<

венцислав стайков стайков (вениамин)

Раздел: Любовна лирика  Цикъл:



Над моя сън, застанал съм

в позната поза, така че сетивата

да опират лунните лъчи

и да се влива светлина…


Така си видима в нощта, когато

съзерцавам косите на кипарисите,

как гъделичкат нозете ми

и как се смее детето в мен.

И в тъмното захвърлената маска

не пътува към следваща душа

и не се крият мислите

в сянката на стогодишни борове.

Сега съм по-стар и от смъртта

и надживявам времето…


Събудих те, за да ти кажа,

че скитал съм се в тебе цяла нощ.



Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Невеста лазаркиня
Конкурси на Фондация "Буквите"