С Ъ Щ Н О С Т

Кръстът килнат настрани,

до него гробът изкопан е.

Там ковчегът ням стои,

а трупът го няма.

                   *                 *                 *

Топазът във ръката ми стои.

Дафиновият лист във мен говори.

Болката се стича в моите очи

и спуска свойте кървавочервени щори.

О...колко мъртви сили

изсипани във моето мълчание,

във тихия копнеж родени,

въстават срещу моето съзнание.

                   *                 *                 *

Очите ми сега са празни,

дори страхът го няма там,

той скри се във безжизнености разни...

Сега съм труп и искам да съм сам.

Търсене