БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Бордни дневници. Глава 4. Разни

Яна Каменова Петкова (яна)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл: Бордни дневници

След кратък, но незабравим престой се върнах в първоначалния си екипаж, където едва не се хвърлих с умиление на врата на доста безразличния си към каквото и да било старши и безгрижието продължи.
Както споменах, в този екипаж никой не ми показа нищо по отношение на т. нар. АСС – аварийно-спасителни средства, никой не ми и загатна, че това е от каквото и да било значение за безоблачното протичане на работния ден в този екипаж. По-скоро обратното – аз започнах да трупам прекалено рано опит в аварийните случки, за щастие никога докрай! Като например, защо на излитане да не седнем тримката на седалка за двама. Кой би могъл да знае, че точно днес ще има някакъв проблем със скоростомера, но това ще може да се види едва на излитане (а без скоростомер не може да се каца, тъй като откъде да знае пилота с каква скорост каца - много, много опростено и по всяка вероятност дори невярно обяснено) и пилотите ще решат да прекратят старта? Освен, че щях да си счупя главата в стената пред мен, други телесни загуби не бяха понесени. Но само поради чиста случайност.

Малко процедурни обяснения - на някои от полетите се сервираше “топло ядене” – неидентифицируема месно-мастно-доматена смес, наричана много смело от кетеринга гулаш или, в пристъп на сарказъм, бьоф-строганов. За да не се губи ценно време в хранене на пътниците, което иначе би могло да бъде използвано за пиене или пазаруване на борда, екипажите обикновено си приготвят количките с това ядене и някои от тях поставят в задната част на самолета.
Нашият чевръст и досетлив екипаж също си беше приготвил количките с яденето за предстоящия полет и ги беше струпал в задната част на самолета. Дотук нищо лошо. Работата беше там, че въпросната авиокомпания не разполагаше с нещо друго освен най-елементарните средства за сигурност на пътниците и колани за обезопасяване на въпросните колички не бяха сред тях. Още не съм престанала да се радвам, че тогава не си бях на мястото за излитане, защото количките сигурно щяха, ако не да ми счупят, то поне сериозно да повредят гръбначния ми стълб. От друга страна, и за наше щастие, въпросните колички тогава просто паднаха по права линия и не удариха никой от пътниците. Излишно е да обяснявам какво можеше да се случи.
Доста лош късмет за новобранка – има хора, на които подобни случки им биват спестявани през цялата им кариера. За мен това беше само началото.

След първия шеметен месец на екстремни събития от всякакво естество, аз бях преместена за един месец в другата база на “Белеър”. Не се радвах особено много, защото не познавах града, а и почти всичките ми приятели бяха останали в другата база, но няма смисъл да се коментират заповеди. Стегнах си багажа и заминах. Н
анесох се при двама от малкото приятели, които бяха разпределени в този град, най-вече защото бяха местни.
Получи се интересно съжителство в хотелската стая – две момичета и едно момче, които дори не се упражняваха в
menage-a-trois през цялото време, както човек би могъл да предположи, изхождайки от “нормалните” практики в този бранш.

Те двамата използваха стаята главно за преобличане преди работа, понякога се случваше всички да сме първа смяна, но за тези ситуации си имаше разтегаем фотьойл. През този месец не знаех какво да правя със свободното си време и научих, че ако се поразходиш из коридорите на хотела, можеш да научиш много интересни нещица. Признавам си, разхождането из хотелските коридори никога преди не ми беше хрумвало като подходящо занимание за запълване на свободното време, но ....... И в никакъв случай не става въпрос за слухтене по чуждите врати (то и нямаше нужда, пикантните нещица се чуваха винаги най-силно, но затова по-късно) – през месец август тази година беше доста топло и хората просто оставяха отворени вратите си, за да става поне някакво течение. Така се запознах със съседа си – доста приятно момче, което просто ме покани да пийнем по едно. Още едно нещо, с което трябваше да свикна – непрекъснатото пийване в пластмасова чаша на разни крадени от самолета неща. В 12 на обяд. Слава богу, не свикнах! Разговорихме се със съседа ми и с изненада установих, че не само аз съм адски самотна в този гаден хотел, но и хора, които имаха 7-8 години практика зад гърба си. Всяко лято се връщаш да работиш заради парите. Напасваш се някак си, имаш няколко добри познати, с които да отидеш на плаж или кръчма, но това е. Самотен си през почти цялото време. Самотен и тъжен. Постепенно започваше да ми просветва истинската причина за многобройните потайни, мимолетни сексуални срещи по коридорите на хотелите.
Които, между впрочем, бяха всичко друго, но не и потайни. За първи  път в живота ми се случваше, вървейки по коридора към стаята си, да чувам такива ахкания и охкания, подкани “само да не спира” и “о, да, да!!! Това е!” Да не говорим, че старите, само вървейки по коридора, без да си губят времето да спират на вратите и да се заслушват, познаваха, че това е Мара, Катето или Тончев. Предполагах, че бяха чували въпросните възторжени излияния и от по-близко до ухото им разстояние.
През този един месец на заточение, не се случи нищо особено. С изключение на едно нещо, чието начало би могло да се категоризира само като неразумно сексуално приключение и чийто край можеше да бъде дори семейство. Само че мъжът се занимаваше с грешната жена. Или с най-правилната за него, но в най-погрешния период от живота й. Във всеки случай никога няма да го разберем.

По принцип съдбовните за мен афери започваха винаги с щурм от моя страна – били те плод на кураж, събран под действието на алкохола или ......................... просто на кураж. Въпросната започна след една вечер с колеги, прекрасно прекарана и обилно полята, когато на излизане от ресторанта единият от тях имаше нещастието, или късмета,  да върви пред мен и така пред очите ми се озовава едно от най-прекрасните мъжки тела, което някога съм виждала. То принадлежеше на добър приятел на един от моите добри приятели от курса, с когото така и не бяхме разговаряли по-сериозно.  В този момент алкохолизираната ми глава някак си не искаше да осъзнае, че всъщност душата е важна.
Трябваха ми точно 5 сек. за да озова при него и да го прегърна под удобното прикритие на алкохола и все пак съвсем не бях толкова пияна за да не разбера, че  той всъщност отдавна е искал това да се случи. Бързо и почти без думи се разбираме, че той утре трябва да пътува и че аз ще дойда с него. Прекрасно съвпадение – имам почивен ден. И така аз пропътувам 400 км ..... за да правя секс! Случва ми се едно от най-прекрасните, нежни и еднозначно успешни начинания в сексуалния ми живот! Изненада! Принципно, шансът това да се случи при предприемането  на точно такива упражнения със слабо познати, е почти колкото този при тотото. Едно на не знам си колко милиона. Нямахме обаче много време да обсъдим точната еволюция на чувствата си един към друг, защото дългът ме зовеше обратно 400 км на изток. Пък и по-добре, че не го направихме – в такива случаи, особено когато “обслужващият персонал” се е представил добре, аз съм  обикновено много влюбена в него и мога да му изгукам какви ли не глупости, които той да вземе да вземе на сериозно. И би бил напълно в правото си. Аз пък бих могла да не дрънкам въпросните малоумщини, но принципно не съм привърженичка на еднократните сексуални срещи и нямам кой знае какъв опит в ситуацията “на следващата сутрин”, и искам да му кажа нещо мило, и освен това много често наистина съм влюбена в дадения мъж и .................. изобщо недоразумения. С него нямахме време да създадем недоразуменията веднага, по-късно обаче имахме достатъчно възможности за това, защото от това внезапно съвместно пренощуване произлезе много, много красива и тъжна история, в която си разменяхме ролите на искащия и неискащия и все единият гонеше другия, ама той/тя точно сега нещо не искаше, обаче пък после много искаше, но той/тя вече не искаше.


2003-09-24