БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


сюреалистично

Anton Kirilov Tonchev (trs)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Сребристо-жълтеникави очи,
гледат бездънно розово небе,
с усмивка като на Джокондата-
на своето разтеглено от годините лице.
Мрачни краски,в картина на Дали
и в портрет разкъсан,раздробен.
От него няма музика се чува да звучи-
някакъв изтъркан стар рефрен.
Носи се във време-пространството,ечи.
Полуразложен пръст пише със мастило-синя кръв,
върху одрана кожа ,пергамент.
Записва знаците на тишината,
вплетени в незнаен зодиaкален трансцедент.
Две тела се докосват,
сливат времето в едно,
жадни в кървавото море се просват.
От тях остава само прах.
Странен вятър го разнася,
из полета осеяни със отчаяние и страх.
В небитието го отнася,
където тъмна мъгла го обгръща
и превръща отново в човек.
От него друг се ражда
и така век след век.
Неразбираем кръговрат-
потънал в светъл мрак,
изгражда картонени кули и ги руши.
Създава химери пак и пак...
и ги възражда пред нечий праг.
Музата на мрака в миг спира да твори,
мъчително заглъхва.
Захвярля своите четки и бои.
Драсва клечка от кибрит по кървавата морска шир.
Огънят по бледо -жълтия пергамент пропълзява,
пръхва в сюреалистичен гротесков пир,
поглъща букви,думи изписани с кървави следи.
Яростно във виолетово се бунтува и искри,
изгаря и последните и думи.
и кара сазнанието да мълчи.
2004-02-20