БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Целувката на Смъртта

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Целувката на Смъртта
   Имаше едно време, а и сега все още го има май, един човек. Този човек беше приятел на едно младо момче, което беше влюбено в едно прекрасно момиче, но, както във всички такива истории, момичето не му обръщаше внимание. Момчето беше тъжно и отчаяно, нямаше никакъв начин да спечели сърцето и. А беше готово на всичко – дори да умре за нея… Ами да, това и щеше да направи. Приятелят му беше много умен биолог – доктор. Той направи една смес – смъртоносна. Вирус, който се предаваше от устна на устна и убиваше. Нещастното момче не му мисли много, изпи сместа, отиде при момичето на своя живот и насила я целуна. Така сега щяха да умрат и двамата и според влюбения щяха да отидат на небето и вечно да се обичат. Но приятелят му беше умен, много умен и за това му каза истината за този смъртоносен елексир. -
 Той носи само една смърт. – каза на влюбеното момче. – След 48 часа момичето ти ще умре, освен ако не целуне някой друг и не предаде вируса нататък.
   Какво да прави? Отишло момчето тъжно и казало на гневното момиче. А тя се панирала. Не знаела какво да прави. И за това отишла и целунала първия срещнат и му предала смъртоносния вирус, казала му, че ако той не целуне някоя за следващите 48 часа ще умре и си тръгнала. Новият какво да прави, предал целувката на друга. И така започна едно Велико прехвърляне на целувката на смъртта. Никой не я искаше и бързо я предаваше на някой друг и се криеше той да не му я върне. И така от Човек на Човек, от устна на устна целувката попадна при едно момиче със съвест. В това момиче бе влюбено едно момче, нито много красиво, нито много умно. И момичето със съвест знаеше това. Тя пита всички, които я харесваха, уважаваха и обичаха дали няма да приемат те да носят целувката на смъртта. Всички предпочитаха целувката, но без смъртта. Тогава тя отиде при момчето, което не бе нито много красиво, нито много умно и го целуна, защото и оставаше един час живот, а той бе последният. И му каза истината. Всъщност той не се разгневи, както си мислеше момичето със съвест. Напротив даже се зарадва, че и е помогнал, че я е спасил. Но момичето със съвест, реши, че не е честно и го целуна втори път, след което избяга… и минаха 48 часа, за които тя не умря,обаче разбра, че веднъж предадена целувката на смъртта не може да се върне обратно. Тогава тя се разплака. Беше убила човек, и не който и да е човек, а единствения, който я обичаше истински, който беше нито много красив, нито много умен. Но беше Човек! И докато тя плачеше той също плачеше, защото и той си мислеше, че тя е умряла. А когато се намериха, сълзите им не спряха да стичат от очите им. Бяха щастливи, защото се обичаха. И се обичаха вечно, защото бяха готови да жертват животите си един за друг.
2003-11-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)