АКО ВЪРВИШ КЪМ СВЕТЛИНАТА

Мъгли –

мъглите плюшени пердета . . .

Илюзии –

висулките висят

и няма ли,

сърцата ни да разтопят?

Замръзнали са върховете

за всяко откровение.

Мъждука светлинка,

ранена от очи невиждащи

и топлината плаче сгушена

под шапката на бели преспи.

За колко сребърника

продадохме лъчите,

и мигновението да заспиваме

в капчуците си, изцелени?

Не си далече, да намериш път,

дори затрупана пъртина,

ако вървиш към светлината.