БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛУДА КРАВА

Станислав Пенчев Пенев (станислав)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

ЛУДА КРАВА

Затвориха ме в буркан и ме пратиха по белия свят. Натовариха ме с други буркани в голям ТИР. Денем пътувам, нощем спя. Понякога, когато минаваме от умерен в субтропичен климат - нощем пътувам, а денем спя. Чувствам се отлично. Пътувам в марината като в свои води. Въздухът въобще не ме стига, защото съм херметически изолиран от света. Пътуваме, пътуваме... Все още не знаем закъде... Уж в ТИРА сме затворени в еднакви буркани, а то май по разположение не сме много еднакви. Така е, отначало не мислех, че има някакво значение къде са те поставили, нали всички сме пътници, но после някои работи ми се изясниха. Няколко дена подред ни се случваше да правим повече десни завои, заобикаляйки някакво препятствие по пътя - я планина, я езеро. Тогава бурканите отляво поемаха по-голямата тежест и боязливо си шушукаха, че ако не направят нещо, ония отдясно могат да ги смажат. После ситуацията се промени, защото всеки знае, че ако се правят все едни и същи завои до никъде няма да се стигне и човек, т.е. буркан, все ще се върти в кръг. В някои моменти камионът даваше на заден ход. Тогава всичко ни се объркваше - кое е ляво, кое е дясно. А лошата ориентация, както знаете, често води до смут и хаос. След това като тръгнеш за по-дълго време в една посока не знаеш напред ли вървиш, назад ли. Обаче това не е всичко. По-лошо се оказа положението с горе и долу, защото едни от нас ги бяха сложили най-на дъното, а върху тях натрупваха останалите. Тези отдолу бяха така притиснати, че при всяка песъчинка на пътя потреперваха под огромното бреме да носят цялата тежест на своите отгоре. Много интересен факт, обаче, дали защото бяха под плътен натиск, дали защото тия отгоре подскачаха и се вихреха както си искат, но долните почти не даваха фира сравнение с ония по върховете - на тях ту им се разхлопваше капачката, ту им се напукваше облицовката.
На всички ни беше ясно каква е целта на нашето пътуване - Огромният Магазин От Световната Верига За Хранителни Стоки. Отначало мислехме, че водачът на ТИРа е този, който знае как да ни отведе до там, но после се оказа, че над него властва по-висша сила - Бог или Фирма. Имаше щастливци сред нас, които успяваха да се изплъзнат в чужбина я под формата на подкуп за митничарите, залог за безпроблемно преминаване пред полицаите или просто разменени от водача за някаква си негова цел, като гладна проститутка или нещо такова. Всъщност впоследствие се оказа, че водачите са два - единият спи, другият кара и обратно. Може даже и повече да са. За нас няма никакво значение - който и водач да ни се паднеше, все едни и същи работи правеше - кара ни, лашка ни, раздава ни. Не е много справедливо спрямо нас, защото ние не сме случайни буркани. Ние имаме богата история. Преди да ни затворят в бурканите живяхме волно и щастливо. Земята ни се простираше далеч отвъд хоризонта. После, разбира се, настанаха трудни времена. Качиха ни всички на конвеира и хоп - в бурканите. Как да е - на конвеира все пак е някакво движение. Но в склада! В склада беше абсолютен застой. Няма мърдане. Никакво. Пълна ентропия. Покрити с прах и паяжина. Не помня колко време залежавахме в склада. важното е, че прогресът не ни подмина.
След като се изчерпиха резервите, отвориха най-после нашия склад и пуснаха вътре пазарната икономика. Тя ни подбра всичките и право на ТИРовете.
Така се озовахме тук. Казаха ни, че ще ни правят конкурентноспособни стоки. Измиха ни, олющиха старите ни етикети и залепиха нови. Чудо и приказ работа! Само дето така ни етикираха и облепиха с рекламни лозунги, че почти напълно ни отнеха възможността да се наслаждаваме на света. Тук-таме през някоя пролука успявахме да видим това-онова. И още едно любопитно нещо! Уж бяхме еднакви по съдържание, а ни поставиха различни етикети. Едни с по-лъскави, други с по-прости. Едни по-натруфени, други по-малко. Буркан, дето се вика, да се загуби сред своите. Аз, нали съм по към средата, поглеждам на всички страни и що-годе виждам какво става по краищата. Ама тия отгоре, например, хич не могат да видят какво правят тия отдолу и обратното. И отпред, и отзад, и отляво, и отдясно - все същата работа. То, ако питате мен, по-важен е вертикалът. Хоризонталът почти никаква роля не играе. защото като опре до уреждане в чужбина все тия отгоре намазват. Те имат най-хубавите етикети и най-лесно се пласират извън ТИРа.
Всички, обаче, и отляво и отдясно, и отгоре и отдолу чакахме мига в който ще ни огрее слънцето и ще ни изложат за продажба в Огромния Лъскав Магазин От Световната Верига За Хранителни Стоки. Пътувахме, пътувахме... Чакахме, чакахме... И един ден спряхме. Абсолютен застой. Ни наляво, ни надясно, ни напред, ни назад. Дълго се проточи това чакане. Дни, месеци, цяла вечност. Все пак най-накрая някой повдигна похабения брезент на ТИРА. Вместо мечтаната ярка слънчева светлина ни докосна едва-едва бледото неоново сияние на митническото хале. Някакъв възрастен господин с очила и бяла престилка ни проучи внимателно, записа си нещо в тефтерчето, изсумтя и спусна брезента. После до нас достигнаха думите му:
- Болни мозъци - каза той. - Под карантина!
Може би тук е моментът да ни представя: ние сме консервирани телешки глави... и комай вече за нищо не ставаме.


2003-12-12