БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Посветено с болка

Мая Великова Попова (инес)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

                                  на сестра ми

Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път ...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят
и са един от друг така далече.
Сълзата няма две очи да стопли,
ръцете нежно няма да го галят,
но в нощите си той ще чува тихи вопли
и във съня си името и ще повтаря.

2004-02-17