БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Корея - 3та част

Свилен Тодоров Дяковски (sdyakovski)

Раздел: Пътеписи  Цикъл:

4ти Юли 2002.

За трудолюбието – може би защото са толкова много, и са минали през толкова препятствия в историята си, а може би просто защото са азиатци и не знаят друго яче, но корейците се скъсват от работа. Работят по 6 дни в седмицата, и имат на година по 10 почивни дни. Само един пример със работния ден на Ън Джи. Тя преподава английски в Уай Би Ен – най-голямата езикова школа в Корея. Понякога започва работа в 6:30 сутрин и има плътно часове до 13:00, после пак има часове от 18:30 до 23:00. Доста гадно, нали? :-) 11 часа на ден и то така разпределени. Със сигурност ние българите не бихме издържали, а и не знам дали е нужно.

Останах със впечатлението, че корейците са доста начетени. И се оказа че учат повече и от нас. Сравнявайки със училищната система в САЩ, си мислех, че в България се учи много (все още си мисля, че в България ни обучават добре). Но в Кореа едно дете ако иска да успее в живота започва с 2-3 кръжока още докато е в първи клас, и после учи в гимназия, колеж и накрая университет. Понякога учи от 7 сутрин до 23 вечер, поне Ън Джи се кълне че с нея е било така. И това продължава до 25 годишна възраст. Твърди се, че ако искаш да завършиш успешно и да си отвориш вратите за следващото ниво, учиш толкова много, че нямаш време да ходиш по срещи. Любовния живот е друга тема.J

В Корея традициите повеляват, че по-стария има право. Самия език има различни граматични форми взависимост от възрастта на този с когото говориш. Беше интересно и едновременно естествено да се наблюдава как в метрото по-младите отстъпваха местата си на по-старите или изобщо по-възрастните. Беше масово. Също разбрах, че от формите на учтивост които използваш, може да се съди за произхода ти, и за нивото ти на обучение. Изобщо дисциплината и йерархията караха и мен да се чувствам комфортно.

В Корея няма престъпност. Кражби на коли, взломове и убийства, са голяма рядкост. Закона е много строг, дори и срещу дребни нарушения като пушене на марихуана. Изобщо наркотиците са забранени. Затова пък под път и над път има Хофбрау – нещо като бирария, където можеш да пиеш бира или кафе, нещо като нашите барчета. Корейците не държат на пиене, но затова пук често се напиват. Имаше нещо криворазбрано в напиването – мъжете считат клатенето по улицата след “запой” изразяващ се в 3 бири или соджу (лека ракия) за проява на мъжественост и дори преиграваха.

За мен беше много показателна историята около Корейския национален отбор и наставника им – холандеца Хидинк. Корейците го превъзнесоха и ако той пожелае в момента наистина може да стане президент на Корея :-) . Та той вече е със статута на бог, дракон и тн. Харесаха го не само заради успеха му. Факт е, че го постигна съчетавайки европейска ефикасност със най-изконните корейски добродетели. Дисциплината, раздаването, саможертвата, и решителността на играчите той съчета със своите разбирания за играта. Легендите разказват, че с пристигането си той приел корейския начин на правене на нещата и после започнал да анализира слабостите. След като ги отсял, започнал да работи по отстраняването им. Корейците по фирми организират курсове по изучаване на опита на Хидинк, възприемайки това което той направи, като пример за перфектен мениджмент, стратегия, напредничавост и ефикасност. И най-вече за успешно съчетаване на корейското със западното. Има цяло движение вече по намиране на превъплащение на идеите му във всички поприща на обществото. Отново по темата за позитивното мислене :-) .

Още един факт който ме порази още при пристигането ми за световното. В самолета изчетох представянето на всеки един от 23-мата футболисти, които щяха да участват в първенството. Те още не бяха играли, светът не предполагаше за чудото което корейците щяха да сътворят през следващия месец. Играчите обаче знаеха. Всеки един от тях беше така навит и решителен, запомних думите на Ан, които после закла САЩ и Италия – “Подготвен съм и без съмнение ще успея. Изключвам всякаква друга възможност.”

След Втората Световна война и Корейската която я последва скоро, се постига стабилност в района която са подържа от признаването на политическо господство на САЩ и неговите войски. Това позволява на японци, корейци, Тайван, Сингапур, Хон Конг, Малайзия и останалите да се съсредоточат в икономиката. Гореописаната комбинация от традиции и капитализъм отприщтват по най-мощния начин конкуренцията, съзидателността, инициативата и експлоатацията, в резултат на което тези страни са там където са сега. Интересния процес ми бе описан в щатите. През седемдесетте японските стоки наводнили американския пазар. Били по-евтини, но и некачествени. Докато се усетят американците тези стоки станали по-качествени, като все още били по-евтини. В резултат Япония взела да ги бие по всички фронтове. Това е била първата вълна на азиатско икономическо чудо. Самите японци обаче с напредъка им пораснала работата и вече започнали да вземат по-големи заплати от американците и по този начин японските стоки подържали евтината цена само поради прилагането на модерни технологии. Когато и това вече не работело, започнали да изнасят производства и технологии в страни като Южна Кореа и Сингапур, където работната ръка била все още евтина. През 80-те последвал подобен процес и там. В резултат на това втората вълна от Азиатски тигри се появи в края на 80-те – освен горните 2 страни тя включваше и Хонг Конг, Малайзия и Тайван. И сега в Америка Хюндай е символ на евтина и некачествена кола, но всъщност това е било вярно допреди 10 години. През 90-те години третата вълна се изразява във … Китайския възход, който ако продължи с този темп, а има икономически предпоставки за това, само след 20 години ще достигне абсурдното положение Китай сам да произвежда 50% от световниа обществен продукт. Но това пак е друга тема.

Да се върна на Корея. За общо 13 дни там успях да преброя точно 6 некорейски коли по пътищата. По веднъж видях Крайслер, Ситроен, Ауди, БМВ, Фолксваген и пак Ауди. Беше доста впечатляващо, че всеки кореец си има кола и тя задължително е корейска. Митата и таксите за внос на коли са толкова големи, че едно Ауди примерно което струва $25,000 в Америка, в Корея би било $45,000. А същия клас корейска кола, макар и по-некачествена предполага се, струва само $20,000. Има 6 вида корейски коли – Хюндай, Деу, Кия, Самсунг (да, и такива коли има), както и две други марки които не можах да запомня. И всяка от марките прави всички възможни модели от двуместни спортни кабриолети, до 10местни ванове и автобуси. Знае се и е видно, че японския Лексус е откраднал моделите едно към едно от Мерцедес. Е, в Корея си имаха свои версии на същата кола J Изобщо икономиката се движи от конкуренцията между няколко концерна всеки от които произвежда всичко – от храни и дрехи, до телефони и кораби – LG, SAMSUNG, SK, KT, Hyundai. Средната заплата е около $1,700/месец. Храната е сравнително евтина, но затова пък дрехите са по-качествени и по-скъпи отколкото в САЩ. Забелязах, че е изгодно да си купиш очила от Корея – имаше известни марки, които струваха по 20-40 долара, и доста туристи бяха оценили това и пълнеха специализираните магазини. Аз много си харесах едни маратонки на Пума, но за съжаление 42 беше най-големия номер. Изобщо по-голям почти не видях – хората имат доста по-малки ходила от нас :-) . Още за икономиката и историята на Кореа – утре…


2004-01-01

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)