БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Време и пространство

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Обръщам пясъчният часовник и песъчинките започват да падат, трупайки купчинка на дъното. Времето тече, бързо или бавно, независимо дали си обърнал часовника, за да го отчетеш, независимо дали го наблюдаваш или се интерeсуваш от него. Въпреки че, би могло да се отчете много точно, за хората то протича по различен начин. През средновековието е минавало бавно, мудно, а сега в едно динамично ежедневие, като нашето, часовете прелитат покрай нас неусетно, и като че ли губим нещо, пропускаме нещо. Колко бързо отлитат минутите, прекарани весело, часовете не се усещат. А когато скуката, страхът или мъката ни правят компания, времето сякаш спира, секудните се точат като вечност. С други думи времето е нещо субективно, както и пространството. Човек живее, като че ли в малки кутийки, стаи, жилища - животът му преминава там, в мъничкото пространство определено за неговата душа. А какво е пространството за птицата? То е необятно. Затворена тя е мъртва. Пространството е необятният космос и малкият космически кораб реещ се в него. Всеки човек сам определя житейското си пространство. За един кварталът, в който живее е напълно достатъчен, докато за друг целият свят е малък. От друга страна това не означава, че човек, който се задоволява с малко житейско пространство е “малък” като личност. Напротив, историята познава случаи на хора, които са живяли и творили цял живот в рамките на един техен, вътрешен свят (като пример мога да посоча И. Кант), и чиито произведения целият свят възприема за гениални. Т.е. независимо от жизненото прострнаство, което заемаме, в рамките на нашият кратък жизнен път, ние можем да останем запечатани във времето за следващите поколения. Нека отново се върнем на въпроса за нашето ежедневие. Обикновено сме толкова заети и забързани, че нямаме никакво време, за да се порадваме на нещо дребно, но съществено за нашето щастие. Живеем в един изкуствен свят, без обич, вяра в хората, и надежда за по-добро бъдеще. За разлика от хората живели през средновековието, които са умеели да се радват на мига, ние сме загубили тази способност. За нас времето е пари, но не се замисляме какви щети причиняваме на самите себе си, и на цялото човечество с този забързан начин на живот. Получава се така, че “ценим” времето, но не го използваме рационално. Целият ни живот забързано е тръгнал по един път, влязъл е в утъпкан коловоз, събитията от всеки един ден се повтарят и всичко това до нашият край. По този начин ние не можем да оценим красотата на живота, времето и пространството. Фактически се получава така, че ние си налагаме сами ограничения относно времето, в което живеем и пространството, кото обитаваме. Казваме че сме свободни, но всъщност това е една илюзорна свобода. Докато не разберем, че сме по-силни от времето и пространството ще си останем просто едни роби. ЧОВЕКЪТ, който се осмели да премахне тази бариера е Алберт Айнщаийн, но за съжаление се намериха малцина негови последователи. Това са единствените, засега хора, котио могат да се нарекат наистина свободни, по отношение на времето и пространствотo. Аз се надявам, че ще настъпи момент, когато човечеството ще еволюира, дотолкова че само с помощта на мисълта ще може да обитава, която част на времето и пространството си пожелае. Тогава тези понятия - време и пространство ще загубят своя смисъл и хората ще могат свободно да обитават едно “времепространство”, в което няма да важат тези физични закони, които познаваме сега, защото мястото, което ще се обитава тогава е място, в което ЧОВЕКЪТ ще е свободен по отношение на понятията време и пространство, такива , каквито сега ги разбираме.
2004-04-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)