БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Маги Халваджиян: “Няма формула, по която да правиш само добри клипове.”

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Разни (не влизащи в нито един раздел)  Цикъл:


(Публикувано в сп. Ритъм, бр.72 - септември, 2003 г.)

Магърдич Халваджиян е един от най-опитните режисьори на видеоклипове и един от големите ТВ продуценти у нас. Има към 500 реализирани клипа на почти всеки, за когото се сетите, както и на такива, за които и самият той не би искал да се сеща много-много. Роден е в Плевен през 1967 г. Играл като малък балет, но му се сторило “твърде нежно изкуство” за него. Завършил цирково училище в Москва. От немай-къде започва да се занимава с търговия през 1990 г., но записва кинорежисура в НБУ и постепенно зарязва бизнеса за сметка на клиповете, които снима.

 


Как започна тази история с клиповете?


Първите ми пет години бяха доста гладни. Никой не искаше да снима видеоклипове. Те бяха приоритет на БНТ, която правеше някакви жалки подобия на заснети филмчета, на които аз просто ритах от смях пред телевизора вкъщи и си казвах: “Абе тези хора са адски зле, трябва аз да ги правя тия неща!” Но как да обясниш на музикантите, които от години са свикнали да ходят в БНТ да им снима безплатно клипове, че трябва да платят на някакъв никому неизвестен? И така започнах без пари да ги правя. Първият беше на Рег Долс – началото на Дичо, който после основа Д-2. Дадох го на Косьо Каранов в предаването “Какафония” и той седя 14 седмици на първо място. Аз си казах: “Виж ти как ставали нещата, значи можело. Я да опитаме пак!” Видяхме се на един купон с Акага, които са съученици на жена ми. Бяха издали нов албум, трябваше им клип. Направихме го, пак отиде в “Какафония” и пак стоя сума време на първо място. Така постепенно се появи чалгата през 1993-94 година и се оказа, че единствено фирмите, които се занимават с чалга, имат пари за видеоклипове. Това беше подходящият момент за мен да започна да върша работата, която искам, но този път срещу заплащане. Това ми позволи да натрупам солиден опит, а в нашата работа без опит няма начин да прогресираш и да ставаш по-добър. Винаги съм им казвал на тези компании: “Аз не харесвам вашата музика и вашите изпълнители (защото съм човек, отраснал с Дейвид Ковърдейл) и вие трябва да го знаете това. Но ще си свърша работата.”



Не те ли гледаха малко на кръв?


Напротив, оказа се, че когато си честен и казваш нещата директно, започват да те уважават много повече. Имал съм притеснения да не ми се цупят, но така или иначе, доказах, че – харесва ми, не харесва ми – аз си върша работата. Не мога да кажа, че спечелих пари, защото бюджетите бяха много ниски, но този опит ми позволи да събера много сериозен екип около мен. После вече чалгата позалезе, попът и рокът почнаха да се посъбуждат и стана добре. Започнахме да снимаме по-човешки клипове, успоредно вървяха и рекламите.



Как се прави един музикален клип?


При нас системата е вече желязна, защото сме много опитни – имаме заснети над 500 клипа. Екипът си знае много добре работата и сме малко като фабрика. Идва парчето, чувам го. Ако ми светне някаква лампичка за някаква идея, веднага я нахвърлям. Ако не, го подавам на сценаристите да чуят и да мислят те. Те ми подават някакви идеи. Това всичко го събирам в нещо конкретно. Почти не казвам на музикантите за какво ще става дума в този клип. За моя голяма радост, те ми имат доверие и не се интересуват дори да видят сценариите. Питат ме дали смятам, че е ОК, аз ги уверявам, че е ОК и им обяснявам горе-долу идеята. Стискаме си ръцете. После оглеждам местата за снимане; харесва ми нещо. Оттам нататък уточнявам: трябва ми кран, трябва ми фарт, водоноската за дъжда... И всеки от екипа се пръска да си работи. В осем сутринта на другия ден се явяват музикантите; започваме с Кремена, която работи с тях, в зависимост от това дали има пари да шием дрехи, или се опитваме да ги намерим от различни големи магазини на бартер. Работим. И след около месец в осем сутринта снимаме този клип за един или два дена. След това на мен ми трябват 3 дни да го монтирам. Предаваме го, прегръщаме се и се целуваме с музикантите, и след това той отива на първо място в Българския Топ 100.



Кои са последните клипове, които си направил?


Why” на Слави и Антик, “Искам те” на Графа, “Различен” на Те, новия на София, която направи “Син талисман” преди.



Я изброй сега предаванията, които правиш... ако можеш?


Сега са “Сладко отмъщение”, “Море от любов”, “Фатално привличане”, “Господари на ефира”, “Руска рулетка”... дали не пропуснах нещо, наистина? В момента готвим още три предавания, които трябва да стартират някъде в началото на октомври.



Каква музика слушаш ти самият?


Както казва жена ми, аз съм стар човек, защото гледам
VH-1, музиката на 80-те години. Тя слуша всичко – хаус, соул и много бързо възприема всяко ново нещо, което идва. Аз явно съм много консервативен. И много страдам за добрата стара музика от 80-те години, когато имаше мелодия, хармония и като чуеш един хит, можеш да го затананикаш минута по-късно. Днешната музика... не мога да я... тананикам. Не е като оная някога, няма вече такава. Сега я колекционирам. Един приятел ми донесе неща, които навремето съм слушал – Джърни, Канзас, Ръш, Тото, Левъл Форти Ту... Има такива парчета там!... Един милион са групите! Аз съм отраснал с Уайтснейк. Свирехме навремето, когато учех в Русия, в една група – Бед Бенд се казвахме. Всяка вечер правехме дискотеки, особено събота, неделя беше страшно! За руснаците пеехме на английски Уайтснейк, Литъл Ривър Бенд, Алън Парсънс Проджект. За мен това е истинската музика – която разказва, много е мелодична и лови сетивата.



А защо нямаш музикално предаване?


Защото моите виждания за това, което трябва да има в едно музикално предаване, категорично се разминават с разбиранията на телевизиите по въпроса. Като гледаш телевизиите ни, нямаш ли чувството, че гледаш едно и също предаване? Хората са в Матрицата, те не могат да се отклонят от нея и да я разчупят. И когато им предложиш нещо по-различно, те се дърпат. Какво трябва да има едно музикално предаване според тях? Трябва да има класация, млади водещи и прочее. Всички гледат
MTV и възприемат една схема, по която работят. Ама аз не искам да правя такова предаване. Аз искам да обърна това предаване наопаки. И като седна в някоя от големите телевизии и им кажа, че искам да правя музикално предаване, което изобщо да не прилича на другите, те се шашкат: това кой ще го гледа, това ще бъде ли интересно, ми защо така, дай да си направим класация бе, човек?! Ми не ща. Аз искам по съвсем друг начин. Те да си правят класации...



Защо БГ клипове не се въртят по чужди телевизии? Музиката, клипът или нещо друго е причината?


Проблемът е цялостен. Ако има интерес от чужбина, нещата не опират до клипа. Аз съм правил клипове за
MTV-Италия. Отидох при шефа на Warner-Италия в Милано и му оставих каквото съм правил до момента. И той: ”Ти защо не останеш тука да си работиш за нас?” Но аз му казах: “Няма да остана, аз тоя клип съм го гледал вече, живял съм тука. Жена ми си обича Орлов мост и затова няма да остана. Но ако имате проекти, които искате да ви излязат по-евтино, заповядайте в България, можем всичко да направим там.” И започнахме да работим така. Начинаещи групи и изпълнители ги снимаме тука, те си превеждат парите и върви. Клипът на Кичън Фънк, френска група под шапката на италианския Warner, се въртя и по английското MTV. Бачкахме и за Viva. Това беше по поръчка на КА Мюзик, за групата 666 - правихме го с Жоро Марков, въртя се успешно по немските музикални телевизии. Така че, не опират до клиповете нещата. Когато има достатъчен бюджет, за да се снима на лента, няма проблем.



С много пари задължително ли става по-добър клип?


Не. Аз съм се провалял и с адски много пари. Просто ти трябва добра идея. Една добра идея може да спаси клип и да го направи без пари. Въпросът е, че добрите идеи не се раждат всеки ден...



Точно това питам: какво се прави като нямаш идеи?


След 500 клипа понякога и аз се чудя... Защото ми се е случвало да направя и нещо, което да не е добро. Няма формула, по която да не правиш боклук, а само добри неща. Ама музикантите смятат, че задължително трябва да имат хубав клип. И ми се налага да им казвам: “На теб от 10-12 парчета в албума всичките ли задължително са ти хитове? Имаш два хита, другите за нищо не стават. Защо смяташ, че аз всеки път трябва задължително да правя гениални клипове?” Това е изкуство – един път става, друг път не се получава. Това е химия: понякога времето е много хубаво, идеята е безкрайно добра, операторът се е събудил в добро настроение и е снимал като хората - нещата просто вървят. Понякога всичко това го няма и не се получава клип. Преди, като снимахме с малко пари, имах доста свежи идеи. Ама моите добри идеи за малко пари свършиха. Да, понякога се случва да измисля нещо ново, но не мога да го правя непрекъснато. А добрият бюджет гарантира ако не гениален клип, то поне това, че той няма да изглежда зле. С повече пари можеш да си позволиш повече снимачни дни, повече гледни точки, повече камери, повече декор, повече реквизит. Има страшно много клипове, които нямат гениална хрумка в тях, но имат добра визия. А с пари се постига именно това. Вече и у нас почват по малко да се наместват нещата. Няма никога да снимаме клипове за 200 хиляди евро, както снимат в чужбина, или за 8 милиона долара като Майкъл Джексън. Но ако можем да снимаме за 10 пъти по-малки суми от тези, значи всичко е наред.


2004-03-19