БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Разговор

Александрина Венелинова Вълчева (aleks)

Раздел: Миниатюри  Цикъл:

 

Аз съм единственото момиче, с което Той не умее да разговаря… Той е единственото момче, с което аз не умея да разговарям. Аз съм единственото момиче, с което Той се люби… Той е единственото момче, с което аз се любя… Аз не мога да се любя с някой, с когото не умея да разговарям... Значи…?? Ние все пак разговаряме…

Плъзгахме се с колелото през притихналите, тъмни улици. Той караше, а аз се возех на багажника с разперени във въздуха крака. Медитация… опит за летене… опит за разговор… Държах го през кръста, но не от страх, че ще падна, а за да знае Той, че аз съм с него… до него… за него… Танцувахме заедно, после Той ми даде жилетката си, за да ме стопли… нощта не беше толкова студена, но аз цялата треперех… обичах го.

На един завой колелото се заклати. На Него му беше трудно да го управлява. Помогнах му с тялото си – движех се в неговия ритъм, в синхрон, за да уравновеся положението… Отново караше в права линия – без колебание… Прошепна ми, че се чувства силен – повярвах му.

Заспахме вплетени един в друг. На сутринта се събудих преди него. Облякох се. Закъснявах за работа… Погледнах се в огледалото и видях, че Той вече не спи. Съзерцаваше ме тихо. Когато улови погледа ми, отново затвори очи. Никакви разговори. Никакви сбогувания. Никакви целувки за “Добро утро!”. Слизах по витите стълби. Блъснах се в колелото. Погладих рамката и оставих на нея с дланта си послание… до Него: “искам да говорим…”
2003-11-20