БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ирейжър - Still Crazy

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:


(Публикувано в сп. Ритъм, бр.74 - ноември, 2003 г.)

 

Когато се каже синт-поп, хората, преживели младостта си през 80-те, веднага се сещат за Депеш Мод, Язу и Ирейжър. И трите групи са създадени от тежкия темерут Винс Кларк. Но докато колегите си от първите две Винс зарязва след албум-два, Ирейжър става делото на живота му за близо двайсет години. Заедно с партньора си Анди Бел те създават един от най-запомнящите се като саунд и визия музикални проекти на 80-те и 90-те. Изключително впечатляващата поредица от хитове за култовия лейбъл Mute е допълнена с открити гей демонстрации, пародии и брилянтна самоирония. Двайсет години по-късно Ирейжър издават сборен албум и РИТЪМ получава възможност да разговаря лично по телефона с единия от гей мускетарите – вокалиста Анди Бел.

 

Близо 20 години сте заедно с Винс Кларк. Не ти ли писна от него?

Не, не ми е писнал. Ама той е такъв сладур всъщност, какво говориш! Най-дипломатичният човек, когото познавам – винаги заема най-честната позиция по отношение на всички. Освен това е страхотен композитор. За мен наистина е чест да работя с него.

Защо ви е втори Best Of... албум?

Това е повече решение на лейбъла ни. Миналата година той беше продаден на EMI и за тях това е начин да използват богатия й каталог. Mute има три години да бъде одобрена и затова търси големи продажби. Това е също начин да се напомни на хората, че Ирейжър са още тук, защото не бяхме много популярни през последните пет години. По радиото не ни въртяха толкова, колкото преди. Опитваме да припомним, че ние написахме “A Little Respect”. Впрочем, някои хора дори вече си мислят, че сме написали само тази песен. А сме направили много повече.

Работите ли по нещо ново?

Да, направихме пет песни за новия албум, който ще записваме догодина. До края на ноември ще сме ги направили общо двайсет, от които ще подберем най-добрите. А преди това бях в Ню Йорк за един месец и направих акустичен албум...

Акустичен албум?!

Да, със слайд-китари, цигулка, живи перкусии – много Нешвил саунд. Това са само песни от предишни албуми на Ирейжър, за които си мислехме, че ще се приемат добре като сингли – парчета като “Boy”, “Home”, “Rock Me Gently”, “How Many Times”, “Piano Song”; общо 11 песни.

Това наистина звучи доста странно! Тъкмо мислех дали смятате да промените нещо в музиката си, като се има предвид, че сме вече 2003 година... Но с това, което ми каза...

Защо, аз ще обясня! Разбираш ли, винаги се опитвам да влияя на Винс доколкото мога, но той си обича своите антични аналогови синтезатори, които имат много характерен звук и определени ритми. Но наскоро работихме с едни нови момчета по новия ни сингъл, който включва някои моменти от парчета на други хора. Надявам се да ги използваме и да продължим да работим с тях. Аз бих искал да имам по-голямо влияние върху музиката ни, но Винс... абе, опитва се да ме държи настрана от това. Старая се да се уча сам и да работя и с други хора – просто за събиране на опит.

Имаш ли нещо против да направя новия ти диск на MP3 и да го пусна в интернет? Така ще го чуят повече хора...

Нищо против нямам! Заповядай...

Ама наистина ли?!

Да, стига да не го продаваш и да прибираш парите. Аз мисля, че такава политика може да е много полезна в известна степен. След като звукозаписните компании не си вършат работата и някой друг те промоутира вместо тях, защо пък не? Давай, наистина. (смее се)

Но лейбълите преследват такива хора...

Да – засега. Аз мисля, че музикантите правят твърде много пари така или иначе.

Надявам се да си прав. Каква музика слушаш напоследък?

Откраднаха ми iPod-а в Ню Йорк. Купих си нов и сега качвам на него музика от дисковете си – Мис Китин, новия албум на Голдфрап – те така и така са ни колеги в Mute, Шугабейбс, Лейна Лович (аз съм й голям фен)...

Помня я, да...

Да, тя все още се справя добре. Купих си също бокс-сет на Стикс. Въобще, слушам доста разнообразен микс от стари и нови неща.

Не ти ли тежат годините? Бой Джордж преди време се оплака, че никой не иска един гей над 38 години?

Да, вярно е. Ама мен какво ме бърка – аз още си изглеждам на 22 (смях). Все още съм енергичен. Вярно, отнема ми цяла седмица да се възстановя, но все още мога да вилнея по цяла нощ.

Не ти ли се е искало журналистите да ти зададат поне веднъж някой умен въпрос?

Да. Какъв е въпросът?

Хе-хе... Исках тебе да питам кой би бил този въпрос?

А-а-а, какъв би бил въпросът? (замисля се) Ами, често ме питат: “Ако не беше музикант, какъв щеше да бъдеш?” Обикновено отговарям “викарий”. Но това е просто майтап, знаеш... (смях)

 

 


2004-03-19