БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Любов като насън

Николай Василев Николов (mr_nobody)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

Зима е!Навън студът пак започна да кърши клони.Нощ е!Тъмна и непрогледна!На село съм сам.А около мене студ!Удома замръзвам!А главата ме боли и ми е тъпо.Пия един "Аналгин",но и това не помага.Реших да направя нещо иначе щях да полудея.Бях забравил какво е почивка.Сетих се,че имам един приятел,който имаше вила!Звъннах,но отговори секретар...все пак оставих съобщението си.След около час той ми се обади.Попитах го дали ще ми даде ключовете от вилата за една нощ.Каза ми,че за мен винаги!Той живееше в града и щях да взема ключовете като тръгнех към вилата.Но тогава си казах,че аз хубаво ще ходя да си почина,ама ще съм сам.Затова отново взех телефона.Обадих се на тебе,стара моя приятелка,която не бях чувал от няколко месеца.Ти се учуди,че съм се сетил за теб,а и те търся толкова късно вечер.Поканих те на вилата.Ти се съгласи,първо,защото също беше работила без прекъсване няколко месеца,второ,защото искаше да се видим,а и да си спомним доброто старо време,когато бяхме заедно...Казах ти,че ще мина да те взема след един час.Отидох до хладилника.Там освен мухи и буболечки имаше и някои неща,който щях да взема с нас.Както и да е...Облякох се и взех всички необходими неща.Дрехи много,много не ми трябваха,защото щяхме да стоим само тази нощ.А и там щеше да бъде топло.Взех ключовете от колата и слязох долу.А там ме чакаше старият "Мохер",година 1984!Истинска антика!Сега беше зима и проветрението се усещаше значително.Парното не грееше,а по скоро беше като вентилатор.От раздрънченото радио ми пееше Лили Иванова с нейните "Ветрове"!Като че ли не знаех,че духа навън.Врътнах ключа,но колата отказа да пали.Не се учудих...затова пуснах една продължителна псувня по адреса на майката на колата,като че ли знаех кой я е направил!Все пак скоро се оправи.Потеглих към града.Отидох при приятеля ми и той ме посрещна.Казах му,че искам малко да си поотпочина и той ме разбра.Видя също и хладилника,който карах.Каза ми да взема неговата кола.Пред бившата приятелка,която съм обичал преди не можех да се покажа в такъв вид.А и "Субаро"-то вдъхваше респект.Вече доволен и с пооправено настроение потеглих към моята избранница.Отидох много бързо.Спрях пред къщата й и слязох.Отидох до звънеца и позвънях.Тя ми отвори и ми каза,че ме е очаквала.Не я бях виждал толкова време,а тя се беше разхубавила...Беше се облякла в предизвикателна червена рокля.Беше къса,макар че навън беше студено.Дългата й руса коса се развяваше от вятъра. -Време е за създаване на спомени!-каза ми тя. -Да,на спомени за вечни времена!-отвърнах аз. Взех я на ръце и я отнесох до колата.Бавно я поставих на седалката като скъпоцененна вещ.Влязох и аз и потеглихме.По пътя много не говорихме.Тя ме гледаше жадно,аз също,но трябваше да гледам и пътя.Стигнахме бързо,макар по планинския път да имаше сняг.Отворих вратата и я поканих да влезе във вилата.Къщичката беше оградена с прекрасна градина.През лятото имаше цветя,но сега само сняг и преспи.Вилата беше отворена.Ключовете не ми трябваха,защото вътре имаше човек.Това беше икономът на моя приятел.Той го беше изпратил да запали камината и да пооправи малко бъркотията.След като ни видя се приготви да си тръгне.Каза само: -Всичко е готово господине.Приятна вечер. На нас това ни и трябваше,да останем сами.Изпратих го до вратата и му казах довиждане.Ние се почувствахме свободни.Отидох до уредбата и натиснах PLAY.Зазвуча,не Лили,а Металика с "Nothing else matters".Казах на любовта си: -Един танц мила моя! -Люби ме до забрава,твоя съм!-ми каза тя. И я понесох на ръце...Не знам какво стана,но имах чувството,че цяла вечер само тая песен сме слушали.Бяхме влюбени до лудост.Както си танцувахме извадих донесеното вино.Специално десетгодишно от винпром "Дамяница"!Ярко червено като устните,които целувах в момента.На чашите,приготвени специано за случая,беше изобразен Купидон,който пронизва хората с любовна стрела.Вече главите ни се бяха замаяли.По едно време спряхме да танцуваме.Застанахме близо до камината върху кожата от истинско диво животно.Бавно започнах да свалям и без това оскъдната рокля на любимата си.Бях донесъл плодове.Предложих й банан.Тя го прие и каза,че не би ми отаказала нищо тая вечер.Имаше около нас навсякъде захаросани целувки.Облизвахме крема език в език.Тя остана без сутиен.Напипвах набъбналите зърна,изправени като връх Мусала през зима.Отхапах с език поредното зърно и от гроздето,което бях сложил върху нея.Донесъл бях и бяла сметана.Цялото и тяло стана бяло.Облизвах бавно всяко нейно кътче.Тя потръпваше от възбуда.Вече остана чисто гола.Ах,колко само беше красива!Бих останал така с нея завинаги!Опиянен я понесох на ръце.Водех я към леглото.А то цялото беше покрито с рози!Малки,червени листенца от рози!Потънахме в морето от красота,потънахме в топлия сатен.Тя правеше невиждани извивки.Гъвкавото й тяло се разтапяше в ръцете ми.Усещах радостта.Чувах само едно: -Люби ме,люби ме,не ме оставай! Трябва да сме се любили с часове.Накрая изригна фонтан от сметана.Тя извика от радост,аз също!Бяхме свършили едновременно!Продължавахме да се целуваме страстно.Тя беше щастлива,аз също!Никога не ни се беше случвало нещо подобно!Усетихме любовта!Казах й,че я обичам,тя ми отговори същото!Беше перфекната вечер!Трябваше да се отблагодаря на приятеля си,че ми направи най-хубавия подарък за рождения ми ден!Да,бях рожденник!Бях щастлив! Нещо ме удари по главата.Събудих се.Беше паднал един стар кашон от гардероба до леглото ми.А от тавана капеше вода.Пак трябваше ремонт.Видях часовника.Беше 04:21 през ноща.Имах рожден ден днес.Да,бях рожденник.Но сутринта трябваше да ида на строежа.Може рожденник,но работата не пита.Нали трябваше да си взема заплатата от 120 лева.Да,беше любовта ми беше само сън.Беше твърде хубаво,за да е истина.А и аз само веднъж бях ходил на планина.Може би трябваше да ида пак.Станах да се измия и да почистя стария "Мохер".А беше тъмно и студено.Беше зима.И вятъра кършеше клоните навън...
2004-04-01