БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Пробуждане

Мея (мея)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Ослепях.
Подкожно инжектирана надежда
издува клетките, но не постига нищо.
Усещам - бях.
Но вече  тъжно се процежда
денят като  излишество.
Върнете ми свободната ми воля,
не ми показвайте галопа на  мечтите.
Аз можех жадно  да се моля,
но съм забравила. Изгубих си очите
за точно този сън.
Прогледнах.
В друг, където  се разбулват тайни
и брачната им нощ е само първа.
Без омерзение
и с някаква идея за безкрайност
се учиш  на прохождане тепърва.
Тепърва да те има като голо птиче,
изпаднало  нарочно от гнездото.
Или като проглеждащо в снега  кокиче,
със капки кръв обагрено, защото
се пукат вените на всичко, което сме обичали.
Проходих.
Не с прохождане невинно,
и не с по детски наранени колене.
Проходих тежко, грозно, падайки предимно.
В ужасен танц на полумъртва птица
с подрязани от някого и някога криле.
И с гаснещи във погледа искрици.
На колене! На колене.
Душата - изнасилена девица,
ме спря и каза: "Не, не отмъщавай!
Би трябвало на себе си да отмъщаваш първо.
Просто дишай, продължавай
макар в горчилката на черни кърви"
Вървя.
И виждам всичко като в ден на раждане.
Ставащо, избухващо неспирно пред очите ми.
Кървя. И чистя се от заблудите насаждани
като утайки, замърсявали мечтите ми.
И се прегръщам както теб прегръщам.
Обичам те, приятелю! Тъжно някак, но обичам!
И бавно в себе си ще се завръщам.
На несретник още ли приличам?!
От утре ден е.
Вървя. Посоките са стари, но тепърва
откривам себе си сред тях и си повтарям,
за да успея
"последните ще станат първи",
"последните ще станат първи".
Прегарям като въглен. Зная, че догарям,
но вече от любов.
Денят благословен е.
Но ме е страх. Очите не отварям.
 Но даже и така е видно.
Ден е.

 

 


2004-03-02

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)