БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Страст и романтика

Елена Райчева (kolie)

Раздел: Еротична проза  Цикъл:

Страст и романтика Срещнаха се в една много приятна майска вечер, за да празнуват заедно. Беше някакъв общонационален празник. Виждали се бяха веднъж, година по-рано, на същия празник, но се познаваха слабо. Той, висок, красив и с невероятно мъжко излъчване. Тя, дребна, слаба и излъчваща страст. Заговориха спокойно, делнично за дребни житейски нещица. Обсъдиха времето, обсъдиха мястото на празника и търпеливо чакаха останалите от групата. Двама на трамвайната спирка. Делнична поезия. Делнична красота. От останалите няколко души дойде само още една жена. Две жени, един мъж и един празник. Слънцето грееше весело и озаряваше тримата с оптимистични светлини. Пиха нещо екзотично в английския двор. Романтика по стечение на обстоятелствата, сред непланираната ситуация и спокойното, отпуснато състояние на безметежие и безгрижие на малката компания. Затишие, вещаещо случка. Никой не знаеше, никой не подозираше. Ухание на очакване. Мирис на любов и невидима страст. За момента се усещаше само това необикновено и неопределено ухание. То растеше и набираше някакво образувание, форма. До изява не стигаше, но беше. Просто беше. Дребната, слабичка жена - момиче си тръгна с младия мъж. По стечение на обстоятелствата пътуваха с един автобус. Изиграха си взаимно ролите, с които прикриваха непонятното чувство за съприкосновение, което ги бе обзело още в Английския двор. Повярваха си и спокойно отидоха в неговия дом. Там театърът продължи и темата за интимна близост между тях бе заобикаляна. Не! Направо не съществуваше. Те искрено се заблуждаваха, че просто ще споделят един дом. После, че просто ще споделят едно легло. После, че ще съпреживеят любовната лирика на Дамян Дамянов. А после ... се отдадоха на един зашеметяващ и нереален секс. Пътят към него бе много заобиколен, наситен с емоционалност и дистанция, с нерешителност и любовни задевки. И двамата толкова много го искаха, колкото големи бяха театралните маски, поставили върху собствените си души. Играта, продължила няколко часа, наситени часове, без отдих в изразните средства, които любовта изобретяваше като конвейр, бе невероятен трамплин към избухването на потулените до момента страстни вълни. Тези вълни бяха като застинала лава, чиято сила бе по-голяма поради изкуственото й притискане преди да залее двете елементарни човешки тела. Секс. Див и нежен, страстен и романтичен, изобретателен и традиционен, бурен и тих. Секс. Истински и въображаем, земен и неземен, секс, в който не знаеш кой си и къде си, просто чувстваш другия като част от себе си, сякаш си в него и той в теб. Тя и той. Кълбо от две тела, въртящи се в йогийски пози; две по две очи, през които страстта на единия пронизва другия и го кара да засили темпото на неистовото желание за сливане. Две чела, оголени от потта, докосващи залепналите по главите им коси, глави, които отсъстваха, не бяха там, не съществуваха, нямаше ги. В дома на разума нямаше нищо. Всичко около тях бе страст, естествена, елементарна човешка страст. Жарта на това съприкосновение на две страстни натури продължи, без някой да съзнава колко и как, до момента на онази експлозия, която ни връща на леглото, в малката стая. Двамата полека се запознаваха с обстановката. Свикваха с предметите, озарени от светлината на малка нощна лампичка. Не се погледнаха. Не знаеха какво, не знаеха как и не знаеха защо да си говорят. Всичко бе показано. Всичко бе ясно. Чувствата им бяха учудващо нови. Просто различни. Мина нощта. Тя се събуди. Мълчеше. Не знаеше какво да каже и какво да направи. Изми се. Запали цигара. Той. Събуди се. Мълчеше. Не знаеше какво да каже и какво да направи. Изми се. Пусна радиото. Тя. Тръгна си. Той. Обеща да я потърси. Те. Поставиха началото на една дълга и страстна връзка, в която опознаха по нещо от себе си и се почувстваха живи. Техните откраднати, красиви и желани мигове бяха най-истинското нещо в театъра на живота, който дишаха делнично. Най-живите моменти, които нямаше как да бъдат забравени. Стъпили на тях, успяха да повярват в Божественото начало на любовта, която продължиха да търсят, ала поотделно - заедно бяха дотогава, докато имаше акумулатор, зареден с любов и прошка. Щом той се изтощи, раздялата бе необходимо приета със спокойна и чиста мисъл. Страстта и романтиката, обаче, оставят следа, която ни зарежда с надеждата да вървим напред, падайки, ставайки, но напред...
2003-12-29