ги откриха на оная жалка планетка, дето вече за нищо не ставаше. Въобще нямаше да се стигне до трагедията на ОН, а после и до оная хуманитарна криза, дето толкоз светове се затриха. Космически мангали такива, наводниха цялата вселена! Ама то Федерацията е виновна, и онези кухи политически путки. Те и цялата смотана сбирщина от гъзоблизци около тях. “Равноправие! Да им дадем шанс!” Лайна! После сърбаха лютата попара, ядоха дядовия на ОН, ама едва ли нещо им е влязло в кухите чутури... FUCK!!! Някой ме настъпва по опашката, мамка му. Обръщам се рязко, ама в този миг зелената лампичка светва и вратата се отваря. Shit отвсякъде брааат... Изглеждам малкия землянин с неприкрита омраза. За миг излизам от кожата си, и почти се усещам как замахвам към грозната му малка глава ... СКАПАНИ ДВУНОГИ МЪРШИ ТАКИВА ... СУМА ТИ ПЛАНЕТИ ЗАТРИХТЕ ПОКРАЙ ВАС САМИТЕ, МАЙКА ВИ ШИБАНА! Пак че е само в главата ми. Озаптявам се веднага. - Sorry – измънква бозайника и ми се ухилва. Нямам време да се занимавам с маймуноподобни, затова само се обръщам с гръб към него, и след като се изпърдявам супер яко и гадно, чак мазно ти казвам, да му овони жалкия животец за години напред, влизам в Стаята. Приближавам се до леглото, като в същото време си набримчвам тънката ципа, под която се крие надървения ми хуй, и тогава отмятам с рязко движение завесата около леглото ... - FUCK!!! КВИ СА ТИЯ ГОВНАРЩИНИ ВЕ, ДА ВИ ГО НАЧУКАМ! На шибаното легло, вместо някаква долна курва лежи само една скапана кукла. Кукла! Ама от тия, изкуствените, дето се надуват с газ, подобни на онова маймуноподобно говно отвънка. И к'во ще ... какво ... К'во да правя сега, а? Ква е тая ебавка с мене, да ви го напръча!?! Озъртам се, ама нейсе – сам съм! Стаята е полутъмна, само леко червеникаво сияние се носи като някаква странна мъгла из въздуха. Ослушвам се, барем чуя нещо, поне да се опитам да разбера к'во става тука ... и за момент чувам няк'ви гласове. Наострям уши. - Домъкни шибаното нещо тука, копеле осрано! - Ам` ела ми помогни ве, изрод! Само знаеш да плямпаш, направи това, направи онова ... не си си мръднал и оная си работа за да ... - Да ви го начукам и на двамата, педераси смотани! За к'во се занимавате с резервния парализатор? А?! – изкрещява някакъв трети глас. Настъпва тишина. Бах ти, кви са тия пък сега! - Ами, основния засече – почва да се обяснява единия от първите двама, а аз се запътвам безшумно към тях. – А пък не бяхме приготвили все още резервния, така че сега ... Вече различавам силуетите им. Орлигийци са. И тримата. Обаче ... какво мамка ви правите вие тука? Нали сте във война, забранено ви е да си размотавате пръдливите задници из Вселената ве, ей ... Спирам на няколко метра от тях, и заставам напълно неподвижен. Тогава двамата млъкват и след хрон-2 третият изкрещява: - АМА ВИЕ СТЕ ПУСНАЛИ СЛЕДВАЩИЯ КЛИЕНТ ДА ВЛЕЗЕ, ПРЕДИ ДА СТЕ НАГЛАСИЛИ ПАРАЛИЗАТОРА ЛИ ВЕ ... МЪРШИ С МЪРШИ ТАКИВА! А ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ СЛЕДВАЩИЯ Е ... – и рязко извърта глава към мене, при което млъква моментално. Направо се насира като ме вижда толкова близо до себе си. И тримата са се вцепенили, напълно. Досущ като статуи, да ги еба. - ?????? ??????**- изревавам аз в лигавата му слузеста физиономия, при което се хвърлям към него и го захапвам за главата. Откъсвам я с рязко и силно движение, и докато набързо я сдъвквам тялото му почва да се мята бясно насам-натам, хвърляйки слуз и кръв наляво-надясно. Другите веднага се разбягват, но аз не ги оставям дори да си помислят, че имат някакъв шанс. Втурвам се след единия и само след 2-3 скока се озовавам върху него. Събарям го, забивам ръце в мекия му лигав корем, като с нокти разкъсвам вътрешностите му. Разпарям сърцето му, докато цял фонтан от карантия хвърчи нагоре и ме облива по гърдите и краката. Изваждам вътрешностите му, след това отхапвам главата му, и поглеждам към другия. Почти е стигнал до вратата, но ... какво от това?! Няма шанс мършата. Просто няма. Хвърлям се към него с всичка сила и когато почти съм го стигнал отварям устата на свободната си глава, протягам зъби силно напред и се впивам между краката му. Той се строполява и почва да се мята бясно, като в същото време врещи, мамка му. Супер протяжно, чак ми писват всичките уши; затова вдигам две от ръцете си, и с един силен и премерен удар строшававм черепа му. Тялото му трепва няколко пъти и замира. Тогава се изправям и докато бавно дъвча жилавата чутура на другия, се замислям какво да направя. Всичко стана толкова бързо, толкова рязко ... Ще извикам Генерала, разбира се, но ... първо ми се ще да опитам мозъка на пръснатата под мен глава. Твърде е вкусен, за да си позволя да се лиша от такова лакомство. Да, точно така ще направя. Спускам езика си и бавно започвам да облизвам сивото желе от пода. Бах ти, толкоз е готско! Направо не е истина, брааатт... * * * - Интересно, Мергнихтскл, много интересно. – хили се насреща ми помощника на Генерала. – Чак ти е бедно въображението. - Тъй ли? – отвръщам, - И к'во му е толкоз интересното,а? Това, че вече можеше да не съм жив ли? Или че можех да съм едно безмозъчно шибано зомби ... - Ами – почва да мели педала скапан – оказа се, че не са единствените. Освен това нещата изглеждат доста мащабни. Направо с вселенски мащаби. Чак не можах да повярвам в първия момент като чух къде са хванали “Обработени”. Плъзнали са навсякъде, гадините ... чак в Бгенрсл са хванали двама. Представи си, бах ти, представи си за какво говорим ... - Ама мене к'во ме топли това, ве? – сопвам му се, а той ме изглежда за хрон-2, после само вдига рамене. Няма какво да ми каже. В това време до нас се приближава Генерала. Изглежда ни един по един, с двете си глави. - Вярно ли е? Въпроса е към мене, ама помощника ме изпреварва: - Навсякъде само това говорят, дори по новините го казаха. Вече се създават специални групи, които да разследват как са нарушили ембаргото ... Освен това комисии са тръгнали да правят масови проверки на другите курви ... - Акъла ми не го побира – прекъсва го Генерала. Известно време само леко сумти, после се умълчва за миг, а главите му поглеждат към нас – лявата към мене, а дясната към шибаното врънкало помощника. Въздиша няколко пъти, и казва: - Бах ти, да промият мозъците на толкова народ. Толкова същества, и то не само цивилни, има и доста войници. И при това ... Ама да еба майка му, почнали са да издирват “Обработени” чак в ГМОЛ***, мръсната галактика на шибаните земляни! Представете си само, кой знае колко създания са отишли по дяволите, щом са стигнали чак до там. - Проверихме куклата – подема помощника. – Оказа се много тъпо направена, със сума ти дефекти. Чак на някои неща не можах да повярвам, трябваше сам да ги видя. Например имаше дупка между циците, представяте ли си? Дупка между скапаните цици, залепена с някакво парче лейкопласт. И никой не се е усъмнил. - Да ве, да му го навра! – почти изкрясква Генерала. – Как така никой не се е усетил, супер ми е чудно. Как така за толкова много време, толкова много твари са минали от тук, и никой, ама абсолютно никой не се е усъмнил. Някой може ли да ми го обясни? Настъпва неловко мълчание, макар и само за няколко хрона. Чудя се дали тези погледи, които отправя към мене не са затова, че именно аз, войник от Армията на Федерацията мога да реша да се ползвам от услугите на някаква си скапана курва. Дали ме упреква? Все пак, това си е подронване на престижа на войската ... Макар че в погледа му не съзирам дори някакво неодобрение или упрек ... Кой знае какво ще стане с мене сега. В най-добрия случай сигурно ще ме пратят да издирвам “обработени”, ... или пък да участвам в проверките на всичките курви – ама пък те са толкоз много, бах ти ... ще ми отиде здравенцето там ... Ама я чакай малко ве ... нали именно аз съм този, който разкри цялата тази гигантска машинация! Нали именно аз поставих началото на това мащабно разследване ... и смачках трите скапани мърши дето бяха организирали цялата тази тъпащина. Аз разбих лошите, да му го ... - 'Ми то не е трудно да се досетим, Генерале – почва да мели помощника с едната си глава, докато с другата леко се прокашля. – Просто въпрос на желания, колкото и отнесено да звучи това. Представете си цялата ситуация: казва се, че в цялата вселена има една интер-курва, която е от расата на земляните – и хоп! Капанът щраква. Всички се юрват да я ръгат, щото тя е от тях, нали, от скапаните двуноги педали ... Та кой не би я мушкал, бах ти, то и аз да бях и аз щях да я изпраскам. Та тя е от тях, да еба ... – Млъква внезапно, като вижда изражението на лицето на Генерала, но после си възвръща самообладанието. Другия обаче не казва нищо, няма и сянка от укор за думите на помощника. Даже по-скоро му е станало приятно като е чул тези думи. Тогава помощника добавя, макар и по-плахо: - Всички биха я ебали, просто омразата към тяхната раса е твърде голяма. Както и към самите орлигийци, между другото. - Че що не са сложили накоя орилигийска курветина, а точно от шибаните земляни? А? Усмихвам се, и като Мокхр, който вече е преминал през това и в някаква степен е преживял тази тъпа нелепост, казвам: - Ами, и това е много просто за обяснение, господин Генерал. Всеки би предпочел един добре изглеждащ див маймуноподобен бозайник пред някаква скапана лигава жаба. Това е. ============================================================================= * - Андромеда (бел. авт.). ** - Изроди шибани (мокхрийски). *** - Млечния път (бел. авт.).
2004-04-22