БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Човекът, който говореше само истината

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

на моя приятел Димо Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Пристигна един ден В града наречен Неогомор И слизайки от влака се отправи Към тоалетната на гарата Там нямаше никой, който да пази А само една табелка На която пишеше: “1 пара” Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Остави 1 пара в празната чинийка И влезе След малко излезе И видя, че чинийката отново е празна Той въздъхна, поклати глава И продължи Като се сля с хората Издигaни от ескалатора Неподвижни и напилени Като зъби на верижен трион Пред сградата на гарата Едно циганче заподскача нахално около него Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Се спря пред детето Което останалите подминаваха -Бате, дай ми 1 пара- Викаше циганчето, а очите му блестяха лукаво- гладно съм Бате, дай ми да си купя хляб Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Незнайно защо се сети За празната паничка на обществената тоалетна Той отиде до една закусвалня И купи хляб Циганчето го взе, заръфа го и тръгна след непознатия Като сега още по-настойчиво повтаряше -Бате, дай ми и 1 пара да имам За после, бате, дай ми, бате… Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Отиде до спирката на градските автобуси И докато чакаше номер 413 Видя една поразително красива жена Която стоешедалеч от локвата Събрала се край бордюра Със скръстени под бюста ръце Преметнала през рамо кафявата си чантичка С индиански ресни Със сериозно изражение Което подчертаваше чувствеността на устните й Тя бе с профил към него И очите й не го срещнаха нито веднъж Затова Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Се приближи до нея и я заговори -Извинете- усети тя плътния му глас- мога ли да се запозная с Вас? -Не отвърна бързо жената И го измери със студен поглед -Защо- спонтанно попита той И незнайно как се сети За циганчето на гарата Което си просеше без да му е неловко -Не желая- високо и твърдо каза тя Бих искала да ме оставите на мира, ако обичате! Човекът, който говореше само истината Истината и само истината Се качи сам в своя рейс И отпътува към другия край на града Там той слезе пред един китайски ресторант И видя 2 проститутки, които му се усмихваха Празно Той избра по-красивата И заедно отидоха в един хотел наблизо В стаята проститутката се оказа Травестит, а Човекът, който казваше само истината Истината и само истината Не можа да направи нищо друго, освен Да я (го) изгони, а докато й (му) затръшваше вратата Някак без да иска се сети за онази хладна жена Която го отряза на спирката. После той угаси лампата И остана дълго време буден в тъмното Като си представяше разни странни неща Например Че е болен от рак- на костите или нещо подобно И видът му става все по-мъртвешки От ден на ден И че косата му капе, а крайниците му изтъняват И кожата му добива цвят на мухлясала пръст Той си е купил Предварително билет За един от ръждивите вагони на Смъртта И сега е спокоен, странно спокоен Само болката го плаши и метаморфозата Която се случва с тялото му Тогава за тези 3-6 месеца до Пътуването Той си купува…какво си купува?- Разни кофти неща От Полунощните магазини: Опиати, гримове, перуки И още някои неща Хладни неща, зловещи неща… От полунощните магазини И се връща пак там-на гарата. Вижда празната чинийка И за една пара взривява цялата тоалетна Спира го окаяното циганче И нещо в погледа му го издава Че преиграва с номера си И после намират остатъци от циганчето Набутани в отвора на ескалатора А самият ескалатор-спрян И хората най-сетне са се размърдали На спирката на 413 Ще се повтори срещата с красавицата Ала този път разговорът им ще продължи В някое подземие И тя- постепенно загубила красотата си Заедно с гласа си- Най- сетне ще признае Защо е реагирала така- Най-сетне ще му разкрие истината За своя тъй надменен рязък отказ А травеститите- наистина ще ги превърне В жени, какво му струва- Едно замахване…една пара… След този вече пълноценен ден Човекът, който казва само истината Истината и само истината Отново ще се прибере В сумрачната си стая сам И нещичко все пак ще е разбрал И с нещо в себе си ще е намерил мира На следващия ден Съдията ще го пита: Заклевате ли се да казвате Истината. Цялата Истина И само Истината? А здравият човек Без следа от пороци Житейски уроци и кармични оброци По своето лице Ще въздъхне и тихо ще кимне: Заклевам се!…