Previous Next

Дървото

Днес имам рожден ден.

Познавам историята и разбрах суетата на тоя свят... затова се научих да го презирам...

Но виждам отново едно от малките момиченца, с дълги плитки. Те никога не си казват имената. А и дори да го правеха, не мога да запомня всички.

Това момиченце, е много сладко... разказва за мен на другите деца, те я гледат с любопитство... и най-вече го прави така, сякаш ме познава, наистина откакто съм се родил..., а то бе отдавна. Разбира се, че не е възможно да ме познава. Разбрах това, тихо! Да не подплаша героя на новата ми приказка!

Внимателно се взира в мен с черните си като мъниста очи. На тънката и шия има гердан от миди, който подхожда на сивата и дреха. Моята гостенка ще ми помогне да намеря още герои!

Минала е край верните ми приятели — Данфоровия горун, Байкушевата мура.

Разказва, че са добре. Там е красиво — той е заобиколен с високи била. Тя — от много езера с огледални води.

Спомням си Траките, които чакаха прабългарите 30 века. Времето вече не е изкуство. Филип Македонски, римляните, византийците, славяните, Аспарух, Крум, Борис, Кирил и Методи, Симеон, комунисти, демократи...

Състоянието ми е тревожно, защото наскоро буря прекърши върха на короната ми. Личат и пресни следи от моторен трион, с който отрязаха два дебели клона.

Ще ме продадат като дървени въглища, вместо да ми чистят листата...

Животът е проза, превръщам се в герой от безвкусен роман.

Та, за какво говорех. А да, за живота.

Моята принадлежност вече е отвъдният свят. Витален и първичен, с буен темперамент и егоцентричен характер.

Не можах да обичам. Но сега не съм самотен. Ех, защо не се срещнахме с това момиченце с дългите плитки по-рано.

Сега съм разчорлен и грозен като Юда. Но Паунът на Хера е символ на красота и царственост.

Давам път на младите и затова моята съдба не е злочеста. От друга страна, като родов старейшина и първенец съм отговорен за ненакърнимостта на рода и фамилията.

Сега в тази връзка с огъня, със стихията на Гръмовержеца, ще се срещна с богинята на съдбата и щастието, среща която носи успех, това е справедливо. Смъртта на възкресеното минало.

Изживявам радостта от съвпадението на водоравно с хоризонтално!

Аз знам, че това, което правя, не ви харесва. То не е за вас, не съм ви нужен. Така потискам самотата, от време на време. Защото виждам, че и работата и приятелите и животът ви са проза...

— Болен е... — чу се отстрани.

Тя се ококори, завъртя рязко глава и двете плитки за момент се докоснаха...

— Той е мъдър, гледа ласкаво, с надежда. Чудесен е!

— Откъде знаеш всичко това?!

— ... аз го посадих...

Търсене