БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Похвално слово за жената

Костадин Йорданов Боянов (paladin)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Не зная коя си и откъде идваш. Под тихите ти стъпки се разпукват цветовете, небето се усмихва със синя усмивка, ветровете учудени спират и ти се покланят. Ти не вървиш, а сякаш леко докосваш земята и под тази ласка плуваш тържествено в смълчания ефир. Коя си ти? Възкръсналата икона на Десислава ? Или Елена, заради която Троя бе срината в пламъци? Има ли смисъл да те търся в джунглите от имена, когато ти си ти, но също и всички едновременно? Откъде идваш? Може би си родена от морето като Афродита и затова си толкова бяла. Или си излязла от картина на Леонардо? Или мраморна статуя на Праксител? А може би идваш от бъдещето? Където и да те търся в спиралата на времето, аз знам, че си и минало, и бъдеще. Косите ти са черни като абанос или като лятна нощ, обсипана със звезди, кестеняви като пшеничен клас, рукнал на водопади по раменете ти, руси като малко слънце, което разпилява по раменете ти своите багри. Каквито и да са косите ти, аз знам, че те ухаят на радост и беда и са направени от мрак и светлина едновременно. Устните ти са бледи като луната или червени като южно вино, от което се опияняваш. Те могат да изрекат сурови и нежни думи , да поразяват като мълния. Каквито и да са устните ти, в тях винаги ще съзра усмивката на Мона Лиза. Очите ти са мамещи сини дълбини, кафяви като на кошута, молещи и властни, весели и натъжени. В тях може да се събере целият свят и ти самата. Каквито и да са очите ти, аз знам, че те са огледало на душата ти, което мени своите отражения. Ръцете ти – нежни или груби ни дават с първото мляко уроците на живота. Те сътворяват, пеят и въздигат герои и светове. Няма защо до описвам снагата ти. Хиляди поети, художници и музиканти са го направили, но от различни страни. Снагата ти е съвършена симфония от багри и тонове, която вдъхновява. Означава ли всичко това, че ти си живота? Ти си многообразна като него- където се докоснеш, твориш и разрушаваш. Змия и роза, ти можеш да убиеш триумфиращия или да вдъхнеш вяра на умиращия. И това е страшно и красиво едновременно. В този ден, който ти е празник, прекланям се: пред твоите очи пред твоите ръце пред твоята красива необятност. Оставям ти жалки думи, които не могат да те повторят. И невярващ в бога, те благославям!
2004-03-08