<

Eliza Valentinova Veleva (selini)

Раздел:   Цикъл:

 
 

Споменът, онзи тежък спомен, преобърна пак душата ми...Но спри, иди си... Иди си! Не е ли любовта частица нежност в безкрайността на черните ни дни поръсени с болка и самота? Животът, толкова труден и безнадежден, страшен и объркващ... Защо ли помня страстта и нежността, изпълващи времето ни заедно? Как преплитаха се погледите, ръцете и телата ни... Безкрайността на толкова повърхност и насилени усмивки. Пронизващата тръпка на угризения, виновен поглед, страшни мисли. Остави ме сама да почувствам пак живота, да следвам реда на нощите и дните, страхът да преодолея. Прости че тъй постъпих, че истината аз познах, не излъгах пред лъжата. Останах честна към душата, а потъпках любовта ти...Промяната нима не бе за двама? Сменихме ролите си – ти взе моята чувственост, аз твоята студенина. Виновна съм, виновна съм, така е! И живота пак спечели битката ни за щастие. Остана си равновесието пак, познато, стар закон загубен сред тъга. Разбираш ли че те обичам, но вече някак се съмнявам в това, нецялостно и сухо чувство...толкова ли съм сама? Времето и мястото ме промениха, не те желая както преди, любовта я няма...забравих я, както теб и нежността... Нека пак да съм сама,  да намеря смисъл  във всяко нещо от живота. Душата си да опитам да спася! Но спри, иди си... иди си, моля те!

 


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Душата на Айша: Възмездие
Конкурси на Фондация "Буквите"