БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Песента на гората

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел:   Цикъл:

Нека пукат, пукат клони и стъбла Нека никой не забравя нашата тъга... Тихичко се ронят есенни листа, спомня ли си някой старата гора? Помним, помним ние древните лета. И в сърца ни блика мъка от смола. Корените пият сребърна вода, златни клонки гледат слънце и луна. Мъхестото тяло милва го дъжда, майката природа бди над нас в нощта. Хора бродят, бродят с огън във ръка, сенки бягат, бягат в нощната тъма. Шепнеме отново с тъжната река, шепнеме отново в тиха самота: "...Случайни стъпки, случайни хора. Не са случайни съдбите извечни. Мрак поглъща, мрак обгръща случайни стъпки, съдбите извечни..." Нека пукат, пукат клони и стъбла Нека никой не забравя нашата тъга...
2003-12-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)