БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Сън (притча за Дявола)

Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника(леко пияни),
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
"Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа" -
отвърнал й Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?"...
Погледнала тя изпод тънките вежди,
отвърнала - "Нямам душа!".
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал - "Ела!"...

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!
Кикоти се вятърът вън...

2004-01-26