БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Луда поема

(сенкин)

Раздел: Експериментална поезия   Цикъл:

о – нараняването е любов
и ние сме покрити всички с белези
от малките си лични кръстоносни походи
към малките си обетовани земи

(у)Ханна е всяка жена
в лудостта на асоциацията

опиянени
въртим се
луди дервиши
ИнЯн колело
в нажежена
хармония

поезия пронизва прозата
да се присмее
да ни пречисти

превръща ни в деца на времето
ни
- на всички времена

и ето идва
ритъм
жив
пулсиращ
топъл
див
и рими
- мъртви -
искат да живеят

и Некромантите танцуват с костите
свободни

за да излеят
във магическите напеви
структурата
на заклинание
оставащо
след техния разпад

пречупени,
езиците немеят

удрям
бясно
вечната
стена
с глава
от камъка по-твърда

… а някъде над мен се смее Сфинкс
в чиято древна гръд се блъскам

красив
във тъмното си отчаяние

и – може би
ще бъда черно слънце
със масата
на хиляди слънца

със страшен чар във свойта гравитация

а – може би –
това ще бъде жалка смърт

в безсилие
елмазената си глава
прорязана от първите пукнатини
ще смачкам някой ден
във този порив

л у д

и някой бледолик и хладен мъж
успокоително ще ми говори
с инжекция
в треперещата си ръка

а после между четири стени
присвит утробно
ще кървя
за слънце
въздух
и простори

…а може би
с Мечтаната жена
ще имам бърза сетна среща?..

***

о – нараняването е любов
и ние всички сме покрити с белези
от малките си лични кръстоносни походи
към малките си обетовани земи

 


2004-01-14