БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Корея - 1ва част

Свилен Тодоров Дяковски (sdyakovski)

Раздел: Пътеписи  Цикъл:

Преди 3 дни се върнах от Корея. Вече се чувствам аклиматизиран и сядам бързо да пиша, защото впечатленията ми са още цветни и ярки. А и във вестниците се появиха статии на българските пратеници покрай световното, които са много интересни, но също така спестяват много от информациата която би впечатлила непринудения българин. Или поне непринудено порази мен.

И така. Това беше второто ми ходене до Корея. Предишния път, през февруари, стоях само в Сеул, беше студено, визитата ми съвпадаше с Китайската Нова Година, и поради това по улиците нямаше толкова хора колкото очаквах. Затова пък имаше новогодишни мероприятия, нямаше опашки в музеите и метрото, а и се порадвах на сняг. И се чувствах като турист който иска да разглежда забележителности, да открие екзотичното и корейското, и едновременно с това да си почине. Докато сега емоциите ми бяха други и те се въртяха около думата Футбол. Изобщо и за самите корейци, дори и преди техния победен марш до полуфиналите, целият месец мина под знака на футбола. Още с излизането от самолета усетих възбудата във въздуха. Посрещна ни голям надпис “Welcome to Korea and The World Cup", а по коридорите на летището се редуваха знамената на страните участници със пожелания за Добре Дошли на съответните езици. Открих, че на хърватски и словенски то е почти като при нас – Добро Дошел и Добродошли – е, на латиница. Във всички градове във въздуха имаше огромни футболни топки – балони, и не минаваше и секунда без нещо да ми напомни, че върви свтовно първенство.

Спирам с футбола засега. Малко статистика. Южна Корея е по-малка от България – 99700 км² но затова пък има 47 милиона души. Сеул официално е 12 милиона, но със предградиата и Инчеон (пристанищен град слял се със Сеул, но иначе едномилионен) надхвърля 20 милиона, което го прави един от 10те най-големи мегаполиси в света. И наистина гледката откриваща се от телевизионната кула (Нам Сан Тауър) във всички посоки беше впечаляваща – улици, светлини и жилищни блокове – едно море от жилищни блокове. Същото беше и в Пусан, и в Дегу - втори и трети по големина градове със съответно 5 и 2.5 милиона души. Пусан се явява 3то по големина пристанище в света. Обикновенно блоковете са на по 20-25 етажа, със подземни гаражи, подържани, стъклени и безброй. Картината много наподобява Младост, но е някак си по-стерилна, по-здрава, по-футуристична. Допълва се от магистрали, детелини и въртележки по които се движат милиони коли. И нощем от многото святкащи реклами, написани на корейски, а дори и понякога на китайски (използват китайски знаци като алтернативен начин на писане) които за мен правеха гледката много екзотична, задъхана и дори на моменти страшна. Тук таме при старателно вглеждане в плетениците от светлини можеш да откриеш латинското “РС”, обозначаващо интернет кафетата, а когато се научих да чета корейски (и установих, че знаците не са точно йероглифи, ами най-обикновенно писмо като нашето, само че с по-особенни букви) открих, че винаги всред рекламите може да се открие Караоке, Видео клуб, кварталния супермаркет, както и кварталните центрове на YBN и Pagoda. Това са двете най-големи езикови школи в Корея. Знаенето на чужд език е вече необходимо условие за намиране на добра работа, и младите хора задължително учат английски и японски. Затова и тези школи са толкова разпространени. Аз на два пъти изпаднах във ситуации в които трябваше да питам и да се ориентирам и винаги се насочвах към млади хора, които макар и групово успяваха да се справят с английскиа, като биваха и безкрайно вежливи и гостоприемни. Това е черта на корейците която изисква по-широк анализ и разказ, но искам да спомена, че бях впечатлен още с пристигането на летището в Инчеон през Февруари. Беше вече 23:00 и последния автобус 601 за Сеул Стейшън беше заминал. Аз не бях подготвен за друг превос, макар и да знаех, че има алтернатива на ятото таксиметрови шофьори което ми обясняваше, досущ като на летището в София, че “само” срещу $40 ще ме закарат до където пожелая. Попитах едно момиче дали говори английски, тя кимна и взе да се смее виновно, и като разбра какво я питам, взе да се мъчи да ми обясни (явно в това беше виновна, че не можеше да говори много), накрая ма хвана за ръка и ме заведе при друга и двете заедно успяха да ми обяснят кои и какъв автобус да взема, и даже ми дадоха настоявайки GSM за да мога да се обадя и да кажа че закъснявам. И всичко това беше придружено от жив интерес към мен и по-скоро от възможността да практикуват езика, и от възможността да помогнат на чужденец. Накрая ме изпратиха със “Добре Дошъл в Корея”. Със всичко ми показваха, че се надяват да ми хареса в страната им. Продължението утре …

3ти Юли 2002


2003-12-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)