БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Светлина и мрак в душата

Кети Събева Драганова (кети)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

 

Последни листа се откъсват

в гората смълчана

и проехтяват като стъпки

зад мен.

С прощална милувка е вече

гората огряна

в препускащия към залеза

ден.

Над короните голи

безшумно се рее орле –

хоризонта е с поглед прегърнало

и красиво опънало

млади криле –

птица –

с достолепие обгърната.

Между клоните бързо пробягва

ниското слънце,

примигва и втурва се

присърце с мен,

търкулва се в блатото

сякаш огън захвърлен,

а то залюлява елмази

от зрак подарен.

Син екран е

спокойното ноемврийско небе –

няма облаче,

петънце няма дори.

Бели дири изписват по него

сребристи стрели –

най-дръзки мечти извървени

са те.

И всичко е хубаво –

орлето и слънцето,

но нещо ме стисва за гърлото

в миг.

До блатото кацва

унил и самотен

пак същият щъркел

от летните дни.

Приятелю, победен ли си

от умората и годините?

(Природата повалените не закриля.)

Зарязал си дългия път

на живота –

ятата и Нил,

и бедуините…

А тук те очаква –

ти вече избрал си –

на бялата пустош нощта

с прегръдка последна.

Не ми отговаря

с приветствено тракане.

Вдига се

като в забавен каданс

и бавно се отдалечава.

Към сянката на небитието.

 

ноември, 2003г.


2004-03-22