БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


СЪБУДИХ СЕ…

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

СЪБУДИХ СЕ…

на бряг чудат,
гръдта му хладна като сняг,
утихнали вълни във мъртвия му скут
тръпнеха в неистов студ.

Приведена над тях скала,
по майчински над своите деца,
настъпена от тъмен силует
на взрял се в бездната човек.

Далечен, непознат и сив,
застанал на ръба плешив,
сякаш бе последен на света,
останал след крушителна война.

Сърце, туптящо в мъртвота,
безсилно в свойта самота,
се взираше за милост в жалките вълни,
не знаеше за моите очи.

Не знаеше, че то не е само
и близо още е едно,
потънало във своята тъга
край същата приведена скала.

Поисках да го призова,
замръзна във гърдите ми гласа,
стопи се онзи тъмен силует,
изчезна в бездната човек.

Не знаеше, че то не е едно,
остави другото само,
край същата приведена скала,
майчински над своите деца.

Утихнали вълни във мъртъв скут
тръпнеха в неистов студ,
над тях единствен бях
и молих се да свърша в тях.

Преврънал се във тъмен силует,
аз бях последният човек,
далече някой изкрещя,
а после ме обгърна тишина…

жестока като мисъл зла,
страшна -сякаш бе смъртта,
строга като сто очи,
тъжна като хиляди съдби,

жестока като варварски закон,
печална като сринат Вавилон,
свирепа като дързостта,
обземаща невинните тела.

В омраза дива да я разруша
успях да изкрещя:
-Не, ти не си едно,
другото без теб ще е само!

Събудих с крясъка си бряг чудат,
облечен във вълшебен цвят,
отвърна ми със шепот на вълни:
-Сам не си, не си, не си….


2003-10-06