БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Отмъщението

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл:

     Живея на село. В една малка, спретната къщурка, без липи отпред. Е, вместо липи има един дъб, който е засаден още от прадядо ми. Та около това дърво се завъртя една весела историйка. Комшията, е мой набор, но с него не се разбираме особено добре. Едно, че не разбира от политика и на всички избори гласува само и само да ме ядоса с бюлетината на опозицията, едно че все се мисли за нещо повече от останалите в селото. Той бил образован в града, а ние сме си били прости селяни. Беше учил две години за агроном в близкия град и си мислеше, че е нещо повече от останалите. Все се хвалеше с продукцията си. Колко по-напред бил от нас, какъв добив имал на декар, как си хранел животните с по-добри фуражи… А пък те животните уж фуражи, фуражи, да вземе един ден прасето му да избяга, та право в моя двор. И хоп, точно под дъба, видяло там някакви жълъди и ги изяло. Да влезе в двора, да хапне жълъди иди-дойди, но така беше разорало градинката ми, сякаш конен взвод беше минавал оттам. Отивам да се разправям със съседа, а той ни лук ял, ни лук мирисал. Ми комшу, добитък е, к'во да го направя… Ей такива ми ги приказва. За адвокат да ходя до града да го съдя, ще ми излезе златно, това дето прасето ми го беше съсипало. Нейсе, мръднах до хоремага да се поразтуша. То пък там бай Спиро докарал един телевизор и хората се зазяпали по някакви сериали. Седнах и аз да пийна ракийка и изведнъж гледам реклама - ходят добре изглеждащи момци и моми и мажат хората с някакъв крем. За половин-един час и коремите се смъкнали с едно двайсе сантиметра. Няма тлъстинка, няма нищо. Че като ми щукна една идея… Поръчах няколко тубички и чакам само Коледа да дойде.
     Ден като ден, дойде и Коледа. Аз още от нощта преди това се вмъкнах в кочината, че като го наклепах това ми ти прасе, викам си от 150 най-много 50 кила да остане. А пък едно прасе, няма ли сланинка за пръжки не ми го хвали. На сутринта ставам доволен, при мисълта за комшията. Той пък още рано-рано идва в къщи. Вика ми:
     - Комшу, стига сме се карали, днес един такъв хубав празник, дойдох да се сдобрим. Сещам се - вика, - мойто прасе какви поразии беше направило в градината ти, че идвам да те викам за помощ. Ще го заколим двамата и ще си го разделим по равно. Ей, само това не бях очаквал. Нещо в мен прещрака, но не се издадох и отидох да го колим. Влизаме в кочината и комшията удар щеше да получи - прасето станало има няма 60 кила, само кожа и кости. Вика ветиринар, туй онуй, а пък аз си мълча. Как да е, прежали го, ама аз като знам, кой виновен за отслабването не можах… Когато да се сетя, болен ставам. Е, всяко зло за добро. От този ден нататък с комшията сме първи приятели. Той ми дава разни фуражи и торове, а пък аз си го черпя с винце, по тайна семейна рецепта. Само, дето замина прасето, за тоя дето духа.
2004-04-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)