БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Dvijenie

ivan vasilev veselinov (ivanveselinov)

Раздел: Хорор и Underground  Цикъл:

   Цъквам един канал по-надолу. Ха! Би Ти Ви, супер. Никъде няма нищо интересно, а сега и няка`ви тъпи новини. Ба си, то поне да беше нещо различно, да даваха нещо ново, а то ... само за оная крава, дето се удавила. Заслушвам се за момент:

   - Както потвърдиха очевидци, момичето е било завлечено от водите на реката до отвора на канала. Там е успяло да се захване за едно дърво, израстнало точно пред отвора. – Говори Миролюба Бенатова, пичката скапана. Ох, майко, само като чуя гласа й, и направо ... целия дървен ставам. Без майтап. – Когато спасителите дошли, Мариета била изпаднала в хипотермичен шок, дори лицето й било вече посиняло, след като била изложена на студения вятър повече от половин час. Спуснали пояс, а след това и въжена стълба, но било твърде късно. Тя била вцепенена, неконтактна, и единствено немощно повтаряла “Помощ, спасете ме!”. Спусналия се почти веднага спасител успял само да види как тялото й изчезва в дупката на тръбата. Родителите на момичето ...

   Бах ти, се ми е на ума! Показват кадри от момента, в който изваждат тялото й. Е ба си, брат! Ама честно! Ако няма поне 150 кила, пък на! Гълтала цял живот, тъпкала, тъпкала, наклала се кат` някое прасе – и айде, вече нищо не може да направи. Направо се чудя как въобще не е потънала, щом е паднала във водата.

   Спирам телевизора, и с мъка се изправям. Кокалите ми пукат, все едно се чупят, `бах му майката. От кога не съм се раздвижвал ... Пък сега трябва да чистя, мамка му! И то със скапаната прахосмукачка, дето сигурно е от поне 100 години. Дотътрям се до нея, ама едва-едва, толкоз яко ми се спи, направо не е истина. Пускам я, и ревът на мотора й е просто убийствен. Толкова хубаво беше пред телевизора, пък сега ...

   Ама тя майка ми: “Виж колко е мръсно ... бля бля ... Глупости!” Направоооо ...

 

   Търкам с четката по грапавия мокет, ама то ... ба си тъпашката работа. Глей ... няк`ви тъпи кончета, хиляда пъти минавам с четката на прахосмукачката през тях – и нищо! Трьбва да махам четката, че да минавам със накрайника на тръбата ... А, най-накрая. Бах ти, да не погледам малко телевизия ... а с глупости да се занимавам.

   Сега пък някви трохи ... Супер, брат, супер! Оплели се в кончетата на мокета, и вече ... няма мърдане. С ръка трябва да ги чопля, направо да ги чопля от мокета, мамка му!

   О-О-О!!! Писна ми. Спирам прахосмукачката и тъкмо да захвърля тръбата – скивам как някаква оса лази по купата с грозде, брат. Лази по скапаното грозде, човече! Няква шибана оса! А пък аз супер много мразя осите. Супер много!

   Посягам към тръбата на смукалото, надигам я леко, пускам мотора. Нищо! Тя продължава да си пъпли по зрънцата, гадината. Приближавам бавно накрайника на маркуча, и ... с рязко движение го забивам в чепката. Усещам как маркуча потръпва леко от зрънцата, които нахлуват вътре. Повдигам накрайника, и махам чепката от отвора му. Липсва някое друго зърно, ама нищо. Важното е, че гадината я няма. YES!!! Умряла е, край, няма я!

   Спирам смукалото и го домъквам във хола, след което се тръшвам пред телевизора. Кво да пра`я сега, бах ти. Минавам каналите, ама нищо интересно, само тъпотии навсякъде. Бах му майката! Кво да правя, кво ... а бе я да взема да ударя един тек, то тей или иначе нищо интересно няма да стане.

   Пъхам касетата във видеото и сядам на леглото. Първо пускам да превъртя музиката, дето съм я записал в началото. То нали трябва да има и нещо друго, не само порно. Все пак, ако нашите вземат, че я пуснат – има да бучат, малее ...

 

   Внезапно нещо привлича вниманието ми, нещо мърда ... С периферното си зрение го скивам. Поглеждам и ... FUCK!!!

   Не мога да повярвам, брааааттт ... кво е това уе?!?!!!

   Осата пълзи от тръбата на прахосмукачката, човече. Още е жива! Представяш ли си?! Бах ти желязната оса ти казвам! Ставам горе и отивам до нея. Гледам я как пъпли, гледам я – не мога да повярвам. Същата е, гадината, покрита е даже с някви лъскави люспи, от грозде тей като гледам. Направо ... ще падна, ти казвам.

   Гледам я още известно време, и се чудя: отде толкоз сила в нея? Е га ти, това да не е някакво извънземно животно, а? Не й се умира на мършата, така ли?. Пък оная, дето се удави при тези наводнения – седи като плашило и чака някой да дойде и да й помогне. Не, даже не и да й помага, тя ... тя чака някой да я спаси, направо да я вземе от там, без тя да направи каквото и да е. Без да си размърда свинските израстъци. Ами че тъй де, то нали си има и хора за тази работа. Тя за кво да се опитва. Ба си!

   Чак ми стана едно таквоз гадно, направо ме досрамя.

   Ама честно!

 

   Смачквам лигавата буболечка и я хвърлям в пепелника. После сядам да си направя кефа, като се опитвам да не мисля за осата. Пускам порното, усилвам звука, после вадя “малкия” и ... не ме търси следващите 10-на минути.

   Ама само ... само да не забравя да се обадя на Павлин, че бягането се отлага. И то за кой ли път вече, сигурно пак ще бучи. Ама ...то ... цяла вечер в интернет залата, после у Мишо, тяхните пак се шибат в някоя от вилите им. На сутринта дали ще мога да се мръдна, а? Как мислиш?

   Камо ли пък да бягам! Ха! Да не съм от желязо.


2004-04-06