БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Стефан Кулев (koulev)

Раздел: Поеми и цикли стихотворения  Цикъл:

ПРОЛОГ/ХОР Твойте думи с усмивка широка украсиха в мен новия ден - ти си цяла на утрото в скока и си истинска, аз - впечатлен... Да - красиви са моите думи, (вдъхновени от огън красив): аромат неизречен срещу ми ти изпрати с неясен мотив. И сега се надигам на пръсти да погледна в очите ти аз - нежна фея света ти покръсти в стих и обич зад нежния глас. Бързо...бързо в душата ти съмна и с Аврора сега ослепял замечтах за усмивката стръмна на стиха ти от сън побелял! Как мечтая за твойте мъниста: тишина - по-красива от дъжд - и изгаря под чувствата листа, цял поел любовта ми на мъж... 1. И вслушан в закъснялата Зорница ще прекося небесната река... Стихът ти като полета на птица обсебва ме с хармония: така естествен - сякаш зимен ден говори върху засмяно детско личице! (Небесната река ще ме затвори във своя сън с неистови ръце...) Мечтата - преродената Венера - е утро над реката ти, нали? Бъди до мен - в живота да намеря аз щастие, което не боли? 2. ...Нима съм тъй далеч? Нима деня обхождайки планетата по навик - забравя да ни носи светлина в уречен час, на вятър и на завет? Така и любовта - ще сполети живота ни (навярно знак небесен и навик на природата), а ти ще я приемеш като сън чудесен... Не съм аз по-далечен от деня, а ти си близка - погледът е допир - израстваш като изгрев във съня, (Елена изпод лирата на Омир); с коя ли дума теб да украся, с кое ли чувство - може би съм малък - не ме оставяй, утро сред роса, безпомощен в крайморския ми замък... 3. С тебе стъпката нежна е цяла и преражда се в топли очи - а земята докрай онемяла във прегръдката бяла мълчи. Аз съм влюбен в прегръдката снежна и почти съм щастлив... Както ти във очите горещи си нежна и си Космос за мойте мечти. Ах, съдбата е ледена къща - тя със всяка любов се руши! Във река любовта се превръща: огнен знак за студени души... 4. Сълзите отдавна се сляха навярно - разсеяна ти - не виждаш горящата стряха на свойте сълзици-мечти? Отдавна оставил съм мрака във ъгъла тъмен... В трева душата ми твойта дочака под тихия зной на Лъва. Гореща си... Толкова южна - ти носиш снага на небе (от слънце и въздух по-нужна) животът ти празник ли бе? Момиче, ти носиш безкрая в душата си - снежна тъга - в очите ти аз ще позная най-истинско чувство сега! 5. АКРОСТИХ Пътуваме с тебе в реката словесна Ръка за ръка, а деня ни краси - Единствено зимното слънце проблесна Към блясъка нощен на твоите коси. Ръцете ти бяха изящно-студени, А аз - вцепенен от горещи слова: С крилете им ти закръжаваш над мене Но аз съм безмълвно-щастлив от това. Аз исках любовната клетва да кажа Със глас на поет, побелял от тъга - И птиците с мен те обичаха даже Когато те срещаха там над снега... Ръцете прегърнаха тези копнежи - (Елена и Парис в самотно небе) Мечтите оплитат ни в пясъчни мрежи: Единствено ти във мечтите ми бе. Невярната зима днес тебе отнесе, А птиците питаха с мене: Къде си... 6. Наистина беше прекрасно посланието от теб.... И струната моя безгласна е жива сред зимната степ. Какво ли сега да ти кажа задъхан (в писмото от мен)? Декември усмихва се даже от твоята нежност пленен. Кръвта ти е толкова млада (Дидона се вслушва в Еней) тъй празнична... Няма преграда за чувствата в нощния кей. И аз се оглеждам в съня ти мечтите си там разпознах: и устни до днес непознати съдбата превръщат във прах. Усетих смълчаната нота на щастие - нощен акорд - това ли е твойта Голгота в сезона внушително-горд? В двубоя на топло-студено аз чувам пенливата кръв на твойта любов - озарена от изгрев, от допира пръв... Обичам съня ти... Декември (по-мъдър от вечния сняг) ще стопли във своите дебри очите ми трогнати пак! Дочувам канцона любовна от устните негови. Днес в Бургас гларус южен се трогна от твоя предизгревен жест. 7. Видях съня ти във морето - красив като античен стих и чувах словото, което във паметта си подредих. Косата ти бе тъй цъфтяща... Видях снега зеленоок на утрото - надянал плаща на влюбен древногръцки бог. И тъй усетих аромата на стих горещ във хладен град: - с хармонията на сърцата светът е снежен аромат... 8. Ти дойде и утеха разпръсна във салона на мойте мечти - и разбрах, че за сбогом е късно - във деня ми бе цялата ти. Твърде късно... Какво ми остана: изгоряло от чувства небе. Всеки нов ден със изгрева-рана посветен на душата ти бе! Твърде късно за сбогом... Какво ли е така да красиш утринта? Образ свят сред дърветата голи, прероден във жената-мечта. ...Закъснях за сбогуване късно и за теб закъснях - нежна ти - мойто детство със тебе възкръсна и във мен като сън ще блести. 9. Така тържествена - с желани чуства душата ми изпълваш с ритми скрити ти носиш непонятното изкуство да светиш като утро във мечтите... Какво ли да ти пиша - и разкажа, Лъвице - със осанката незнайна? Щастлива ли е зимата над плажа - и щастието - толкова нетрайно? И вгледай се в душата на моряка в усмивката тържествена, във химна на устните му - светлина сред мрака - и преданост в целувката интимна... Писмото ми до теб ме затруднява. Нима е празник любовта? Мечтая тъй както слънцето над нас изгрява и ти да ме вълнуваш до безкрая! 10. ...Писмото, което съня ми дочака накара дори и снега да мълчи то бързо отпрати снагата на мрака: величествен изгрев във мойте очи. Внезапно отприщи със струя фонтана на чувствата - тъй непознати дори - самотната зима във храма остана на нощ и луна - двете тъжни сестри. И бавно се връщам в крайморската зима забравил за вятъра (песен в нощта) мечтая горещо до мен да те има и всяка минута да ти посветя... Да бъдеш във стръмния път на дактила, и фибра от мене, и лятно море - носителка (вярна и нежна) на сила, Вселена, в която смъртта да умре... 11. И знаеш ли - твойто вълшебство е моята детска мечта: ти носиш ми слънчево детство, животът забравя смъртта... Щастлива си... Как ти отива да бъдеш щастлива сега! Сънят ми със твоя се слива, окичен с крайморска дъга. И нека със теб да вървиме към храма на свойте мечти - ти носиш прекрасното име на дните ми...Нежната ти... И нека сълза съм за тебе, аз предан съм - сън във съня - ти моята зима обсеби със жеста на морска вълна! Бих искал с най-нежните думи годината да ти донеса - ти идваш незрима срещу ми: блестиш като лятна роса... Съдбата ми стъпва на пръсти (целувка на малко дете) към тебе! Светът ни покръсти - съдба във съдба да вплете... 12. Понякога съм тъжен като гларус, на който са затворили небето... Безпомощен в разкъсващата ярост на тъмното усещане, което пълзи подобно рака към душата и бавно приближава ме към края... (А исках чувствата си да ти пратя и твоята душа да пожелая.) Безмилостен и строг е Януари - убиец на усмивки и морета - той съживява раните ми стари, по-хищен и от прерийна вендета. ...Но усета за теб ме продължава (небето е горещо като вярност): усмихва се дискретната ти слава в едно стихотворение от гларус. 13. Цветята ти ме натъжават а те ме чакаха отвън: въпроси хиляди задават - изчезнах ли от твоя сън? Денят като капчук отронен за теб ме заговаря в миг. Не си... Не си отминал спомен заслушан в пролетния вик! 14. ...Нощта ти е пробудена луна събудила в душата ми детето - стихът ти - полунощна светлина, обсебила зеници и морета... И зная, че във твоята луна мечтата ми за нежност се оглежда луната ти - любов сред тишина - сияеща прегръдка и надежда... Луната спи - лицето на дете усмихва се на сън във твойте думи. Момиче, любовта ще ни вплете във щастие, докосване върху ни... 15. Привлечен от магията ви тайна - усещам сетивата съчетани приятелство - най-трайно сред нетрайна гонитба на живота със смъртта ни. Усмивки - поздравления честити - и чаши край минутата любовна: по устните скрепяващи мечтите, горещи във прегръдката огромна... Приятелство с лицето на момиче - то впечатлява в свойто постоянство; то двете ви на щастие обрича и дамата на рицаря във странство! Приятелство-мечта... Един поет ще освети в английския сонет! 16. Животът странен вещо забавлява днес мойте изтънели сетива - денят раздава синеока слава и радва ме със слънчева глава. С най-празничния жест ще се усмихна на три деца край моята врата; ще посветя най-влюбения стих на деня блестящ и сам ще заблестя! Възпявам най-възвишената зима - (life stings my very precious day) с капчуците - симфония любима в бургаския златисто-светещ кей... Аз къпя се в горящата магия: децата, луна-парка... Три жени са мойта нежна nella fantasia и слънчев ден в самотните ми дни! Наистина животът забавлява - душите се сродяват в светлина... За слава ли? Наистина за слава деня наричам с всички имена! 17. Животът е красив като мечта, когато любовта във него влезе... Но птица е нетрайна любовта - отлита със сезонните набези. И после нараненото дете се вслушва във отминалата ласка на птицата-любов... (А тя расте в мечтите като лятото бургаско.) Ти искаше от мен да замълча - със сълзи на очи си ме прочела - те крият светлината на лъча, която като сбогом ни разделя. 18.ЕПИЛОГ Ти Вселената с чувствени устни благославяш - и тя ще те има - и омайваш ме с думи изкусни, уморен от кристалната зима. Знам: на новия ден си простила, че ще пие от твойта наслада - твойта прошка е пълна със сила на душата ти, крехка и млада. Ти Вселената цяла със чувство на възторг и на радост прегърна: твърде предан на твойто изкуство аз мечтаех при теб да се върна...
2002-06-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)