БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ИРЕЛЕВАНТЪТ XIX

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

ХРАМЪТ “Андая Ремн неана Ирелевант Иникан брефа дорум симима Ном сее-ней, ном одроо-ней Ве андая нен дорум добиа Менде норемн снас евесипна Пемтаи ней иви сани…” “Беше човек, стана Ирелевант Какво спечели, когато загуби всичко Един изгрев…един залез… Това беше животът ти Може ли някой да разбере Че между тях денят е вечен…” 1. Събуди я Светлината Тя усети тежестта й върху клепачите си Посегна по инстинкт към меча си Но го нямаше до нея От другата й страна мястото на мъжа Беше пусто Над главата й витаеха звезди И във всеки един миг някоя се стрелваше надолу И озаряваше с полета си бълнуващата Земя И неспокойното лице на Рати “Защо кръжите звездни лешояди?”-помисли си тя “Нечия Смърт ли подушихте?…” Още един метеор одраска Нощта Като клечка кибрит И изгоря съскайки без да докосне Земята На светлината му тя го видя- Мъжът стоеше с гръб към нея Голото му тяло фосфорецираше Само ръцете му бяха скрити в Мрак Рати приближи мълчаливо своя любим Той сякаш я усети и бавно се обърна Тя извика от ужас и страх- Едната му ръка стискаше окървавения меч… В другата той държеше сърцето си. 2. -Защо?-през сълзи крещеше тя…-Защо?Защо? Сгуши се в краката му и ги обгърна с ръце А сълзите й не спираха, не спираха, задавяха я… Той се залюля като изоставен на вятъра Дървен декор Думите трудно излизаха от устата му: -Трябваше да го сторя…заради теб…заради всички Само така…ще си тръгна от Мрака Само така ще спра да убивам…звезди… Той се свлече на колене и се подпря на меча Сърцето му падна в пръстта Кръвта се стече по острието на Веспреморта И покри надписа “Възкреси Смъртта, За да я погубиш” Тя го прегърна, но той не усещаше Вече прегръдката й Звездите бяха спрели да валят Освободени от властта на Ирелеванта: -Сънувах тъжна жена в… бяла стая- Промълви той с гаснещ глас- Стоеше край леглото ми И плачеше…Слънцето беше За малко при нея… -Аз съм…-ридаеше Рати,-Само аз съм тук с теб… Няма Слънце…само аз и Нощта…Не си отивай! Моля те, не тръгвай!Обичам те! Не ме оставяй! Обичам те! Той не я чуваше: -…Слънцето…излезе през…Онзи Коридор и остави… Вратата отворена…за мен… Мъжът притихна в скута й. Тя разтърси безжизнената му глава В няма истерия А сетне неосъзнала сякаш Края Продължи да го люлее И да повтаря думите: Обичам те! Останали без смисъл в Тъмнината 3. Храмът грееше като бяла чешма В сухия Мрак Пред вратите му чакаха Мъртвите Странно-помисли си Ирелевантът- Колкото повече го приближавам Толкова по-нереален изглежда Тълпата от призраци се отдръпваше от пътя му Той сякаш вървеше по Тъмнината А те бяха затънали в нея Ирелевантът бе поглеждал без страх В огнените очи на безброй звезди Беше свикнал с яркия студен блясък И го игнорираше, но тук Светлината сякаш беше жива и имаше Глас Тя го вдишваше, проникваше в него Топла като кръв и го пречистваше Вратите на Храма се разтвориха Приветливо като криле на ангел Лъчите, които плиснаха от вътрешността Заслепиха мъртвите и те със стон извърнаха Безплътните си лица към Мрака Ирелевантът спря на прага Обвян от вълшебния пламък На сияйната вътрешност на Храма Като звездолет тръгнал по пътя към Слънцето Той спря, за да погледне Земята за последен път Толкова изстрадала му се видя тя А жената, която го оплакваше-така сама и далечна Обърна поглед към едно друго “преди” Позна тялото си натежало от Мрак В чуждата бяла стая, позна жената Която го чакаше с тихи сълзи като запалена свещ… - Ела…Пристъпи прага- приласка го напевно Гласът На Храма…-Влез в новия си дом-домът на Светлината -Ти…-промълви Ирелевантът,-Ти си Гласът, който говореше в мен…Защо си тръгна?… -Защото разбрах, че вече не съм ти нужен Ти сам надмогна себе си…Погуби Останалите пратеници на Хаоса А твоята саможертва донесе на света Спасение Вече си достоен да влезеш в мен Аз съм Вратата към Хармонията Нейната съвършена вечност те очаква Бъди добре дошъл… -Грешиш,-каза Последният човек- Стъпил в Пустотата без Земя под краката си А гласът му откънта като удар на клин Върху каменните стени на Нощта, -Остана още един, който трябва да погубя -Всички воини на Мрака вече са мъртви- Каза Храмът -Но не и воинът на Светлината…Не и ти. Ирелевантът го гледаше пронизващо Храмът изведнъж се обви В заплашителни бели пламъци Лъчите му покосиха Нощта И нейните Мъртви побягнаха и се укриха Дълбоко в наранената й плът Ирелевантът не помръдна -Какво искаш да направиш, безумецо!- Извика му гневно Гласът- Нима ще прережеш Собствения си път за Спасение? -Път…?-усмихна се Ирелевантът Никой от Пътищата не е моят Аз сам се изтръгвам от тяхната обреченост -Но ти нямаш друг избор освен Хаосът или Хармонията- прогърмя Гласът на Храма -Вие сте Смърт- каза тежко Ирелевантът Аз искам само Живота си Преди се страхувах от вас Създанията на цялата Вселена Се лутаха между вашите две състояния Помамени…слепи И пътят им бе кръговрат на Изкуплението Всичко живо трябваше да се чувства грешно Още от своето раждане И да се включи в безкрайната колона От печални души, която върви вечно Под непрестанния бич на двамата надзиратели Болка и Скръб към теб или към Хаоса -Сега ти знай- Ирелевантът извиси глас Устоите на храма потръпнаха- аз не дойдох Тук заради саможертвата, заради твоята Изкусителна Хармония Дойдох, за да те срещна и да рабереш от мен Преди да те унищожа Че създадох наново своята раса И тя ще продължи своя живот без страх- В мен. Ще се откъсна от Хаоса Ще се откъсна от Хармонията И ще създам ново Ирелевантно състояние Там живите наистина ще могат да живеят Без страх от Възмездие, без страх от Раздяла И всеки ще бъде добре дошъл в него Всеки…освен Смъртта -Това е Утопия-почти изкрещя Храмът Твоят разум е болен -Това е Реалност-отрони Ирелевантът тежко стъмвайки поглед- А ти си мъртъв…