БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Коледа (разказ с три края)

Димитър Недялков Стефанов (cliff_burton)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

"Коледа при нас дошла е Коледа при нас сега е Коледа със свойта доброта"

Отново беше коледа. Над смълчания град се сипеха снежинки и танцуваха своя бял танц. Всичко беше потънало в една девствена белота, на чийто фон се открояваха светещите украси на улиците и сградите. Магазините бяха затворени, все пак минаваше девет часа. Само една квартална бакалийка все още светеше. Звънецът на вратата дрънна и вътре влезе посипан с небесна пудра човек. Продавачката, дребна невзрачна женичка на неопределима възраст, но под четиридесет години, беше потънала в мисли за живота си: Точно днес сутринта се получиха изследванията на сина и. Трябваше да събере пари за операция. Двадесет хиляди долара. Откъде с една заплата от сто лева? Та тези пари едва стигаха за всекидневните им нужди. А освен това днес беше Коледа трябваше и някакъв подарък да му избере. Въпреки бедността трябваше и сина да се почуства обичан. Особено на тази дата. Та нали съпругът и загина в автомобилна катастрофа точно днес преди три години... Напълно чужда за околния свят, тя не забеляза веднага закъснелия клиент. Той се приближи към касата и се сопна: -Така ли посрещате клиентите? Острият му тон извади жената от унеса и. Тя се сепна и извинително се обърна към него: -Простете, бях се замислила. Какво ще желаете? -Искам да говоря с управителя. Интересно ми е дали той знае как работи персонала му! -Господине, моля ви недейте. Аз просто се бях разсеяла за момент - гласът на женичката потрепери. -Това ще го изясните с управителя. Къде мога да го намеря? Към него се приближи възрастен човек и се ръкува добронамерено: -Добър вечер господин кмете, приятно ми е да Ви видя в малкото ми магазинче - угодническата усмивка не слизаше от лицето на собственика. -На Вас може и да Ви е приятно, но явно някои хора предпочитат да не ме виждат тук! -Какво имате превид господин Кмете? -Тази ваша продавачка не ми обърна нужното внимание! -Приемете моите извинения, аз лично ще ви обслужа. След това уверение Кметът си избра каквото му трябваше, плати и излезе. Още със затварянето на вратата шефът кресна на касиерката: -Как може такова нещо? Неуважение към Кмета! Това е непростимо! Считайте се за уволнена! Женичката се разплака: -Но господине, моля Ви, нека обя... Думите се удавиха в потока от сълзи. -Не искам да слушам повече. Напуснете магазина! Тя се облече припряно и излезе от станалия и вече омразен магазин изпълнена с отчаяние. И сега, какво ще прави сега? Решението се появи, увисна във въздуха и влезе в съзнанието и. На лицето и се изписа мрачна решителност. Със сигурни крачки тя се запъти към моста. Стигнала средата му погледна реката. О, тя беше толкова красива. Отразила светлините на града. Луната толу що се беше показала и сякаш намигаше отгоре. Снежинките продължаваха своя танц, чужди за хорските болки и проблеми. ПЪРВИ КРАЙ Жената скочи и последната мисъл, която проблясна в съзнанието и миг преди да се вреже в ледената вода беше - "Сбогом жесток свят!" Отново беше коледа. Над смълчания град се сипеха снежинки и танцуваха своя бял танц. Всичко беше потънало в една девствена белота, на чийто фон се открояваха светещите украси на улиците и сградите. В една голяма къща кметът щипеше галено децата си по бузките, а жена му точно в този момент извади коледната пуйка от фурната. В един панелен апартамент самотно дете чакаше майка си... ВТОРИ КРАЙ Жената скочи и последната мисъл, която проблясна в съзнанието и беше - "Детенцето ми! На кой го оставям?" - Тялото и се вряза в ледената вода, но тя намери сили да изплува на брега. След десетина минути отключваше врата на апартамента си. Детето я посрещна с радостен вик. После я погледна учудено: -Мамо, защо си мокра? Тя не отговори, а просто го прегърна и сълзите сами потекоха по лицето и. -Мамо, защо плачеш - попита нежно детето - виж какво пристигна днес - продължи то и й подаде един голям плик, обсипан с печати и марки. Майката сякаш не чуваше какво и говорят. Тя люлееше детето си в скръбна прегръдка и милваше косичката му. Все пак думите достигнаха съзнанието и и тя погледна писмото. Беше от една голяма застрахователна фирма. Отвори го и коледата прстигна при нея с камбанен звън. Мъжът и е бил застрахован за двадесет и пет хиляди долара, но с тригодишен период на изчакване. Тя можеше да получи парите едва днес, затова писмото пристигаше чак сега. Жената се сепна и Надеждата и се върна... Отново беше коледа, но този път и тяхното мъничко семейство почуства празника! След няколко дена парите бяха изтеглени и детето и се лекуваше в една скъпа клиника. Малко преди да излезе оттам майка му почина от белодробно възпаление, студената вода беше взела своя дан... ТРЕТИ КРАЙ Жената скочи и последната мисъл, която проблясна в съзнанието и беше - "А детето ми? То има нужда от мен! То няма никой друг на този свят!" Тялото и се вряза в ледената вода, но тя намери сили да изплува на брега. След десетина минути отключваше врата на апартамента си. Детето я посрещна с радостен вик. После я погледна учудено: -Мамо, защо си мокра? Тя не отговори, а просто го прегърна и сълзите сами потекоха по лицето и. Докато бяха заедно винаги имаше надежда! Отново беше коледа...
2003-12-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)